Глава III. Сблъсъкът в Кахамарка

54 разполагал с абсолютна власт над тях – за сведение теса изпълнявали безпрекословно дори и заповедите, които е издавал вече като пленник. А отсрочката, спечелена от Писаро – тези няколко месеца до смъртта на Атауалпа
10
– му е позволила да проучи необезпокояван останалите части на инкската империя, както ида изчака подкрепленията от Панама. И когато започват същинските въоръжени стълкновения синките (след екзекуцията на техния пленен владетел, испанците вече са разполагали и с много по-внушителна военна мощ. Пленяването на Атауалпа ни интересува по-конкретно с това, че бележи един ключов момент в най-мащабния сблъсък от модерната история. Но то представлява и по-общ интерес, тъй като факторите, довели до него, са всъщност същите, предопределили изхода и на много други аналогични сблъсъци между колонизатори и коренни жители в други части на съвременния свят. Ето защо този епизод е и прозорец, който ни позволява да надникнем в дебрите на световната история. Онова, което сее случило на този ден в Кахамарка, е достатъчно добре известно, тъй като разполагаме с писмените свидетелствана много от испанските участници. За да се потопим по-дълбоко в атмосферата на ония времена, нека се опитаме да ги възкресим, като сглобим ведно цяло някои извадки от разказите на шестима очевидци от антуража на Пи- саро, сред които саи двамата му братя Ернандо и Педро
11
: Съобразителността, доблестта, военната дисциплина, усърдието, изкусната навигация и битките, спечелени от испанците – васали на най-победоносния суверенна Римокатоли- ческата империя, нашият естествен крали повелител – ще вдъхнат радостна вярващите и ще вселят ужас у неверниците. Затова, в желанието си да отдам слава на Господа Бога, нашия Небесен Повелители да бъда верен слуга на Негово Католическо Императорско Величество, ми се стори добре да опиша случилото се ида изпратя този разказна Ваше Величество, та да узнаят всички какво извършихме тук. А го направихме за славата Божия, защото тези храбри мъже покориха и въведоха по Божие внушение в нашата свята католическа вяра огромен брой езичници. Стореното касае и честта на нашия император, защото поради неговата велика мощи милостта на Провидението тези събития се случиха именно по негово време. И нека верните католици се възрадват в душите си, че толкова много битки са спечелени и толкова много земи са открити и завоювани, защото така се умножават богатствата на краля и на неговите верни слуги, на неверниците се вдъхва превелик ужаса на цялото човечество – неописуема радост. Защото кога – и в древни, и по-нови времена – са били извършвани толкова велики подвизи от толкова малко воини, изправили се срещу безбройни врагове в далечни земи, невиждани досега и непознати за нас Чии подвизи могат да се сравнят с тези на Испания Макари малцина, тези наши испанци – най-много по двеста-триста, а понякога едва стотина, че и по-малко наброй успяха в наши времена да завоюват необятни територии, за които светът никога не е чувал, по-обширни от всички земи, които верните и неверни властелини заедно притежават. Сега ще спра само на най-важното, за да не отегчавам с излишни подробности читателя.
10
Атауалпа е бил екзекутиран на 29 август 1533 г. – Б.пр. За повече подробности виж библиографията в края на книгата. – Б.пр.

55 Губернаторът Писаро пожела да разпита едни индианци, дошли от Кахамарка, и ги подложи намъчения. И те му изповядаха онова, което бяха чули – че Атауалпа очаква губернатора в Кахамарка. Тогава губернаторът ни заповяда да продължим напред. Стигайки до подстъпите на Кахамарка, ние съзряхме и лагера на Атауалпа, издигнат на една левга оттам, в полите на планината. Самият лагер изглеждаше като един прекрасен многолюден град. Шатрите бяха толкова много, че всички се изпълнихме с огромни страхове. Дотогава не бяхме виждали такова чудо в Индиите! Гледката изпълни всички испанци с боязъни смут. Ала не показахме никакъв признак на страх, нито пък намерение да отстъпим, защото ако индианците бяха усетили някаква слабост у нас, дори и онези, които бяхме взели за водачи, щяха да се нахвърлят върху нас ида ни избият до крак. Затова демонстрирахме добро разположение надуха и след като огледахме внимателно града и лагера, се спуснахме в долината и влязохме в Кахамарка. Много приказки се изприказваха затова какво ще правим. Всички бяхме изплашени, защото бяхме много малко наброй, а проникнали дълбоко вземи, където не можехме да разчитаме на подкрепления. Отидохме при губернатора, за да обсъдим какво ще предприемем на следващия ден. През тази нощ повечето от нас не мигнаха и бодърстваха на площада на Кахамарка, взрени в лагерните огньове на индианската войска, които бяха толкова много и толкова близо един до друг, че изглеждаха като безбройните звезди, отрупали нощното небе. Тази нощ нямаше разграничения между офицери и войници, между пехотинци и кавалеристи. Всеки бе нащрек в пълно бойно снаряжение. Същото вършеше и нашият добър стар губернатор, който обикаляше и окуражаваше хората. Брат му, Ернандо
Писаро, изчисли, че броят на индианците е около 40 000, но той всъщност ни поизлъга, за да не губим смелост, тъй като те в действителност бяха над 80 000. На другата сутрин пристигна пратеник от лагера на Атауалпа и губернаторът му каза Предай на твоя господар, че е добре дошъл при нас по всяко време. Когато ида дойде, аз ще го посрещна като свой приятели брат. Нека дойде час по-скоро, защото изгарям от желание да се видя с него. Уверявам го, че нищо лошо или нередно няма да му се случи тук Губернаторът скри воините около площада на Кахамарка, като раздели конницата на два отряда, единия от които повери на брат си Ернандо Писаро, а другия – на Ернандо де
Сото. По същия начин раздели и пехотата, като едната част пое самият той, а другата повери на брат си Хуан Писаро. Същевременно заповядана Педро де Кандия да отиде с няколко пехотинци и тръбачи в малкото укрепление над площада ида заеме в него позиции с едно малко оръдие. Уговорката бе такава щом всички индианци, заедно с Атауалпа, излязат на площада, подаден от губернатора знак хората на Кандия ще започнат да стрелят с оръдието и ще надуят тръбите, а при този звук кавалерията ще изскочи от големия двор, където дотогава ще дебне в засада. Към обяд Атауалпа започна да събира свитата си и после се отправи към нас. Видяхме, че цялата долина се изпълни с индианци, които периодически спираха, за да изчакат другите, които излизаха от лагера след тях. Целия следобед продължиха да се изнизват, разделени на отряди. Предните части вече бяха съвсем близо до нас, а от лагера им продължаваха да излизат нови и нови пълчища. Точно пред Атауалпа се движеха две хиляди И поточно фалконет, вид малокалибрен бронзов топ. – Б.пр.

56 души, които премитаха пътя, а след тях в полята крачеха воини в две колони, едната от лявата му, а другата от дясната му страна. Първи пристигнаха група индианци в двуцветни одежди, напомнящи шахматни дъски. Те отстраняваха сламките от земята и премитаха пътя. След тях вървяха още три групи, всяка в различни одежди, които танцуваха и пееха. След тях пък крачеха известен брой мъже, облечени в нещо като ризници, с големи метални плочки, и увенчани с диадеми от злато и сребро. Толкова много бяха златните и сребърните им накити, засияли от слънчевите лъчи, чене можехме да повярваме на очите си. Сред тях се мяркаше и фигурата на
Атауалпа, седнал в една изкусно изработена носилка с дръжки, обковани със сребро. Наплещите сия носеха осемдесет велможи в пищни сини ливреи. Самият Атауалпа бе най- разкошно облечен, с корона на главата и огърлица от огромни смарагди на врата. Седеше на стол, застлан с фини платове, който бе поставен върху носилката, а тя бе окичена с пъстроцветни папагалови пера и инкрустирана със злато и сребро. Зад Атауалпа се виждаха още три носилки идва хамака, в които седяха някакви техни главатари, а след тях крачеха елитни части индианци със златни и сребърни диадеми. Под съпровода на многогласно пеене тези гвардейци започнаха да навлизат в очертанията на площада и така изпълниха цялото му пространство. Междувременно ние, испанците, дебнехме в двора и тръпнехме от страх. От силното напрежение мнозина не се усещаха, че се подмокрят. Щом стигна до центъра на площада, Атауалпа остана в носилката, а воините му започнаха да се строяват зад нея. В този миг Писаро изпрати отец Висенте де Валверде да говори с Атауалпа, за да го увещае вимето на Бога и испанския крал да се подчини на закона на нашия Господ Иисус Христос и на властта на краля на Испания. Държейки кръст в едната и библия в другата си ръка, монахът стигна там, където бе спрял Атауалпа, и се обърна към него със следните слова
– Аз съм Божи служители уча християните на Божиите дела, затуй съм дошъл да поуча и теб. А това, на което уча, е изречено от самия Господ Бог и е събрано вето тази книга. Затова, вимето на Бога и цялото християнство аз те призовавам да станеш техен приятел, защото такава е волята Божия, а и ще е за твое добро.
Атауалпа поиска да види що за книга е тази и монахът му я подаде, както си беше затворена. Добрият отец реши, че Атауалпа няма да знае как да я отвори, затова се пресегна да му помогне, а Атауалпа много се ядоса, перна го през ръката и нему позволи да отвори книгата. Разгърна я сам, без да прояви никакво учудване от буквите или хартията, а после взе, че я запокити на пет-шест крачки, а лицето му пламна като божур. Свещеникът се върна при Писаро и се провикна до възбог:
– На оръжие, братя християнина оръжие Излезте срещу тези нечестиви псета, които отхвърлят Божиите дела. Този мерзък тиранин току-що захвърли книгата с Божия закон в прахта Слепили сте, та търпите това Защо се държите учтиво и угоднически с това недостойно псе От какво се плашите – че полята наоколо са пълни с индианци ли Призовавам вида излезете срещу него Тогава губернаторът даде уговорения знак на Кандия и хората му откриха огън с фалко- нета и аркебузите. В същия миг екнаха бойни тръби, а покритите с брони испанци изскочиха на коне и пеша от укритията си и се втурнаха към тълпата невъоръжени езичници на площада, надавайки бойния вик Сантяго. Бяхме окачили и хлопки на конете, чеда всеят

57 още по-голям ужас сред индианците. Гърмежите на огнестрелните оръжия, звукът на тръбите и грохотът на хлопките наистина ги хвърлиха в паника. Така се сащисаха, че започнаха да се блъскат, да се катерят едни връз други и така се изпотъпкаха до смърт в настъпилата суматоха. Тъй като не носеха оръжия, те не представляваха опасност за никой от атакуващите ги испанци. И конниците ги прегазваха, пробождаха и избиваха, а ако някой побегнеше, тутакси се впусваха попетите му. С останалите се зае пехотата и почти всички паднаха под нашите мечове. Самият губернатор извади рапирата и кинжала си и следван от адютантите си, се втурна в най-голямата гмеж. Проявявайки небивала храброст, той се добра до носилката на Ата- уалпа, хвана го за рамото и свика Сантяго се опита да го смъкне от носилката, ала не успя, тъй като индианците я държаха високо над земята. Носачите непрекъснато се редуваха и щом избиехме едни, други заемаха местата им, така че ни отне доста време да се справим с тях. Накрая седем-осем кавалеристи пришпориха конете си, втурнаха се вкупом към носилката и с общи усилия я събориха на едната ѝ страна. Така Атауалпа най-сетне бе пленени губернаторът го отведе в своята квартира. Носачите и ескортът не се разбягаха, а продължиха да го следват, затова и погинаха до един. Останалите, паникьосани от гърмежите и конете, каквито не бяха виждали досега, се опитаха да избягат, като пробиха кирпичения зид и хукнаха през околната равнина. Нашата конница ги подгони с викове Преследвайте само ония с по-хубавите дрехи Никой от тях не бива да избяга Пробождайте ги с пиките Цялата войска, която Атауалпа бе повел със себе си, бе само на една миля от Кахамарка и готова забойно не предприе нищо и през цялото време никой индианец не дръзна да вдигне оръжие срещу испанец. А когато воините в равнината видяха, че съплеменниците им тичат с ужасени писъци, също се уплашиха и побягнаха. Гледката бе потресаваща, защото цялата долина, дълга петнайсет- двайсет мили, се изпълни с хора и заприличана разбунен мравуняк. Вече се смрачаваше, а нашата кавалерия продължаваше да преследва с пиките си бягащите индианци, докато не прозвуча и тръбата, която призова всички ни да се върнем в лагера. Ако не беше паднал мракът, сигурно много малко от ония 40 000 души щяха да отърват кожите. Поне шест-седем хиляди паднаха мъртви, а чет нямаха ония, на които бяха отсечени ръцете или получиха други тежки рани. Самият Атауалпа после пресметна, че в тази битка сме избили седем хиляди от неговите хора. Мъжът на една от носилките, който също падна мъртъв, бе нещо като негов министър и господар на Чинча, към когото той бе много привързан. Тези, които носеха паланкина му, бяха все велможи и съветници. И всички загинаха, както и онези, гдето носеха другите носилки и хамаци. Господарят на Кахамарка също загина, а и много други като него, но нямаше как да ги преброим. Достатъчно е да кажа, че свитата на Атауалпа се състоеше все от висши сановници. Беше изумително, че един толкова могъщ владетел е паднал толкова бързо в плен, макари следван от могъща армия. И това едва ли щяхме да постигнем само със свои сили, тъй като бяхме съвсем малко наброй. Всичко стана по Божия благодат, която е наистина безмерна. Дрехите на Атауалпа се бяха изпокъсали, докато се мъчехме да го свалим от носилката, затова губернаторът се разпореди да му дадат други и щом Атауалпа се преоблече, той му нареди да седне до него и се постара да смекчи яростта и покрусата му, че тъй бързо сее разделил с високия си сан. Ето какво му рече

58
– Не приемай за позорно това, че бе победени взет в плен, защото тези християни, които са тук, може ида саи малцина наброй, нос тях аз съм завладявал много по-големи кралства от твоето и съм побеждавал много по-могъщи повелители от теб, за да им наложа властта на моя суверен императора, който е крал на Испания и на целия всемир. Ние дойдохме да завоюваме тези земи по негова заповед, за да могат всички да познаят Бога и светата католическа вяра, и тъкмо заради тази ни мисия Господ Бог, Творецът на небесата и земята и на всички неща в тях, позволи да се случи всичко това, за да можеш и ти да Го познаеш ида скъсаш със скотския и дяволски живот, който си водил досега. По същата причина и ние, колкото и малко да бяхме, надделяхме над твоите несметни пълчища. Когато прозреш в какви грехове си живял, ти ще разбереш и какво голямо добро смети сторили, като дойдохме в твоите земи по заповедна Негово величество испанския крал. Сам Господ Бог съизволи да прекършим гордостта ти, затова и никой индианец не бива да вдига ръка срещу християнин. Нека сега проследим причинноследствената верига, довела до тази доста необичайна конфронтация. Да започнем с непосредствено предшествалите я събития. Защо при тази среща в Кахамарка Писаро е успял да плени Атауалпа ида избие толкова много от хората му, вместо да се случи обратното и далеч по-многобройните воини на Атауалпа да пленят и убият Писаро? В края на краищата единият е имал на разположение едва 62 кавалеристи и 106 пехотинци, докато другият е предвождал хилядна армия. И защо на Атауалпа му е трябвало да идва в Кахамарка? Какво сее случило преди това Как така и Писаро сее озовал по същото време там и е успял да го плени, вместо Атауалпа да иде в Испания ида плени Карлос I? Как така Атауалпа сам е влязъл в този капан, който поне за нас, от дистанцията навремето, е повече от очевиден И дали тези фактори, довели до срещата между
Атауалпа и Писаро, не играят и някаква по-мащабна роля – например във всички сблъсъци между Стария и Новия свята и между други народи

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: