I. бази от данни същност на базата данни и субд



Дата11.02.2018
Размер65.27 Kb.
I. БАЗИ ОТ ДАННИ

1. Същност на базата данни и СУБД.

В много области на съвременния живот (магазини, складове, социални служби, болнични заведения, банки, видеотеки, библиотеки и др.) се използват информационни системи за автоматизиране на дейностите по въвеждане, съхраняване, извличане на информация. По-голяма част от тях използват базата от данни като основен принцип за организиране на данните.

Най-общо под база от данни се разбира съвкупност от данни, структурирани по начин, който позволява лесното и бързото им извличане, преглеждане, търсене и свежда до минимум дублирането на информация.

Като пример може да бъде разгледано какви данни са необходими за обслужването на една каталожна книжарница. За всяка поръчана книга е необходимо да се пази информация за самата книга(каталожен номер, заглавие, автор, жанр, цена), информация за клиента (ЕГН, име, град, адрес, телефон), дата на поръчката, брой поръчани екземпляри, платено ли е или не. Много от учениците биха казали, че биха могли да създадат електронна таблица, в която да се съхраняват всички тези данни. Тогава какво би станало, ако 1000 клиента са си поръчали книга, за която се установи, че разсеяната секретарка е въвела грешна цена. Как ще бъдат открити всичките 1000 записа и ще бъдат направени нужните поправки? А какво би станало, ако клиент, който има натрупани 20 поръчки уведоми, че е сменил адреса и телефона си. Истинска досада е ровенето и поправката на 20 места. Да не говорим за досадата при въвеждането на едни и същи данни. Някои от учениците бързо биха съобразили, че клиентите, книгите и поръчките могат да бъдат отделени в различни електронни таблици и така би могло да се намали труда по въвеждането и поправката на допуснати грешки. Но тогава какво би станало ако от таблицата с клиентите бъде изтрита информацията за клиент, който има направена поръчка или от таблицата с книгите бъде заличена книга, за която има натрупани поръчки. Електронните таблици предлагат добри възможности за автоматизирано изчисление, като ползват данни от различни електронни таблици, но не предлагат възможност за взаимна защита на данните и обвързаност в различните таблици. Един изход от създаденото положение е изграждането на база от данни. При добре изградена база от данни е почти невъзможно многократното въвеждане на една и съща информация, както и промяната и изтриването на част от взаимно-свързани данни.

Характерно за базите данни е, че данните са независими от софтуера. Това ги прави универсални за използване както от различни програми, така и в различни периоди от време.

Приложният софтуер, който осигурява възможност за работа с бази от данни, се нарича система за управление на бази от данни (СУБД). Тя включва три основни компонента – средства за разработване на приложения, потребителски интерфейс и ядро. Ядрото извършва операциите по търсене, сортиране и актуализиране на данните в базата от данни.



2. Видове връзки.


Категория 1

Категория 2


















За нормалното функциониране на една база от данни е необходимо да се определят правилно и да се изградят връзките между съществуващите категории обекти или действия. Съществуващите видове връзки са 1:1(едно към едно), 1:N(едно към много) и M:N(много към много). За правилното определяне на вида на връзката би могло да се използва следния алгоритъм:

А1. Изчертава се таблица с две колони, чиито имена съвпадат с двете категории, между които трябва да бъде определен вида на връзката. Таблицата има три реда:

А2. Целта на първия ред е да установи колко обекта от категория 2 съответстват на един обект от категория 1. За целта в първия ред на таблицата в първата колона се записва числото 1, а във втората 1 (ако съответства един обект) или N(ако съответстват повече обекти).

А3. Целта на втория ред е да установи колко обекта от категория 1 съответстват на един обект от категория 2. За целта във втория ред на таблицата във втората колона се записва числото 1, а в първата 1 (ако съответства един обект) или M (ако съответстват повече обекти).

А4. Стойностите от третия ред определят вида на връзката между категориите. Тези стойности се определят по следния начин: ако в съответната колона има две единици, то резултата е 1, а ако има една единица и една буква, резултата е съответната буква.


Кат. номер

Заглавие, автор

1

1

1

1

1

1
Пример 1: Да се определи вида на връзката между каталожния номер на една книга и нейните заглавие и автор.

А1. Начертава се таблицата.

А2. Тъй като на един каталожен номер съответства точно една книга с определени заглавие и автор, то първия ред е със стойности 1 и 1.

А3. Тъй като на една книга с определени заглавие и автор съответства един каталожен номер, то стойностите във втория ред на таблицата са 1 и 1.

А4. Тъй като и в двете колони има по две единици, то окончателно третия ред има стойности 1 и 1, т. е. вида на връзката е 1:1 (едно към едно).


Кат. номер

Поръчка

1

N

1

1

1

N
Пример 2: Да се определи вида на връзката между категорията “каталожен номер” и категорията “поръчка”.

А1. Начертава се таблицата.

А2. Тъй като един каталожен номер може да участва в повече от една поръчка, то стойностите на първия ред са 1 и N.

А3. Тъй като в една поръчка може да участва само един каталожен номер, то стойностите във втория ред на таблицата са 1 и 1.

А4. Тъй като в първата колона има две единици, то в нейния трети ред се записва 1. Във втората колона има една единица и N, което определя стойност N в третия ред на втората колона. Следователно вида на връзката между категориите “каталожен номер” и “поръчка” е 1:N (едно към много).


Кат. номер

Клиент

1

N

M

1

M

N
Пример 3: Да се определи вида на връзката между категорията “каталожен номер” и категорията “клиент”.

А1. Начертава се таблицата.

А2. Тъй като един каталожен номер може да бъде поръчан от повече от един клиент, то стойностите на първия ред са 1 и N.

А3. Тъй като един клиент може да поръча повече от една книга, т.е. повече от един каталожен номер, стойностите във втория ред на таблицата са M и 1.

А4. Тъй като в първата колона има една единица и M, то в нейния трети ред се записва M. Във втората колона има една единица и N, което определя стойност N в третия ред на втората колона. Следователно вида на връзката между категориите “каталожен номер” и “клиент” е M:N (много към много).

3. Модели бази от данни.

В зависимост от това как базата данни описва връзките, съществуват три модела:

а) йерархичен – данните са представени под формата на дърво, състоящо се от корен и възли. Те са описани чрез връзки 1:N, насочени надолу. Не се позволяват връзки от типа M:N;

б) мрежов – данните са представени под формата на ориентиран граф. Отново не се връзки от типа M:N. Ако такива съществуват, те се разбиват на две връзки от вида 1:N;

в) релационен – в този модел данните се съхраняват в таблици, наречени още релации, между които има зададени връзки. Всяка таблица се състои от колони и редове.

4. Таблица, поле, запис, ключ.

Добре е да се изясни смисловото значение на всеки един от тези термини:



  • таблица – представя понятието категория от обекти или действия. Всяка категория, т. е. таблица обхваща всички отличителни черти, характеризиращи съответната категория, както и информация за конкретни обекти или действия от тази категория. Структурно таблицата се състои от редове и колони. Като пример за таблица, задаваща категория от обекти може да бъде разгледана таблицата “Клиент”. Отличителните черти, характеризиращи един клиент са например неговото ЕГН, име, адрес, телефон. Пример за таблица, задаваща категория от действия е таблицата “Поръчка”. Като нейни отличителни черти могат да бъдат посочени номер на поръчката; каталожен номер на поръчаната книга; ЕГН на клиента, направил поръчката; дата на поръчката; брой поръчани екземпляри. Освен това всяка от посочените таблици съдържа информация съответно за конкретни клиенти и за конкретни направени поръчки.

  • поле в таблица – смислово задава конкретна отличителна черта на категорията, представяща съответната таблица. Използвайки горните примери за таблици могат да бъдат посочени следните полета: в таблицата “Клиенти” – ЕГН, име, телефон; в таблицата “Поръчки” – каталожен номер, дата на поръчката, брой поръчани екземпляри. Структурно полето представя колона в таблицата. Очевидно всяко поле съхранява специфичен вид данни,, поради което може да се говори за тип на поле.

  • запис в таблица – смислово задава конкретни стойности за всяка отличителна черта (поле) на дадена категория (таблица). Множеството от такива стойности определя един обект или едно действие. Например в таблицата “Клиенти” съвкупността от конкретни стойности за ЕГН, име, адрес, телефон задава конкретен клиент. Структурно записът представлява ред в таблицата.

Едно или повече полета, които еднозначно идентифицират записа, образуват първичен ключ.

Например един клиент се идентифицира еднозначно със своето ЕГН, т. е. полето ЕГН е първичен ключ за таблицата “Клиенти”;


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница