Guns, germs, and steel
Глава XVI Как Китай е станал китайски
Изтегляне 6.09 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Атомни навици - Джеймс Клиър - 4eti.me
| Глава XVI Как Китай е станал китайски Имиграция, предприемчивост, мултиетническо и езиково разнообразие Моят роден щат, Калифорния, бе сред пионерите на тази яростно оспорвана политика, но днес като чели оглавява ответната негативна реакция срещу нея. Достатъчно е обаче да хвърлим един поглед в класните стаи на лосанджелиските гимназии, където учат и моите синове, ида зърнем лицата на децата, за да разберем колко абстрактни са тези спорове. Тези деца са представители на поне 80 различни езика (които говорят в домовете си, а англоезичните бели сред тях са малцинство. Поне единият родител (или някой от родителите му) на всеки съученик на моите синове е роден извън Щатите впрочем, същото важи и за трима от общо четиримата родители на моите родители. Истината е, че имиграцията просто възстановява онова разнообразие, което в Америка е съществувало в продължение на хилядолетия. Преди европейското заселване територията на днешните Съединени щати е приютявала стотици индиански племена и езици и едва в рамките на последното столетие е била поставена под контрола на една централна власт. И в това отношение Съединените щати са една абсолютно нормална страна. Да вземем шестте най-големи нации в света. С изключение на една, всичките са топилни, които едва отскоро са постигнали политическа унификация и все още включват стотици езици и етнически групи. Например Русия, която някога е била просто едно малко славянско княжество с център Москва, дори не е започвала своята експанзия отвъд Уралските планини дог. Но оттогава до XIX в. е погълнала последователно десетки неславянски народи, много от които са запазили своя роден език и културна идентичност. По същия начин, както американската история ни разказва как един континент е станал американски – по пътя на експанзията, – така и руската описва как Русия е станала руска. Индия, Индонезия и Бразилия също са сравнително нови политически формирования (или преформирования, какъвто е случаят с Индия, приютяващи съответно 850, 670 и 210 езика. Голямото изключение от това правило за съвременните мултиетнически топилни е Китай, страната с най-многобройно население в света. Днес Китай изглежда монолитен в политическо, културно и езиково отношение – поне за обикновените наблюдатели. Биле обединен политически още през 221 г. пр.Хр. и си е оставал такъв през по-голямата част от историята си. Още от самото начало в страната е имало само една писмена система, докато модерна Европа използва десетки модифицирани азбуки. От тези милиарди двеста милиона души над 800 милиона общуват помежду сина т.нар. „мандарински китайски или ханю) – езикът, на който говорят най-много хора в света. Останалите 300 милиона използват седем други, които си приличат помежду си, както и с мандаринския, горе-долу така, както испанският с италианския. Тоест това не само чене е топилня, но дори е някак абсурдно да задаваме въпроса как Китай е станал китайски. Че Китай си е бил китайски, почти откакто има писана история Ние приемаме тази монолитност едва ли не като изконна чертана Китай и дори не си даваме сметка колко необичайна всъщност е тя. Една от причините да не очакваме чак такова единство е чисто генетическа. Вярно е, че една по-широка расова класификация 263 би поставила всички китайци под общ знаменател – в числото на т.нар. монголоиди, но трябва да отчитаме и това, че въпросната категория включва много по-ярки вътрешни различия, отколкото тези между днешните шведи, италианци и ирландци в Европа. По-спе- циално китайците от Севера и тези от Юга доста се различават и генетически, и физически първите приличат повече на тибетците и непалците, докато вторите са наглед по-близки до виетнамците и филипинците. Когато срещнат свои сънародници, моите китайски познати често успяват да познаят откъде са още от пръв поглед северняците като цяло са по- високи, по-едри, по-светли, с по-остри носове и по-малки очи, които изглеждат и някак подръпнати (поради една чисто епикантична особеност. Северен и Южен Китай се различават също и по своята околна среда и климат единият е по-сух и по-хладен, а другият – по-влажен и по-топъл. Генетичните различия, проявяващи се в тези две различни среди, подсказват, че хората, живели някога в тях, са били подложени на продължителна, макари умерена изолация. В крайна сметка обаче те говорят на един и същ (или поне на доста подобен) език и споделят същата култура. Защо сее получило така Също така озадачаващо е и почти пълното езиково единство в Китай, особено ако отчетем огромното разнообразие в тази сфера в някои други, отдавна заселени от човека части на света. Например в предната глава видяхме, че в една Нова Гвинея, чиято територия няма и 1/10 от китайската, а хората са там едва от 40 000 години, се говорят около хиляда езика, разделени на десетки групи. Тук ще вметнем, че разликите между тях понякога са доста по-големи от тези между осемте основни езика, говорени в Китай. Има и друго само за шест-седем хилядолетия след идването на индоевропейците в Западна Евразия са се появили над 40 езика, включително и някои доста различни помежду си като английския, финския и руския. А фосилите показват, че човечеството присъства в Китай от половин милион години За такъв период там би трябвало да са се появили десетки хиляди езици. Къде са се дяналите Всички тези парадокси ни навеждат на мисълта, че някога този хомогенен Китай е бил също така хетерогенен, каквито днес са всички по-многочислени нации в света (поне на този етап. Разликата е в това, че той бил унифициран много по-рано от тях. И тази сини- фикация“ е включвала не само драстичната хомогенизация, разбирай претопяване на жителите на един огромен отрязък от земната площ, но и повторното заселване на тропическа Югоизточна Азия, да не говорим за огромното влияние, което Китай е упражнил върху Япония, Корея, а може би дори и Индия. В този смисъл историята на Китай ни дава и ключа към историята на цяла Източна Азия. Ето защо в тази глава ще разкажем как всъщност Китай е станал китайски. Една удобна отправна точка би била езиковата карта на Китай (вж. Фигура 16.1). Достатъчен е само един поглед, за да се усъмним в тези наши привични представи за монолитния Китай. Оказва сече освен осемте големи езика – мандарин (ханю) и неговите седем най-близки родственика, често определяни колективно като китайски и всеки от които се говори от 11 до 800 милиона души, – в Китай има и над 130 малки езика, много от които се говорят само от няколко хиляди души. Всички тези езици, и големите, имал- ките“, попадат в четири езикови семейства, които доста се различават по компактността на своето разпространение. |