Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
| Моля, продължете.
Експериментът изисква вие да продължите. Абсолютно необходимо е вие да продължите. Нямате никакъв друг избор, освен да продължите. Но всъщност, никой от учителите не е бил длъжен да продължи, не е бил задължен от някакъв закон да довърши експеримента и е могъл да си тръгне по всяко време. В реакцията си на фалшивите шоковете, ученикът имитира страдание, на което учителят е свидетел. Той първоначално стене, като с увеличаването на напрежението почва да тропа по стената и да се моли на учителя да не му причинява повече болка, защото това може да го убие. Казва му че има слабо сърце, шепне, хлипа, крещи... При достигане на шоковете до 300 волта ученикът замлъква и се отпуска на стола като труп. Но в условието на експеримента е казано, че мълчанието се приема просто за грешен отговор и трябва да бъде последвано от електрошок. Две трети от участниците дори и в тази ситуация прилежно продължават да пускат електрошокове и накрая натискат последния бутон, означен с „XXX“. Но дори и сред недостигналите до края, не е имало такива, които да спрат преди 300 волта. Резултатите от този експеримент са тревожни. Оказва се, че хората нямат особени задръжки да извършват насилие, ако получават заповеди, и отговорността не е тяхна. Абдикирането от човешката отговорност, емпатия, съчувствие и състрадание, в полза на подчинението на груповия императив и правилата на авторитетите е склонност, която обяснява човешките зверства при тоталитарните режими и изобщо при йерархичните структури като армията. *** Нека спомена и за още един експеримент, в който хората отново са разделени според принципа на властта. Става въпрос за т. нар. Станфордски затворнически експеримент, проведен от американския психолог Филип Зимбардо през 1971 година. В този експеримент студенти доброволци са разделени на групи от „надзиратели“ и „затворници“ в среда, имитираща затвор. Надзирателите са облечени в униформи и са с отразителни слънчеви очила, които не дават възможност за контакт очи в очи. На надзирателите не се разрешава да използват сила спрямо затворниците, но всякакви други методи за всяване на страх и усещане за контрол над живота на затворниците са позволени. В хода на експеримента надзирателите се вживяват в ролите си и започват да влагат лично отношение в действията си спрямо затворниците. Методите на деградация се изострят, подигравките и обидите стават лични, спрямо конкретния индивид, а не спрямо ролята му на затворник, а гневът им от неподчинението на затворниците става съвсем истински. Затворниците пък се вживяват в ролята си на жертви и придобиват психиката и поведението на травмирани индивиди. След като издевателствата на надзирателите над затворниците се увеличават и излизат извън контрол, експериментът е прекратен преждевременно. Този експеримент води до същите изводи, както експериментът на Стенли Милграм. Облечените във власт и привилегии хора се вживяват в ролите си и така освобождават тъмните страни на човешката природа, използвайки възможността да репресират и деградират тези, които са в тяхната власт, дори отвъд обхвата на правомощията си. Те започват да си вярват, че са прави и че това, което правят, е необходимо. От друга страна обектите на деградиращи въздействия променят психиката си в насока пасивност, покорност и подчинение. Експериментът ни показва, че хората са твърде податливи към влиянието на идеологията и йерархичните структури, дори до степен на грубо погазване на човешкия морал и усещания. *** Очевидно не винаги е лесно човек да действа като личност, уповаваща се на своите ценности и стъпваща на собствените си причини и усещания. Скриването в колектива и размиването на личната отговорност в неговите правила и нюансите в тях, сякаш е линията на най малкото съпротивление. Колективизмът разчита точно на това. Неговата цел е индивидът да изчезне и да бъде заменен с взаимозаменяеми, програмируеми и управляеми същества, които да сбъдват визиите на елитите. Въпреки, че често се повтаря, че живеем в най свободните времена изобщо, реалността около нас често ни кара да се съмняваме в това. Да, веригите днес може и да не са толкова лесно забележими, но това ги прави още по ужасни, защото тези вериги оковават не ръцете и краката ни, а собственото ни съзнание. Затова и освобождаването от тях е по трудно и изисква постоянна воля и усилия в това да тренираме съзнанието си в устойчивост на въздействия, стремеж към обективност и критична мисъл. Това не винаги е лесно в условията, в които живеем, тъй като днес светът принадлежи на корпоративния капитализъм. Липсата на пример за действаща алтернатива може да обезкуражи дори и оптимистите. Но алтернативи на днешния корпоративен капитализъм се зараждат. Различни концепции набират популярност, като засега най известната е ПАРЕКОН5, но в крайна сметка промяната не се изразява в налагането на конкретна идеология, а в популяризирането на общи принципи и нагласи, предполагащи поетапна трансформация на реда в който живеем, които постепенно да оформят живота след капитализма. Новите концепции се развиват в движение, паралелно с тяхното разпространение. Промяната е в ход, като естествен процес, и всеки човек с начина си на живот и изборите, които прави може да допринесе за нея. Всичко това е следствие от определени човешки потребности, а именно човешки права, солидарност и справедливост, без които общуването и взаимодействието между хората е фалшиво и изпълнено с конфликти. Тези човешки потребности биват потискани от елитите по много и разнообразни начини, в решимостта им да задържат и поддържат сегашното статукво. Статукво, в което човек е продукт, който има определени характеристики и функция, вместо субект с индивидуалност и съзнание. Затова противоречията между хората и системата ескалират, социалното напрежение навсякъде по света нараства. Въпреки, че системата притежава лостове за контрол спрямо инидвида и социума, и може да манипулира параметрите на техния живот, проблемите се натрупват, защото човешката природа е несъвместима с корпоративния ред. Човек има нужда от своята автономия. Индивидът Е своите избори, защото те го определят и създават. Ако индивидът няма свобода и избор, ако не е автономен, дори и в явните си грешки, той няма как да бъде личност и съзнателно същество, той не може да израстне и неговата съдба е да бъде единствено функция на чужди желания, както в живота си, така и в своята същност. А това обезсмисля живота. Системата се е изчерпала ценностно и идеологически, но промените не се случат изведнъж, те едва ли ще дойдат на крилете на някаква революция. Поне не такава, каквато познаваме от историята. Революцията обаче вече се случва в съзнанието на хората, и постепенно, всеки на своето ниво допринася за отхвърлянето на програмите и догмите, които определят живота ни и така допринася за промяната на средата, в която живеем. Тя се случва днес и сега, незабележимо, неусетно всички малки дела на отделни, неизвестни хора се натрупват, за да направят възможни тези значими събития, които ще трасират пътя ни към едно по добро и пълноценно съществуване. Растящата непоносимост към третирането на човек като марионетка и опитна мишка намира израз и в икономиката - отварят се все повече бизнес ниши, където компании с иновативни идеи постепенно създават решенията, които незабележимо работят срещу дистопичния ред на вездесъщите дигитални гиганти. Тези решения тихо променят нагласите на хората и света. Много технологични и информационни продукти, които затрудняват влиянието на корпорациите върху човека вече са навлезнали незабележимо в нашето ежедневие. Например така популярните ад блокъри. Някои от тях освен че спират досадните реклами в сайтовете, подават фалшива инфрмация на Гугъл за кликове върху тях, с което объркват целия бизнес модел на IT монополиста. Концепцията за отворен код набира все по голяма популярност. При нея кодът на всяко приложение или интернет услуга е отворен и всеки може да го види и изследва. Блокчейн технологията пък представлява програма, която работи без сървър и не може да се контролира от никого. При тази концепция няма контролиран от някого сървър, всичко се случва на многобройните клиентски компютри, на които е инсталирано едно и също приложение и които приложения работят заедно, в синхрон. Биткойн се базира на Блокчейн технологията и неговият успех е толкова голям именно поради гарантираната прозрачност и яснота на функциониране на системата. Представете си в бъдеще алтернативите на Гугъл и Майкрософт например да са базирани на отворен код и Блокчейн технология. Напълно е възможно и е въпрос единствено на воля и организация IT гигантите да бъдат заобиколени и оставени без ресурси за съществуване(а именно информацията за самите нас). Това би променило обществата, в които живеем, навиците и нагласите на хората. Това бъдеще е вече в ход. Новото поколение социални мрежи, базирани на блокчейн технологията, обещава връщане на контрола върху личните данни от страна на индивида. Освен това се създават и различни видове приложения, даващи повече власт на хората в политическите процеси, блокиращи част от манипулацията в интернет, скриващи IP адресите, заблуждаване на редица алгоритми на интернет монополистите и т.н. IT монополистите и корпорациите не владеят изцяло положението, въпреки, че правят усилия да мислим така. Живеем в сложен и взаимосвързан свят, намиращ се в непостоянен баланс на много интереси, където малките неща и събития могат да имат огромен, определящ хода на събитията ефект. Технологията е „нож с две остриета“, и въпреки че тя от една страна въоръжава елитите срещу хората, тя също така създава възможност за асиметричен отпор, създава възможност ресурсите и мощностите на врага да бъдат използвани срещу самия него. Редица практики, с които сме свикнали, могат да бъдат преосмислени. Например веднъж осъзната, опасността от персонализацията в интернет, правеща възможна персонализираната мнипулация може да доведе до определено поведение, своеобразна „мода“, която да я отрече, или промени концепцията така, че персонализираната манипулация да стане по трудно осъществима. Всичко опира до идеите и смелостта да ги изразим и споделим с другите. Днес дисциплини като Невролингвистично Програмиране(НЛП) както и други техники за контрол на съзнанието и ума са широкодостъпни и могат да помогнат на индивида да стане по силен, целеустремен, организиран и свободен в своя живот. Защото както се казва, ако човек не се организира, животът ще го организира, но не непременно по начина, който човек би харесал. Но въпреки, че имаме основание да таим надежда за утрешния ден, можем ли обикновените хора да си позволим „да бъдем“ не утре, а днес? Да си казваме мнението свободно, да отстояваме правата си и интересите си в свят, все повече контролиран от огромни, могъщи корпорации и различни техни клиентелистки режими? Днес докъде се простира свободата на обикновения човек, докъде той може да избира себе си и да управлява живота си? Опитите за това не струват ли скъпо, и често такъв наивен идеалист не се ли оказва аутсайдер, маргинал, или дори клошар, изпаднал от системата? Може би. Риск винаги има. Но не бива да забравяме, че едно от най силните оръжия на тези хора е СТРАХЪТ. Те не могат да унищожат всеки, но могат да уплашат всеки. А да избереш да се страхуваш и изживееш живота си в страх също не е гаранция за дълголетие и щастлив живот. Въпрос на личен избор и усещане, разбира се. Всеки от нас знае сентенцията „Живей всеки ден като последен“. Това е призив да живеем пълноценно и без страх. Колко от хората обаче живеят така? Колко от хората изпитват порив, желание да направят нещо, след което биват възпряни от едно голямо „Но...“? Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|