Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Човек и система – неизбежният конфликт
Изтегляне 6.47 Mb.
|
Човек и система – неизбежният конфликтВ публичния дискурс от доста време се лансира мнението, че всичко случващо се е вследствие на неизбежни детерминистични процеси, определени от човешката еволюция(Детерминизъм, Историцизъм). Че нямало как иначе да се равива светът. Че хората били станали твърде много, и затова не можело всеки да си прави каквото си иска. Че несвободата и разделението на хората била цената на Цивилизацията и Прогреса. Че отделният индивид бил нищо, а Държавата - всичко. Че трябвало да се примирим с ролята си на „част от цялото“... И така нататък... Но вярно ли е това наистина? Дали съдбата на индивида е да бъде просто „бурмичка в Машината“? В такъв случай възниква въпросът кой проектира и създава „машината“ и дали „машината“ е добре направена, кой носи отговорност, ако нещо в нея се повреди(няма как бурмичките да са отговорни, нали?). В крайна сметка се прокрадва съмнението, дали обществото изобщо може да се разглежда като машина? В книгата си „Отвореното Общество и Неговите Врагове“ британският философ Карл Попър застъпва идеята, че противно на тези механични сравнения, обществото не е машина(в труда си той използва понятието „организъм“), а процес[ CITATION Kar451 \l 1033 ]. Пак там Карл Попър критикува Детерминизма и Историцизма, защитавайки идеята, че в човешката история няма цикли и предопределености, както и че никога исторята не се повтаря, нито пък следва някаква обща логика, която да я прави предвидима. Що се отнася до еволюцията и прогреса, нима някой е доказал, че те следват една единствена посока, посоката на днешното развитие, на корпоративния диктат, на човешкото обезличаване и поробване? Защо това да е неизбежно? Възможните алтернативи на статуквото енергично се заклеймяват от страна на системната пропаганда като упадъчни и водещи до разпад, те се представят в някакви крайни и изкривени картини на тържествуваща анархия, извратеност, която се е превърнала в норма и хаос. Системата се обявява за защитник на културата и цивилизацията пред либералното „варварство“, а експлоатацията и неравенството се обрисуват като интегрален елемент на цивилизацията. Реално обаче варварството се състои в безмилостната и методична деградация на мнозинството от страна на малцинството, посредством лостовете на неолибералната икономика и корпоратокрацията, които обричат хората на съществуване на едно битовистично ниво, на безкрайна борба с проблеми, които биха могли да бъдат решени при една по добра и хуманна организация на икономиката и социалния ред. Колективистите твърдят, че индивидът е функция на обществото и средата. Но нима и обществото не е функция на индивида? Корпорациите, претендиращи че говорят с гласа на науката(този сбор от научни направления, финансиран от самите тях) ли трябва да решават докъде да се простира свободата, личният избор и свободната воля, които са свещени дори според Библията? Тази наука отговорила ли е на въпроса, защо сякаш сме устроени да се борим за свободата, личният избор и собственото си достойнство дори понякога с цената на живота си? Или пък защо наричаме дистопичните творби мрачни вместо светли? Защо няма известно произведение на изкуството, вдъхновено от несвободата, подчинението, диктата(тук изключвам пропагандните на даден режим произведения), докато творбите изразяващи и възхваляващи свободата пълнят музеите и изпълват човешките души с възторг и ентусиазъм? Чрез Прокрустовото ложе, в което Системата поставя Човека, в опитите си да го стандартизира, не се ли опитва да отреже от него точно тези части, които го правят Човек? Новелата „Дивергенти“ на авторката Вероника Рот[ CITATION Ver111 \l 1033 ] дава повод за размисъл, какво би станало, ако от човешката природа започне да се премахва това, което някой смята че му пречи. Концепцията на книгата е, че всичко в човешката природа е взаимосвързано и холистично, като поради тази причина премахването на нещо от човека(в романа чрез генетично инженерство) се отразява на цялостното човешко поведение и същност, а не само на определен негов компонент, намиран за нежелан от някого. Така че редуцирането и профилирането на човека според нечии виждания за общество и прогрес би довело единствено до катастрофа. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|