Характеристика на дейността и счетоводството на банките
Същност на счетоводната политика на банките в несъстоятелност
Изтегляне 4.1 Mb.
|
3. Същност на счетоводната политика на банките в несъстоятелност3.1. Счетоводна политикаДефинирането на счетоводната политика на банките в несъстоятелност е сложен теоретичен въпрос, който изисква задължително прилагане на общите положения, свързани със счетоводството като информационна система. Информацията, която се създава от счетоводството, се отнася до определено дружество, уместна е за нуждите на потребителите и е получена в съответствие с определени правила. Кои данни ще влязат в системата "Счетоводство", по какъв начин ще се осъществят тяхното регистриране, обработване и предаване на потребителите се определя от съответни регулатори (нормативна база). У нас на този етап такива регулатори са Законът за счетоводството и Счетоводните стандарти (международни и национални). С известна условност счетоводната политика също изпълнява специфична роля на регулатор. Чрез нея се постига конкретизация по отделни въпроси, за които съществува многовариантно решение. Самата счетоводна политика е определена в нормативната уредба като възприети от предприятието правила; принципи; изходни положения; бази и процедури (СС № 1 "Представяне на счетоводните отчети"). В основата на регулаторите (ЗС, МСС, НСС), в т.ч. и на счетоводната политика, стоят общоприети счетоводни принципи. За разлика от принципите в естествените науки те не произтичат и не могат да бъдат доказани от законите на природата. Не могат да се разглеждат като фундаментални истини и аксиоми. Общоприетите счетоводни принципи се създават, развиват, овластяват и премахват от упълномощени за тази цел институции. Съвременните счетоводни модели, които се изграждат върху основата на общоприетите счетоводни принципи, са предназначени да удовлетворяват потребностите на управлението на действащи дружества. Това означава, че счетоводните принципи се създават и използват за определяне на категории, които са присъщи на тези дружества. Такава категория е например печалбата. При нейното изчисляване изходно начало са следните счетоводни принципи: принципът на действащо предприятие (който означава, че няма признаци предприятието да не продължи да осъществява своята дейност и в бъдеще); принципът на съпоставимост на приходи и разходи (това означава, че разходите, извършени във връзка с определена дейност, следва да се отразят във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от направените разходи); принципът на текущо начисляване (което означава, че приходите и разходите се отразяват в момента на тяхното възникване независимо от момента на получаване/плащане на паричните средства). С обявяването на банката в несъстоятелност се явяват нови категории, свързани с този етап на развитие, които изискват и съответни правила за отчитане. С обявяване на дружеството в несъстоятелност се явяват следните нови категории - маса на несъстоятелност; кредитори на несъстоятелност; разноски по несъстоятелност; сметка на синдика. Масата на несъстоятелност обхваща имуществените права на длъжника към и след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството (чл. 614 от ТЗ). За несъстоятелната банка масата на несъстоятелност включва всички нейни реални активи. Кредиторите по несъстоятелност на дружеството по своята същност са неговите кредитори по търговски и нетърговски вземания (чл. 616 от ТЗ). Отчитайки особеностите на банковото дружество, като кредитори по несъстоятелност на банка (н) се обособяват: предоставени вземания от трети лица, обезпечени със залог или ипотека; вземания от трети лица по предоставени заеми, при което се упражнява право на задържане; разноски по несъстоятелност; депозитна маса на граждани и фирми, в която фондът за гарантиране на влоговете се е суброгирал; депозитна маса на граждани и фирми, които не попадат под защита съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банки; вземания от банки и други финансови институции по предоставени заеми; текущи вноски, дължими към ДОО, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; други текущи вземания на държавата (данъци, мита, такси), възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Разноските по несъстоятелност на банка (н) включват: държавни такси за производство по несъстоятелност; възнаграждение на синдика; дължими суми на персонала; разходи за изпълнение, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелност. Сметка на синдика на банка в несъстоятелност е друга категория, присъща на производството по несъстоятелност. По своята същност сметката на синдика на банка в несъстоятелност представлява особена сметка, открита в търговска банка, която обслужва държавния бюджет. Тъй като изброените по-горе категории не са присъщи на действащо дружество, би следвало голяма част от общите счетоводни принципи да не намерят проявление. Това в най-голяма степен се отнася за принципите и правилата, свързани с печалбата, капитала, приходите и разходите. В условията на несъстоятелност настъпват промени в правилата, принципите и подходите на счетоводството. Тези промени са в следните насоки: Първо. Не се прилагат правилата за отсрочване на разходите. По своята същност те засягат групата на разходите и приходите за бъдещи периоди. Например. Към тази група разходи се отнася стойността на амортизируемите дълготрайни активи (ДМА и ДНА). Стойността на амортизируемите дълготрайни активи представлява един отсрочен разход (разход за бъдещ период), който се съпоставя с изгодата от ползването на актива през полезния му срок. Амортизацията, която е част от стойността на амортизируемия актив, като всеки друг разход се съпоставя с приходите за отчетния период и участва при формирането на резултата от дейността. В продължение на полезния срок на използване на актива тази стойност ще се пренася върху стойността на готовия продукт или услуга. Други разходи, които се отнасят към тази група, са авансово платени застраховки, наеми. Второ. Не се прилагат правилата, свързани с отчитане степента на несигурност на активите и преоценката. Това се постига чрез превалутиране на активите и задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, и отразяване на последните по текуща стойност. Горното също предполага, че банката (н) ще притежава само левов ресурс, респективно особена сметка в левове. Към датата на обявяване на банката в несъстоятелност валутният ресурс на банката следва да се трансформира в левов. Тук възникват редица въпроси, които в по-голяма степен имат правов характер. Например, когато се оценяват вземанията от нефинансови институции, независимо дали са в левове или във валута, оценителите формират тяхната текуща стойност в левове. По този начин един валутен кредит получава левова стойност и би следвало да се променят условията по договора за отпускане на кредита. Освен това текущата стойност не предполага начисляване на лихви. Ако вземем предвид тази постановка, масата на несъстоятелност на банка (н) ще включва в левове - левови парични средства; вземания от нефинансови институции (отразени по текуща стойност); вземания от банки в левове (отразени по текуща стойност); ценни книжа (отразени по текуща стойност) и дълготрайни активи (отразени по текуща стойност). На тази маса по несъстоятелност ще се противопоставят задълженията на банката в левове към кредиторите по несъстоятелност. Последното може да се изрази чрез равенството: Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|