Характеристика на дейността и счетоводството на банките
Счетоводната политика на банките, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност
Изтегляне 4.1 Mb.
|
2. Счетоводната политика на банките, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност2.1. Същност на счетоводната политика и фактори, които оказват влияние върху неяСчетоводната политика на банка, за която е поискано откриване на производство по несъстоятелност, включва възприетите от нея правила във връзка с реализирането на счетоводния метод, изготвянето и представянето на годишния счетоводен отчет. Тя се разработва при спазване изискванията на Националните счетоводни стандарти[1], Националния сметкоплан и принципите на счетоводството. Счетоводната политика е близка до политиката на действащата банка. Целите на счетоводната система и обективният характер на счетоводния метод дефинират общото между двете. Основа за реализирането на счетоводния метод и постигане целите на счетоводната система продължават да бъдат общите принципи на счетоводство. По тази причина банките под особен надзор спазват методологията на разработване и оповестяване на счетоводната политика на действащата банка. Така промените в отчетните обекти се осчетоводяват своевременно при прилагане на установената в нормативните актове хронология и класификация, спазват се процедурите и подходите, предвидени в счетоводните стандарти, като например СС 1, СС 30, СС 16 и др. Постига се съпоставимост между отделните отчетни периоди. Върху счетоводната политика на банките, за които е поискано откриване на производство по несъстоятелност, оказват влияние три фактора: спецификата на дейността на банката през периода на особен надзор; промените в националното счетоводно законодателство; писмените указания, давани от страна на централната банка. Един от факторите, който оказва влияние върху счетоводната политика на тези банки, е спецификата на периода на особен надзор. Периодът на решението на УС на БНБ да открие производство по несъстоятелност и решението на съда за обявяване на банка в несъстоятелност може да се определи като междинен и присъщ етап в съществуването на банката. Съдебното производство по несъстоятелност на банка задължително се предхожда от етап, в който централната банка е отнела правото й да извършва банкова дейност, но съдът все още не е обявил банката в несъстоятелност и не е постановил започване осребряването на нейното имущество. Банката продължава да притежава специфичните по вид и структура за всяка банка активи и пасиви. Този етап се характеризира с още една особеност. Нейните управители (квестори) не извършват банкови сделки. Операциите, които имат право да извършват квесторите и за които се дава счетоводен израз, се ограничават до: Първо. Операции, свързани с погасяване на задължения към банката от длъжника или от трети лица. Погасяването може да стане чрез плащане в брой, прихващане, превод по сметка в друга банка. Погасяването чрез плащане в брой или превод се извършва само ако валутата е еднаква с валутата, в която се води задължението. Второ. Изготвяне на списъците на юридически и физически лица, чиито средства се намират в банката. Квесторите установяват реда, по който трябва да се изготвят списъците на юридическите и физическите лица. Запомнете! Извършваните от квесторите операции оказват влияние върху абсолютния размер на активите и пасивите на банката, но не променят съществено тяхната структура. Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|