Характеристики и програми за здравно образование в бразилия в предучилищна и начална училищна възраст

ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРОГРАМИ ЗА ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В БРАЗИЛИЯ В ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Здравето е тясно свързано и със средата, в която индивида осъществява своята дейност. Познанието не само на тялото и неговите потребности и нужди, но и на поддържането на здравословна следа е предпоставка за просперитет и развитие. Поддържайки чиста и здравословна природата, неминуемо показваме положително отношение и към здравето и живота на всички живи същества. От най-крехка детска възраст човек следва да се възпитава в тези ценности – опазване здравето на природата и на всички живи същества. Най-доброто опазване на здравето е чрез превенция на заболяванията. Колкото са по-информирани децата и младите хора, относно ползата от водене на здравословен начин на живот, толкова по-голям е шансът да преустановят вредните си навици.

Образованието в Бразилия, подобно на много други държави, се осъществява от ранна детска възраст – в детски центрове от 3-годишна възраст, предучилищна подготовка – от 4- до 6-годишна възраст, основна подготовка с минимална продължителност от 8 години, което е безплатно в държавните училища. Законът на Дарси Рибейро, в знак на почит към този велик бразилски социолог и преподавател, регламентира образованието в държавата. Основното образование е задължително като отговорност за това имат както държавата, така и родителите. За съжаление, обаче, бедните родители не винаги спазват това свое задължение и често могат да се видят невръстни деца, които с труд изкарват пари на своите родители.

За да може правителството да се справи със срива в образователната си система през десетилетието 2001 – 2011 поставя образованието на едно от челните места. Финансирането първоначално е приблизително 3 % от брутния вътрешен продукт и в последствие приблизително се удвоява, достигайки до 5,2%. Това цели мотивиране на учителите да останат на работа в незавидното положение, в което са поставени – да преподават на деца, застрашени от отпадане, висок процент на неграмотност и други.

Рафаел Паренте е директор на бразилската лаборатория за образователни иновации LAB, главен секретар по иновациите в Рио де Жанейро, внедрил „училище на бъдещето”, целящо намаляване броя на отпадащите от училище деца. Програмата, в която участва Паренте и за която разказва в „На училище във фавелата”, цели драстично намаляване броя на отпадащите и неграмотни ученици в Рио де Жанейро. Подготвят се нови учебни програми за всеки клас и всеки предмет, удължено учебно време, създават се така наречените „училища на бъдещето”, в които се предлагат специални грижи според нуждите на учениците – с децата работят психолози, медиатори, педагози, лекари и други. Освен това се ангажират повече родителите, изграждайки центрове за учене извън училище. Трансформирайки сто петдесет и пет училища в най-бедните и уязвими райони на Рио де Жанейро в „училища на бъдещето” подобряват тяхното представяне и някои от тях се качват на върха на националната класация. Въпреки тези постигнати резултати има още много, за да се разреше проблема с отпадащите от училище ученици, както и с неграмотността на голяма част от тях. Фрапиращи са изнесените факти за знанията на учениците по португалски – голяма част от тях четат без да разбират какво точно са прочели, друга част дори не могат да прочетат нищо и само малка част четат елементарен текст, който разбират. Твърде оскъдни са и знанията по математика – учениците срещат трудност при различаване на правоъгълник, квадрат, триъгълник и кръг.

Рафаел Паренте достига до един много важен извод, преминавайки от частния в държавния сектор, а именно, че в публичния ареал можеш да си позволиш да правиш само това, което е предписано по закон, а в частния си свободен да правиш всичко, което не е забранено от закона.

Здравното образование и възпитание на учениците засяга въпроси и проблеми от много области на познанието като медицина, социология, психология, педагогика, етика и екология. То цели формиране у подрастващите на нов тип поведение и междуличностни взаимоотношения като засяга отношенията между децата и възрастните, ролята на родителите, преподавателите, психолозите, еколозите, различните правителствени и неправителствени организации и институции, както и обществото като цяло. Здравното образование е целенасочен процес на формиране на здравна култура у индивида, основаваща се на знания, умения, отношения, поведение и убеждения, свързани с установяване, повишаване, възстановяване и поддържане на индивидуалното и общественото здраве. Формирането на здравната култура на индивида е свързано с педагогически процеси, целящи добиване на здравно възпитание и просвещение. Това от своя страна е свързано и с готовност за опазване на чистотата и равновесието в природата и околната среда, както и с изграждане на гражданска позиция за отговорност към опазване здравето и живота на индивида, колектива, обществото. Овладяването на научни знания, влияещи върху здравословния начин на живот се осъществява чрез симулации, игри и нагледен материал.

Здравното възпитание цели формирането у учениците на съзнателно поета отговорност за опазване на личното и общественото здраве, развива у тях потребност от здравословен начин на живот и утвърждава съответно здравно поведение. Включено като предмет здравното възпитание има за задача учениците да усвоят определен обем от знания за околната среда, биологичните особености на човека и останалите живи същества, човешките взаимоотношения и отношението на индивида към природата като цяло.

Здравното образование в Бразилия има за цел насърчаване на здравето и действия за превенция на заболяванията. По същество цели интегриране на научни знания в учебните и детските заведения във връзка с опазване на здравето и личността всеки ден. Този тип образование се основава на диалог между хора, които имат потенциала да променят отношението, поведението и адаптацията на индивида към подобряване здравословните условия на живот.

В предучилищна и училищна възраст, освен качествено физическо образование, учениците и децата биват приучвани към хигиенните правила, нравствените норми и други.

Доброто образование е в основата на здравето и благополучието. Здравословният начин на живот е тясно свързан със знанията за превенция на заболеваемостта.

Педагогическият съветник Таня Реджина Моура Буено достига до извода, че е необходимо да се обучава ученикът като гражданин, който се възприема като историческо същество. През 1992 г. в Бразилия е подписан документ „Програма 21”, с който формално се свързва образованието в областта на околната среда с традиционното образование. В последствие се приема и закон, който подкрепя това обучение без задължението тесен специалист да преподава дисциплината. Министерството на околната среда работа по трансдисциплинарен проект, наречен „Roda d`Aqua” за всички учители от предучилищното образование до средното образование. В него се популяризира дейността на учителя, който възпитава у учениците отношение към природата. В зависимост от възрастта се задълбочават знанията и уменията да се справят с ерозията и промяна коритата на реките.

Всяка година се правят проучвания по „Проект 21”, дават се оценки за постигнатото и предлагат учебно съдържане. Осъществява се концепция „Екопедагогика”. Терминът „Екосистема” е въведен от професор Самуел Мъргел Бранко от Университета в Сао Паоло и по своята същност е интегриран подход към проблемите на околната среда. В направеното от него изследване прави извода, че повишаване качеството на живот на човека е постигнато като се съобразява с другите живи същества и околната среда като цяло. Използва се набор от взаимодействия, които почистват не само площадите с живителен дъжд, но и въздуха като освен това се обучават децата, учениците, хората да живеят качествен живот в добри взаимоотношения.

Използването на възникнало събитие, което поражда въпроси в децата или учениците дава възможност на учителя да разбере нивото на възприятията им. Те задават своите въпроси, а той започва разясненията си от близкото, познатото и неизвестното към далечното и абстрактното.

Интересен е и предметът физическо възпитание в Бразилия, който предполага идеята за контролиране на тялото, свързано с телесната дисциплина. Първоначално физическото възпитание е включено в учебната програма с цел практикуване на гимнастика за здраво тяло. В последствие става сложна дисциплина, която си взаимодейства с останалите компоненти в учебната програма и се състои от три части:

1. 
   Игри, гимнастика, спорт и състезания – това са любимите на повечето деца начини за справяне с напрежението, зареждане с положителна енергия, повдигане на духа и настроението. Нищо не е по-мотивиращо от победата в състезание, доказването на себе си и на останалите, че можеш да се справиш с предизвикателствата.
   
2. 
   Ритмични и експресивни дейности – в екзотична Бразилия танците са традиционен начин за отмора и забава – всеизвестен е фестивала, в който децата от малки мечтаят да се включат. По този начин се изгражда пластиката и координацията на движенията.
   
3. 
   Знания за тялото – първоначално елементарни научни познания за физиологията и функционирането на човешкото тяло с постепенно задълбочаване и усложняване на терминологията.
   

Библиография