Варненското злато - най-старото в света

Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние - наличието на думата "метал" например доказва съществуването на технологии за обработването му.

Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 - 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

Залезът на староевропейците

„При тях не е имало йерархия, а само разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо”, казва Харман.

Как може да бъде обяснен залезът на една толкова развита цивилизация като староевропейската? Харман смята, че причината се корени в слабо развитото военно дело на Дунавската цивилизация, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.

А как Харман обяснява сравнително късната поява на тези нови археологически открития? „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията”, казва Харман.

.

***

В книгата са посочени доказателства за съществуването на дунавската цивилизация, разказва се за търговските й пътища, селищата, изкуството и занаятите, както и митологията и писмеността й. Развитието на икономиката тогава се дължи на търговията по р. Дунав.

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, категоричен е д-р Харман. За да напише книгата си, културологът обикаля всички страни от Югоизточна Европа. 

Запознах се с доста библиография, символи и знаци по време на изготвянето на книгата. През символите и знаците беше моят подход. Запознах се с дисертацията на Шон Уин. Работих върху нея с месеци, след което се запознах с материали за други древни писметности, каза Харман.

Писмеността започва в Румъния. Там са намерени най-старите търговски продукти - със записи по тях, твърди културологът. 

От издателство "Захарий Стоянов" съобщиха, че са готови да помогнат с издаването на още негови книги. Директорът на издателството Иван Гранитски благодари на ПроКредит Банк, която спонсорира "Загадката на Дунавската цивилизация".

Банката ще спонсорира превода и на последната книга на Харман - "По следите на индоевропейците" (2016). 

Харман преподава и извършва изследователска работа в университети в Германия и Япония. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология в Себастопол, Калифорния, и директор на неговия европейски клон - в Луумаки, Финландия.

.

***