Хазрат Инаят Хан Мистични медитации Учението на суфите

Изтегляне 1.13 Mb.

страница	54/59
Дата	03.01.2022
Размер	1.13 Mb.
	#112887
Тип	Лекции

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59

Тълковен речник

Аджмир — град на 375 км. югозападно от Делхи, място за поклонение с гробницата на светеца-суфи Мо-ин уд-дин Чишти.
Акбар (араб.) — „велик, най-велик“, един от моголските императори (1542–1605), покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Противопоставил се на войнствените мюсюлмани, като предпочел веротърпимостта, разрешавал браковете между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци.
Аттар Фарид-ал-дин — персийско-таджикски поет-суфи. Основни произведения — поемата „Беседа на птиците“ (ок. 1175), лиричните стихове и антологията „Житие на шейхове“.
Бедил Мирза Абдулкадир (1644 — ок. 1721) — персийскоезичен поет от Индия. Основни произведения: „Талисман на изумлението“ (1669) и философско дидактическото съчинение „Познание“ (1711–12). Съзнателно създал усложнения т.н. индийски стил.
Бемол (муз.) — знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири половин тон по-ниско.
Вазифа (араб.) — ежедневно служене или поклонение; название на специално суфийско упражнение.
„Гайян“ — една от книгите на Инаят Хан, в която записвал мислите си, идващи при него по време на медитация. Дословно гайян означава песен, песнопеещ (хинди).

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59