Сформира се екип за проникване, като се проверява оръжието и служителите са в постоянна готовност за използване и на помощни средства. При ситуация с барикадирало се лице тактическите екипи са от щатните специализирани звена.
Проникването е под формата на щурмува операция, с голям брой служители от
различни структурни звена, снайперска операция и комбинирани операции. За постигане на добра комуникация при действията на служителите по време на влизането и извършването на проверката се уговарят различни средства, като най-ефективни са сигналите с ръце, предварително уточнени между тях. В зависимост от ситуацията, по преценка на полицейския служител, отговарящ за
останалите полицаи, движението се извършва с подготвено оръжие в ръка, което се държи със свити ръце на нивото на брадичката, като се осъществява визуален и огневи контрол върху зоните на отговорност. Дали оръжието ще бъде с патрон в канала на цевта или не, е по преценка на старшия на патрула или ръководителя на операцията. Преминаването през пункта за достъп става след прилагане на техники за влизане и проникване в обекта. При повечето сгради единствените ни видими входове са вратите и прозорците. Идеалният вариант тук би бил някоя стена с един прозорец, за
да не могат да ни видят, но това рядко става. Ако са повече, може да влезем през най-отдалечения, под диагонал срещу вероятното полезрение на наблюдаващите ни отвътре правонарушители. Вратата е по- добра за влизане от всеки прозорец. Прозорците имат много недостатъци - спъват движенията ни, очертават силуета ни, правят ни невъзможен за прикриване, изобщо трябва да се отбягват колкото се може повече. Подсигуряването на сигурен
вход може да отнеме време, но си заслужава.
Тактическото придвижване на екипа или тактическата двойка към и в обекта става скрито, безшумно, бързо и безопасно по всяко време на денонощието в условия на постоянна заплаха от страна на правонарушител. Претърсването започва от горе на долу и от външните стени на сградата (помещението) се отива навътре. Разпределят се зоните на отговорност между членовете. Определят се опасните зони. Видовете придвижване, прилагани в практиката, са: ходене на долно ниво (патешко ходене,
когато прикритията са ниски; бягане - когато е необходимо бързо придвижване при смяна на прикритие, най-често се използва при тактическите способи „засада“ и
„щурмуване“; пребежки – бързи и внезапни кратки придвижвания с елемент на изненада при заемане, а впоследствие и при смяна на позиции след оттегляне при престрелка и др.; пълзене (припълзяване се използва при скрито наблюдение на обект за придвижване или оттегляне към прикрития) и др.
37