ЕКСПЕРИМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Следните два експеримента доказват на практика принципите на „идеоплазията" (въздействието на представите върху физиологичните процеси).
Експеримент А
Направете просто махало, като вържете халка или ключ на конец или тънка връв. Конецът трябва да е дълъг около 30 см. Седнете до масата и опрете лакти на нея, като съберете длани на височината на брадичката. Хванете импровизираното махало за края на конеца, като го държите между събраните върхове на двата средни пръста така, както е показано на фигура 9.
Помъчете се махалото да остане неподвижно и после без да затваряте очи си представете, че то започва да се люлее напред-назад, тоест да се приближава и да се отдалечава от тялото ви. Трябва да изпитвате силно желание махалото да се разлюлее. След няколко секунди ще видите, че то наистина започва да се движи в желаната посока.
Мислено сменете посоката - представете си, че махалото се люлее отляво-надясно, тоест странично, и то ще се задвижи в тази посока.
ВЪПРОС: Защо се движи махалото?
ОТГОВОР: Движението на махалото в посоката, която си представя експериментаторът, показва, че той е извършил леки несъзнателни движения с пръстите, за да придаде форма на образа, съществуващ в съзнанието му.
Експеримент Б
Седнете удобно, затворете очи и си представете възможно най-ясно, че стоите пред железопътна линия. Представете си още, че отляво приближава влак, минава пред вас и изчезва надясно. Опитайте се да визуализирате във въображението си преминаването на влака отляво-надясно. По време на експеримента следете какво става с очните ябълки. Макар и затворени, очите следват посоката на влака.
ВЪПРОС: Какво означава фактът, че очите следват посоката на въображаемия влак?
ОТГОВОР: Съществува очевидна и тясна връзка между мисълта и движението на очите. Очните ябълки винаги се движат според това, което си представяте. Ако вместо хоризонтално движение си представим излитаща вертикално ракета, движението на очите ще бъде насочено отдолу-нагоре.
По-нататък ще се опитаме да използваме експеримент Б, за да разработим определена техника за релаксация. Първо, между въображението и движенията на очите съществува тясна връзка, следователно, ако човек успее да успокои въображението си, ще се успокоят и очите, и обратно, ако отпусне очите, ще ограничи дейността на въображението.
Известно е, че очите изразходват много нервна енергия. Докато работим, почиваме или спим, очите ни са подложени на непрекъснато напрежение. Да успеем да ги отпуснем означава да създадем общо състояние на релаксация, да поставим под контрол въображението и да пестим енергия. Когато постигнем пълна релаксация на очите, въображението ни веднага престава да поражда нови образи. Следователно, очите могат да се разглеждат като средство за контрол на въображението.
Обикновено очите в покой са в релаксирано състояние, което може да наречем „поглед в безкрайността". В това положение очите гледат в пространството. На практика идеалното положение почти никога не се постига поради непрекъснатата зрителна активност. Когато наблюдаваме конкретни предмети, очните мускули са напрегнати и е трудно да ги отпуснем. Когато очите са в покой, ясно изпитваме общо приятно чувство, сходно на онова особено психическо състояние, което се поражда у нас, когато стоим на морския бряг и съзерцаваме хоризонта. Съзерцанието на далечината предизвиква релаксация на очите, която на свой ред води до общо състояние на релаксация.
Упражнение 5. Обща релаксация и контрол на въображението
Това упражнение може да се изпълнява с отворени или затворени очи, в покой или по време на работа. То предизвиква физическа и ментална релаксация, която продължава, докато трае упражнението.
ТЕХНИКА: Представете си, че гледате назад през собствения си мозък, сякаш полезрението ви е обърнато и насочено назад. НЕ трябва да си представяте, че и очите ви са обърнати на 180 градуса - те са в нормалното си положение, но гледат назад - все едно, че насочвате лъча на светнато фенерче назад, вместо напред. Не напрягайте очните мускули, тъй като процесът трябва да бъде чисто въображаем. Не е нужно да мислите, че трябва да видите нещо определено зад себе си, а просто си представете, че гледате назад през мозъка си. Задръжте тази въображаема картина до края на упражнението. Ако го изпълнявате с отворени очи, погледът ви трябва да е насочен напред, без да поглеждате встрани или да го задържате върху нещо конкретно. Друг вариант на това упражнение е да си представите, че гледате в пространството през непрозрачни предмети, като погледът ви се губи в далечината, без да среща преграда.
И двата варианта дават един и същ ефект и може да ги повтаряте колкото пъти желаете през деня, като продължителността им е най-малко две минути. Времето може да се удължи в зависимост от индивидуалната способност за съсредоточаване.
Интересно е да отбележим, че това упражнение предизвиква „паралелно зрение", тоест очите не се събират и точно по този начин се постига желаната релаксация. След време ще свикнете да гледате спокойно и без напрежение, без да насилвате зрението си. Тази техника може да се използва, когато искате да отморите съзнанието си и да прогоните негативните мисли. Тя служи и като основа за постигане на „ментален вакуум", което ще разгледаме по-нататък.
Сподели с приятели: |