ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- МЕНТАЛЕН ВАКУУМ
| Упражнение 6: Ментална концентрация (1)
Вземете някакъв предмет, поставете го на масата и го наблюдавайте внимателно три до пет минути, докато обхванете всички подробности. Не бързайте, не се тревожете колко време продължава упражнението, а се вглъбете в съзерцание на предмета. След това затворете очи и се опитайте да го възпроизведете във въображението си, колкото е възможно по-точно. Отворете очи и сравнете степента на сходство, която сте постигнали в съзнанието си с действителния предмет. Добре е да сменяте предметите, за да възпроизвеждате точно образа, ако правите упражнението през по-дълъг период от време. Упражнение 7: Ментална концентрация (2) Седнете или легнете, затворете очи и силно и съсредоточете вниманието си интензивно и непрекъснато върху различни части от тялото си, като започнете с; нещо дребно, например палеца на лявата ръка. Концентрацията трябва да продължи 3 до 5 минути, докато наистина успеете да почувствате Аза си в избраното място. Това ще разберете, Когато придобиете субективното усещане „Аз съм тук". За усъвършенстване на упражненията се препоръчва да удължавате волево времето за концентрация и да упорствате, докато успеете да задържите образа. Най-големите врагове на Концентрацията са сънят или менталната летаргия, отсъствието на волево решение да се концентрирате, липсата на интерес и нетърпението. По същността си всеки процес на концентрация е преднамерено извършвана „търпелива фиксация на въображението". МЕНТАЛЕН ВАКУУМ Както вече посочихме, състоянието на ментален вакуум е единственото време за пълноценна почивка на съзнанието. Ще го определим като „временна парализа на мисловния процес" със силата на волята. Има моменти, когато силният емоционален шок предизвиква състояние на пълен вакуум в съзнанието ни и за известно време сме лишени от способността да реагираме на вътрешни и външни стимули. В този случай шокът предизвиква рязко и внезапно връщане назад към много ранни нива на интеграция и индивидът търси убежище дълбоко в себе си, като прекратява временно всякакъв контакт с външния свят. Менталният вакуум е всъщност прекъсване на връзката между външния свят и индивида. Като вземем предвид какво голямо усилие се изисква от индивида, за да поддържа едновременно връзката между вътрешния и външния свят, лесно ще разберем ползата от такава почивка от мислите. На пръв поглед сънят също изглежда период на почивка за ума и тялото. Мисловната дейност обаче не спира да тече по време на сън, а само преминава от съзнателно на подсъзнателно ниво. Както видяхме в нашата скала за измерване на съзнанието, по време на сън в интелектуалните способности не настъпват други промени, освен намаляване на нивото на съзнателност и произтичащото оттам засилване на онеиричното състояние. Не трябва да се забравя, че подсъзнанието е също част от нашия мозък и докато спим, той е не по-малко, а дори по-активен, отколкото когато сме будни. Съзнанието ни никога не почива, а само временно избягва действителността по време на сън. Ако бъде постигнато правилно, състоянието на ментален вакуум е изключително дълбок процес, тъй като обхваща в известни граници както съзнателната, така и несъзнателната дейност на въображението. Ползата от волево изпразване на съзнанието е забележителна, стига да успеем наистина да спрем потока на мисълта. Съществуват различни степени на ментален вакуум, а трудно може да се говори за абсолютен вакуум, тъй като винаги остава определена подсъзнателна дейност. Състоянието, което трябва да се помъчим да постигнем, прилича на абсолютен ментален вакуум. Разбира се, това „изпразване на съзнанието" се постига в най-дълбока степен само чрез редовна практика. Упражненията за възпитание на въображението са всъщност „гимнастика на мисълта", вътрешни спортове, които позволяват на индивида да постигне волеви контрол. Те представляват „издигане на съзнателността" до по-висш тип мозъчна дейност. Тези упражнения позволяват да постигнем известен контрол над мисълта също както при целенасоченото трениране на дадена група мускули. Упражнението за постигане на ментален вакуум е „осезаемо възприятие на мисловната дейност" и чрез него човек може да улови как се променя мозъчния тонус, когато мисли и когато спре да мисли. Трябва да се има предвид, че на практика „празният ум" представлява единственият Възможен и реален начин за релаксация на съзнанието. Що се отнася до ползата от упражнението, не би трябвало да я разглеждаме повърхностно - начинаещите обикновено са склонни да преувеличават. Менталният вакуум дава възможност на индивида да постигне в мисленето си редуване на активност и покой, необходимо за всеки жив организъм. В известен смисъл менталният вакуум е много по-дълбоко състояние на покой в сравнение със съня. Всъщност при събуждане сутрин не винаги е извършено равностойно обновяване на органичната и менталната енергия. Товарът на преживяванията тежи прекалено много на психиката и не ни позволява да посрещнем новия ден с необходимата свежест и енергичност. Сънят обновява физическата енергия и в известна степен представлява всекидневно прераждане. Съзнанието, от друга страна, поради непрекъснатата си дейност, сутрин е толкова изтощено или болно, колкото е било предишния ден. Менталният вакуум предлага на индивида средство за ефективно умствено обновяване. Когато когнитивната дейност на съзнанието се забави, индивидът се преражда - чувства се свеж, млад, с по-висока способност за концентрация. По този начин постига по-голяма ефективност в работата си и премахва „мозъчната мъгла". Умственото състояние или менталният тонус е от основно значение за поддържането на младо и здраво тяло. Потискащите мисли например значително влияят на издръжливостта и биологичното равновесие, като бавно, но сигурно ги подкопават. Способността за физиологично възстановяване зависи изключително много от положителната умствена нагласа и силното желание за живот. В това можем да се убедим от физическото и психическото състояние на оптимистично настроени хора, преживели тежки хирургически операции. Те се възстановяват за много кратко време и имат много по-големи шансове в сравнение с онези, които са изпълнени с негативни мисли и при които липсва интерес към живота. Накратко, резултатите от упражнението за ментален вакуум засягат не само интелектуалната сфера, като предоставят почивка на ума, но се разпростират и върху цялостния механизъм на индивида, действайки като изключително важен балансиращ и стабилизиращ фактор. Всъщност целенасоченото и ефективно създаване на ментален вакуум намалява скоростта на органично и нервно износване и увеличава производителността и качеството на интелекта, като го обновява и подмладява. В това ще се убедят всички, които изпълняват Внимателно упражнението. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|