спирометрия: сред най-често използвания метод се включва спирометрията, която представлява специализирано пулмонално изследване, даващо представа за функционалния белодробен капацитет, за особеностите при вдишване и издишване (при наличие на отклонения), както и за количеството въздух, преминаващо през белите дробове в хода на нормалния дихателен цикъл. Този метод на изследване позволява акуратно диагностициране и уточняване на причините за появата на бронхоспазъм и подпомага диференцирането на ХОББ от астма и някои други, протичащи идентично заболявания. Основните показатели, които се проследяват при спирометрия, включват форсиран експираторен обем за една секунда (ФЕО1), форсиран витален капацитет (ФВК) и изчисляване на съотношението между тях (индекс на Тифно), витален капацитет (ВК) и тотален белодробен капацитет (ТБК), като отклонението във всеки един от тези показатели има важно информативно значение
пулсова оксиметрия: пулсовата оксиметрия е неинвазивен метод за определяне и проследяване на кислородната сатурация, като показва какъв процент от хемоглобина в кръвта е наситен с кислород
пулсова оксиметрия: пулсовата оксиметрия е неинвазивен метод за определяне и проследяване на кислородната сатурация, като показва какъв процент от хемоглобина в кръвта е наситен с кислород
други тестове: при много от пациентите се назначават и тестове за измерване на дифузионния капацитет на белия дроб (използва се за оценка на белодробното кръвообращение и алвеоларно-капилярната мембрана), тестове за изследване на бронхиалната реактивност, бронходилататорен тест, кръвно-газов анализ и други.
промени в белия кръвен ред: наличието на възпалителен процес
повишени маркери на възпалението: сред най-често проследяваните маркери на възпалението се включват фибриноген, СУЕ или скорост на утаяване на еритроцитите и CRP или C-реактивен протеин
Изследване на храчки
За бактериологично изследване се изпращат пресни сутрешни храчки, които са получени след дълбоко изкашляне. Само при болни, които имат оскъдна експекторация, е допустимо събирането на храчки в продължение на 24 часа. Събират се в стерилен съд, получен от лабораторията, в количество около 5 ml и се изпращат за посявка.
