ГЛАВА I
Бъдете господар на себе си
Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта.
Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт". Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използвате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?" „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?" „Толкова ли е важно да се трупат вещи?" „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?" Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей... Бъди верен на себе си... Радвай се... Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използвате, за да се научите да живеете ефективно. Чуйте размишленията на героя на Толстой — Иван Илич. В очакване на смъртта той си припомня миналото — изцяло владяно от другите — и живота си, през който неведнъж се е отказвал да бъде господар на себе си, за да се вмести в общоприета система:
„Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил „това, което трябва"? Мина му през ума, че може да е истина това, което по-рано му се виждаше съвсем невъзможно, а именно — че е прекарал целия си живот не така, както трябва. Мина му през ума, че истински са били може би тъкмо ония негови едва доловими стремежи... които той веднага отпъждаше от себе си, а всичко останало може би не е било това, което трябва. И службата му, и наредбата му в живота, и семейството, и тия обществени и служебни интереси — всичко това може би не е било това, което трябва. Опита се да оправдае всичко това пред себе си. И изведнъж разбра колко неустойчиво е това, което оправдава. И нямаше вече какво да оправдава"1.
Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?" Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно.
Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие желаете.
Сподели с приятели: |