I бъдете господар на себе си
ИЗБЕРЕТЕ КАК ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ
Изтегляне 43.83 Kb.
|
Свързани:
Целеполагане
| ИЗБЕРЕТЕ КАК ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ
Чувствата не са само емоции, които ви завладяват. Чувствата са реакции, които човек решава да прояви. Ако сте господар на емоциите си, не е необходимо да избирате самопогубващи реакции. След като научите, че можете да чувствате това, което избирате, вие ще сте поели по пътя на „интелигентността" — по този път няма пътеки, които водят към Н. Р. Този път ще е нов, тъй като ще приемете дадена емоция като избор, а не като условие на живота. Това е сърцето и душата на личната свобода. Мита, че не сте господар на собствените си емоции, можете да атакувате по пътя на логиката. Овладяването на самия себе си — както мисловно, така и емоционално — можете да започнете, като използвате прост силогизъм (логическа формулировка, която съдържа първи член, втори член и извод, основаващ се върху съответствието между двата члена): ЛОГИКА - СИЛОГИЗЪМ ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел е мъж. ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето. ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ ИМА КОСМИ ПО ЛИЦЕТО. НЕЛОГИКА - СИЛОГИЗЪМ ПЪРВИ ЧЛЕН: Аристотел има косми по лицето. ВТОРИ ЧЛЕН: Всички мъже имат косми по лицето. ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ Е МЪЖ. Ясно е, че когато използвате логиката, трябва да внимавате двата члена да се съгласуват. Във втория пример Аристотел може да е маймуна или къртица. Следното упражнение по логика веднъж завинаги опровергава схващането, че човек не може да владее собствения си емоционален свят: ПЪРВИ ЧЛЕН: Аз мога да контролирам мислите си. ВТОРИ ЧЛЕН: Чувствата ми се пораждат от мислите ми. ИЗВОД: АЗ МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ ЧУВСТВАТА СИ. Първият член на този силогизъм е безспорен. Човек има способността да мисли всичко, което допусне да влезе в главата му. Ако някоя мисъл ви „влезе" в ума (вие избирате да я сложите там, макар да не знаете защо), все още имате властта да я прогоните и следователно все още владеете света на мислите си. Мога да ви кажа: „Мислете за розова антилопа", и вие я превръщате в зелена или в мравояд, или просто избирате да мислите за съвсем друго нещо. Единствен вие контролирате какво ще влезе в ума ви като мисъл. Ако не вярвате, отговорете на следния въпрос: „Ако вие не контролирате своите мисли, то кой го прави?" Съпругът /съпругата ви, шефът ви или майка ви? И ако те контролират мислите ви, изпратете ги на психотерапевт и вие моментално ще се почувствате по-добре. Но вие естествено знаете, че това не е вярно. Сам вие, и никой друг, контролирате мисловния си апарат (освен в крайни случаи при промиването на мозъци или в експериментални ситуации на обуславяне, които не са част от живота ви). Мислите ви са си ваши собствени и само вие имате властта да ги задържате, променяте, споделяте и анализирате. Никой не може да влезе в съзнанието ви и да има вашите мисли така, както вие ги имате. Човек действително контролира мислите си, владее собствения си мозък и може да си служи с него, както намери за добре. Вторият член на силогизма ви е неоспорим както от гледна точка на научното изследване, така и от гледна точка на здравия разум. Човек не изпитва чувство (емоция), преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието му. Отстранете мозъка си и способността ви да „чувствате" изчезва. Чувството е физическа реакция на определена мисъл. За да заплачете, за да се изчервите, за да се учести пулсът ви или за да проявите друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получите сигнал от центъра си на мислене. Ако той е увреден или прекъснат, вие не можете да изживявате емоционални реакции. При някои увреждания на главния мозък дори не се изпитва физическа болка и човек буквално може да опече ръката си върху огъня, без да усети болка. Вие знаете, че не можете да заобиколите центъра си на мислене и да изпитвате всякакви чувства само с тялото си. Следователно вторият член на силогизма е абсолютно истинен. Всяко чувство, което изпитвате, се предхожда от мисъл, а без мозък не може да има чувства. Изводът ви също е неизбежен. Ако контролирате мислите си и ако мислите пораждат чувствата ви, то вие сте в състояние да контролирате чувствата си. А вие контролирате чувствата си, като влияете върху предхождащите ги мисли. Казано по-просто, вие вярвате, че нещата или хората ви правят нещастен, но това не е така. Човек сам се прави нещастен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си. За да стане човек свободен и здрав, трябва да се научи да мисли по-различно. След като успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства и това ще е първата крачка по пътя към личната свобода. За да разгледаме силогизма в по-лична светлина, да си представим случая на младия административен чиновник Кал, който непрекъснато се измъчва поради това, че шефът му го счита за глупав. Кал е много нещастен, тъй като шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли Кал да бъде нещастен? Не, разбира се. Как може човек да се чувства нещастен поради нещо, за което не знае. Следователно той се измъчва не от това, което шефът му мисли или не мисли за него, а от това, което мисли той самият. Кал се измъчва и като вярва, че това, което мисли някой друг, е по-важно от това, което мисли той самият. Това важи за всички събития, неща и човешки гледни точки. Нечия смърт сама по себе си не ви прави нещастен. Не можете да изпитате мъка, преди да сте научили за смъртта. Следователно причина за мъката не е смъртта, а това, което си казвате по този повод. Ураганите сами по себе си не потискат. Депресията е чисто човешко явление. Ако се чувствате потиснат поради някой ураган, това означава, че си мислите за неща, които ви потискат. Това не означава, че трябва да се залъгвате и да се радвате на урагана, но все пак се запитайте: „Защо да избирам депресията? Тя ще ми помогне ли неефикасно да се справя с урагана?" Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контролирате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази. Анализирайте смисъла им: „Наскърбяваш ме." „Караш ме да се чувствам неудобно." „Не мога да чувствам друго." „Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обяснявам." „Повдига ми се от него." „Височината ме плаши." „Засрамваш ме." „Тя, страхотно ме дразни." „Накара ме да се чувствам глупаво пред хората." Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувствата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос: „Аз се наскърбих от това, което си помислих за реакцията ти към мен." „Сам /сама се накарах да се чувствам неудобно." „Мога да чувствам друго, но избрах да бъда разстроен/разстроена." „Реших да бъда гневен/гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си — те мислят, че имам власт над тях." „Повдига ми се от мен самия/самата." „Когато се изкача нависоко, се плаша сам/сама." „Сам/ сам а себе си засрамвам." „Дразня се винаги когато съм край нея“. „Сам/сама се накарах да се чувствам глупаво, като реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще постъпят по същия начин." Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превърнали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обезкуражава логиката на втория. Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствате. Чувствате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко — стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствате нещастен, потиснат или обиден. След това започнете да анализирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства. Изтегляне 43.83 Kb. Сподели с приятели:
|