I mercanti della salute marco Pizzuti
Прецедентът SMON (субакутна миело-оптична невро- патия)
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Прецедентът SMON (субакутна миело-оптична невро- патия) Едва ли широката аудитория знае, че в края на те години наминалия век в Япония е регистриран аналогичен случайна епидемия от СПИН. През 1955 г. японските здравни власти сигнализират за появата на нова болест, която първоначално се проявява като обикновена диария, провокирайки сериозни неврологични проблеми и влошаване на зрението в най-тежките случаи довежда до парализа, слепота и смърт. Клиничната картина на пациентите е подобна на тази на жертвите на полиомиелит. Това сходство навежда лекарите на мисълта, чеса изправени пред вирусна епидемия. Заболяването се появява с концентрирани огнища в някои страни, фамилни и възрастови групи. Като демонстрация на заразността учените се сблъскват с бързото разпространение между здравните работници, но остава един аномален факт за изясняване: децата, които безусловно са по-податливи на вирусни инфекции, изглежда са с изграден имунитет. Заболяването се превръща в обектна задълбочено изследване, но само един учен успява да открие вируса-причинител. През май 1964 г., по времена я конгресна Японското медицинско общество по вътрешни болести, участниците- изследователи дават на болестта името SMON (субакутна миело-оптична невропатия). Една година по-късно вирусологът Масахиса Шингу от университета в Куруме обявява, че е открил вируса на SMON в изпражненията на пациенти, принадлежащ към категорията на еховирусите, заселващи се В стомаха и червата. Следващи изследВания, извършени от други учени, опровергават всякаква връзка между вируса на Шингу и болестта. През 1968 г. други двама твърдят, че най-накрая са изолирали вируса втъканите на пациентите. Този път става въпрос за вирус коксаки, който преминава през стомашно-чревния тракт. Но откритието отново е опровергано. Изследванията продължават напразен ход, докато SMON продължава да вилнее сред хиляди жертви в Япония. Повратният момент в изследователската дейност идва с Тадао Цу- баки - невролог от университета в Ниигата, който прозира истинската причина лекарство! Първоначалната хипотеза, че SMON е незаразен синдром, е категорично отхвърлена, но ученият събира голям обем от данни, благодарение на които не е възможно повече да се отрича очевидното. 96% от пациентите са приемали медикамента Cliochinolo преди началото на заболяването и по-сериозните случаи са били точно тези, които са го пили в големи дози. По това време Cliochinolo е разпространяван с търговското име Enterovioform и е много разпространен в Япония за лечение на диария и стомашни болки. На практика при първата поява на леко неразположение пациентите, приемащи лекарството, получат изостряне на симптомите и се провокира появата на SMON 43 . Фирмата-производител Ciba-Geigy е предупредена за опасните странични ефекти от здравни специалисти от други страни, където се появили аналогични случаи (Аржентина, Великобритания, Швеция, но не предприела мерки, за да се избегне най-лошото 44 На 8 септември 1970 г. японското правителство забранява продажбата на този медицински продукти бързо изчезва, за да бъде напълно превъзмогната през 1973 г. 45 Въпреки това, много видни японски вирусолози като Шигеюки Иноуе (професор от университета в Киото) продължават да публикуват статии за предполагаеми вируси - причинители на синдрома, за да свалят обвиненията от препарата Cliochinolo, че е токсичен. През 1974 г. тезата за вируса излиза извън рамките на Япония благодарение на престижното американско списание Преглед на медицинската микробиология, но през г. е отхвърлена в сп. Лансет от писмо на Рейсаку Коно - един от най-видните японски вирусолози 47 Докато все още бушуват академичните дебати с научни статии, които някога са отхвърляли 48 и после потвърждавали отговорността на лекарството, около 4500 жертви на решават да предприемат съвместно съдебно производство срещу Разочаровани от ненормалната мудност и нерешителност от своите адвокати, 900 ищци се отделят от групата, предприемайки паралелно производство (иск) чрез нови юридически съветници. Съдебната битка среща толкова много препятствия, че Ецуро Тоцука - една от 30-те защитници, заявява „Бяхме единствените, които събирахме информация извън Япония и единствените, които призовахме чуждестранни експерти да свидетелстват в нашите съдилища, че американската Агенция захраните и лекарствата е изтеглила Cliochinolo 10 години преди Япония. [...} Ние бяхме единствените, които открихме много чуждестранни лекари, които вече са били сигнализирали за страничните ефекти на Cliochinolo. Ciba-Geigy е влязла в контакт с тях и с изключение на няколко единични случая всички медици са били убедени да не дават показания в наша полза. Когато отидох да разговаряли с тях, те вече бяха минали на противната страна, фарма- и L цевтичната компания име предложила круизи ида посетят централата им. [...] Стана ни ясно, че всичките са получили обезщетение, за да не кажат нищо.” 49 Въпреки маневрите на Ciba-Geigy, доказателствата завръзката между Cliochinolo и се оказват неопровержими и жертвите печелят дело след дело. За съжаление, това не се оказва достатъчно търговското разпространение на , Cliochinolo отново е разрешено задруги терапевтични цели в много страни, като Канада, Австралия и Дания. През последните години са финансирани и публикувани научни изследвания, които да докажат ефективността на Cliochinolo влечението' на болестта на Алцхаймер 51 и тази на Хънтигтън 52 г,‘ л Учените дисиденти 9 % Питър Дюсбърг е световноизвестен учен, смятан днес за величие в областта на вирусологията, пионер в изследването }> на ретровируси, а през 1986 г. е избран за член на Национал- } ната академия на науките. Той, заедно с колегата си Питър J; Вогт, през 1970 г. открива, че онкогенен вирус у птиците съдържа повече генетичен материал в сравнение с вирусите, които не причиняват рак. Благодарение на това и други фундаментални изследвания на вирусите през 1972 г. е назначен в университета в Бъркли, където и до днес се преподава молекулярна биология и цитология. В резултатна задълбочените си научни познания Дюсбърг винаги е оспорвал директната връзка между ХИВ и СПИН, публикувайки редица статии в }, най-престижните научни списания Подобно на него редица други изследователи изразяват |. съмнение относно странния генезис на доминиращата теория | и твърде многото противоречия, които го характеризират. Тези учени, презрително обозначени с прозвището отрицате- ли или отцепници, поддържат твърдението, че съществуват доказателства, които доказват, чене вирусът ХИВ причиня- Ц а СПИН. Според тях болестите - официално етикетирани \ като СПИН, в действителност са причинени от продължителната употреба на вещества, съдържащи мощни имуно- супресори. Това са някои видове наркотици, лечебни средства и същите тези опустошителни анти-ХИВ лекарства, предписани, за да предотвратят или да държат под контрол болестта СПИН при серопозитивните пациенти (нов отлично здравословно състояние преди лечението). Академичният свят - традиционен привърженик на Биг Фарма, се противопоставяна тази теза, но това не обезкуражава Дюсбърг, който продължава да публикува своите научни изследвания. За съжаление, статиите са останали ограничени като достъп само донаучния свят, защото медиите са заглушавали всяка хипотеза, противоречаща на доминиращата теория. Възраженията на Дюсбърг биха били особено неудобни, тъй като не само минират достоверността на връзката ХИВ-СПИН, но и са в ущърб на доверието и интересите на Биг фарма, която веднага е била готова да подкрепи вирусо- логичната хипотеза ида финансира външни изследвания извън обсега на честни научни съпоставки и сравнения. В крайна сметка Дюсбърг се оказва един от малкото достатъчно смели учени, за да се противопостави публично на ортодоксалната теория ида я разобличи като плодна тайно споразумение между научни изследвания, политика и икономически интереси. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|