I mercanti della salute marco Pizzuti
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Една неоснователна теза На историческата конференция от 1984 г. Гало триумфално обявява, че ще разработи ваксина в рамките на 2 години. Въпреки обещанието, ваксината и до днес остава мираж, фармацевтичната индустрия изВлича съществена полза от това състояние на застой голям брой лекари получават сред- стВа под формата на субсидии за изследване и разработка на официалната теория ХИВ-СПИН. Но как е възможно за 30 години не само да не е открита ваксина, но ида не е отбелязан никакъв конкретен напредък Това би трябвало да бъде една от приоритетните целина световното здравеопазване и със сигурност не са липсвали средства. Прокрадва се съмнението, че в основата на тази необяснима научна импотентност има сериозна грешка може би истинската причина за болестта никога не е била открита, десетки проучвания са послужили основно да утвърдят една съмнителна теза и са хвърлени милиони за намирането на лечение срещу грешния проблем. За съжаление, прибързаното възвеличаване на Гало и избора на неговата теза за твърдо научно убеждение попречи на упражняването на други научни изследвания. От деня на обявяването на откритието цялата изследователска дейност се насочи върху вируса на който впоследствие е дадено наименованието ХИВ) и така нито един учен не е имал възможността да направи навреме своите проучвания за основанието на тези заключения. Ако бяха сторили това, щяха да забележат, че някои от неговите пациенти никога не са били заразени с HTLV-III (ХИВ) и че няма никакъв активен вирус, който да е изолиран у болните. Гало е успял единствено да открие антитела на вируса, чието наличие показва по-скоро, че имунната система отхвърля инфекциозния агент. Учените е нямало как да не възразят по отношение на факта, че ретровирусите, за разлика от вирусите, не убиват клетките и по този начин ще се подчертае абсурдността на теорията на Гало, според която HTLV-III (ХИВ) унищожава клетките (в частност Т-клетките или Т-лимфоцитите) в имунната система. 25 В същия ден, на пресконференция, Гало прибързано поставя искане за патентоване на изпитванията си за установяване на антитела на ретровирус. Не се поколебава да декларира под клетва, че този ретровирус може да бъде възпроизведен в промишлени количества за тестовете във вътрешността на Т-клетките в непрекъснато развитие. Всъщност, според неговата собствена теория, вирусът предизвиква СПИН, убивайки Т-клетките! За да се сдобие с този патент, той безскрупулно се кълне в обратното на посоченото от негов научните си открития 26 По-късно много учени са се опитвали да установят дали вирусът се възпроизвежда в Т- клетките, но установяват, че става въпрос за неконтролируемо събитие - казано на технически жаргон фалшиво положително 21 . И като чели това не е достатъчно, ами през г. научният журналист Стив Конър публикува статия в Ню Сайънтист, в която изразява явно съмнение, че американският вирусолог си е присвоил труда на Монтание 28 Французинът е бил първият, който е обявил откритието на LAV през 1983 г, като дори е изпратил проби от ретровируса на Гало, за да ги анализира. Когато през януари на 1985 г. двамата вирусолози публикуват генните последователности от техния вирус, някои учени веднага забелязват невероятната прилика. Доста подозрително обстоятелство, тъй като ретровирусите имат особеността да приемат различни характеристики от пациент на пациент две толкова подобни последователности предполагат, че в действителност става въпрос за един и същи ретровирус, принадлежащ наедно и също лице. Гало, който Винаги е поддържал твърдението, че сам е успял да изолира ретровируса HTLV-III, се оправдава, като посочва, че е много възможно двата вируса да са от хора, които случайно са били сексуални партньори. Когато други учени го канят да предостави нови проби от ретровируса, той не е бил в състояние да ги произведе. След разследванията, извършени от адвокатите на Института Пастъор в Париж, през 1986 г. Гало най-после е трябвало да признае, че публикуваните от него снимки на HTLV-III през 1984 г. в действителност са тези на френския. През следващата година, след среща между президентите Рейгън и Митеран, Монтание е бил принуден да се споразумее с Гало за споделяне на откритието. За да не бъде привилегирован нито един от тях, е взето компромисно решение вирусът LAV/ HTLV-III да бъде преименуван ХИВ (Human Immunodeficiency Virus, човешки имунодефицитен вирус) - име, което в намеренията на изследователите би трябвало да го етикетира окончателно като инфекциозния агент, причинител на СПИН. През 1991 г. в статия, публикувана в Нейчър, Гало обяснява уникалната прилика на неговия вируси този на Монтание като чиста случайности заявява, чене е бил в състояние да произведе други проби поради странна поредица от лабораторни инциденти, които саги унищожили. 31 Някои от неговите по-близки сътрудници, също така и съавтори в публикациите през г, са осъдени за различни престъпления. Сайед Заки Салахудин например не само че нарича себе си лекар, без да има медицинско образование, но дори е уволнен от Националния онкологичен институт поради конфликтна интереси. Прем Сарин е разследвани уволнен от Националния институт по здравеопазване за злоупотреба 33 , Микулаш Попович е обявен за виновен за създаване на подвеждащи данни, изнесени в известната статия на Гало от 1984 г, за изолиране на вируса на СПИН. Самият Гало е разследван през 1990 г. за още по-тежки деяния заподозрян е за смъртта на ма доброволци, участвали в експеримента с предполагаема ваксина срещу СПИН 34 Водещите следствието го обвиняват заедно с френския учен Даниел Загюри в нарушаване на американските стандарти, които забраняват провеждането на опасни експерименти върху хора. Гало успява да си спаси кожата благодарение на изчезването на документацията на опитите, мистериозно откраднати от дома му след смъртта на трите жертви 35 През 2008 г. Джанин Робъртс - научен журналисти изследовател, открива в националния архивна Вашингтон документи, които доказват измамата на Робърт Гало 36 . На март 1984 г. Гало възлагана Матю Гонда да заснеме вирус с електронен микроскоп, за да изпрати изображенията на Са- йънс. Гонда сигнализирана екипа, че наблюдаваните частици са фрагменти от изродена клетка” и чене вярва, „че фотографираните частици са вирус . Микулаш Попович също пише в изследването си, че ,$ъпреки големите усилия, патогенният (болестотворен) агент - причина за СПИН, още не е идентифициран”. Гало зачерква фразата и пише точно обратното статията е публикувана в този й вид в Сайънс п . В началото на те години документацията на Гало за идентификацията на вируса се контролира от Националната академия на науките и Института по медицина поискане на Службата за научна етика. От заключението на разследването става ясно, че представените отучения документи са пълни с фалшиви и погрешни твърдения зд . През 1994 г. екип от експерти, ръководен от Джон Д. Динджел, преразглежда доклада на Гало и излиза с изключително критично заключение. След разкриването на тези документи на 1 декември г, 37 учени подписват писмо до сп. Сайънс с молба за оттегляне на злополучната статия на Гало от 1984 г. 41 Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|