I mercanti della salute marco Pizzuti

Първата жертва е Марко - най-големият син, който след инжектирането получава нистагъм (спонтанно, нерегулиру- емо движение на очите, тремор и дефектиране на речта.
Педиатърът предположил, че това са следствия на ваксината, докато другите лекари дават различни диагнози - от тумор на мозъка до дегенеративна енцефалопатия. Всичките резултати се оказват отрицателни. Детето умира през 1971 г, на 6 години.
След това идва редна двамата еднояйчни близнаци, родени през 1976 г. „Въпреки
твърдото ми противопоставяне на закон, който ми налага абсурдно и опасно задължение,
без да бъде предварително проучено и със сигурни гаранции, ваксинирахме децата и още на
следващия ден започнаха да се появяват първите симптоми на влошаване на здравето.
Изпратих клиничните картони от първите болнични приелш на синовете мина различни
университети: в САЩ, Великобритания и дори в Русия и точно там - в Русия, беше
изразена хипотеза за заболяване, причинено от имунна недостатъчност, което би
потвърдило специфичната отговорност на ваксинациите. В моя град - Be- рона, е
поставена диагноза „метахроматична левкодистрофия”
- дегенеративно заболяване на нервната система. Тази диагноза никога не се потвърди
от тестовете, дори и генетичните, на които бяхме подложени.
Състоянието на Андреа - един от близнаците, се влошава иго хоспитализират за дехидратация. Бащата предупреждава да не се използват имуносупресивни лекарства, защото детето е било в състояние на имуносупресия, но лекарите му инжектират венозно кортизон,
който го убива за 5 часа. Едва по-късно бащата разбира, че кортизон е инжектирани на
Марко малко преди смъртта му.
Според нормативните разпоредбите за такива случаи Андреа е подложен на аутопсия,
но не е предоставено правото на родителите да поискат независима лекарска експертиза.
Липсата й прави невъзможно откриването на основните причини, което би могло да помогне за спасяването на братчето му - Алберто, който малко след това също е приет в болница. „Въпреки становището на лекарите, че той ще умре, по наше искане е откаран в
реанимация и е поискана консултация с вирусолог от Неапол, който вече е преглеждал
детето преди това, и е предписано лечение с имуностимуланти. Малкият пациент е
подложен на терапия с интерферон и започва да се наблюдава подобрение. След 6 месеца
болничен престой детето е изписано и докарано у дома без придружаваща медицинска
епикриза. ’
т
Алберто започва да влиза ида излиза от различни клиники и бащата непрекъснато полага усилия да следи за прилагането на имуностимулиращите терапии. Проф. Таро - вирусологът от Неапол, който е ученик на Сабин, продължава да бъде негов съветник и опора - все пак той веднъж е успял да спаси детето. Лекарите изглеждали по-скоро скептични и поддържали непрекъснато мнението, че пациентът няма да оцелее. Според
Треманте не са искали да признаят рисковете от ваксинациите върху имунокомпрометирани лица.
По времена последната хоспитализация поставят на Алберто диагноза неизлечимо болен. Бащата прави всичко по силите си, за да го измъкне от лапите на преждевременната присъда ида върне правото сина (властта на бащата, или според римското право привилегията на главата на семейството. През цялото време лично следи болестта на сина си и се грижи за негов подобие на зала за реанимация, в каквато е превърната неговата стая у дома.
Към тази тъжна човешка история се присъединяват и правните последици. Треманте

забелязва, че клиничните картони от първия болничен приемна Алберто не съответстват на тези, които той всеки ден фотокопира. Подава жалба до главния прокурор, който издава съдебно разпореждане за проверка на здравното заведение с обвинение за измама и фалшификация на документи, нов крайна сметка въпросното производство е архивирано.
Под натискана тогавашния Президент на Републиката - Сандро Петрини, е назначена комисия към Министерството на здравеопазването за разследване на случая, но всичко приключва с бърз доклад, изготвен без дори да бъде посетено и прегледано детето.
„Най-накрая, през 1995 г. [...] дочаках признанието отстрана на държавата за
„причинно-следствената връзка“ за претърпени вреди чрез подлагането на децата мина задължителни ваксинации. През всичките тези години се заех със създаването на
асоциация в Италия, за да обединя хора като мен - понесли вреди от практиките на
ваксинация; също така се опитвах да наложа прокарването на закон за премахване на
задължението на тези практики, но тази цел не е постигната, защото, според мен,
прилагащата се здравна политика е останала под властта на фармацевтичните
корпорации. Всичко това показва, че една псевдонаука с арогантността на своя
сциентизъм, лишена от скрупули, непрекъснато тъпче с действията сив повечето случаи
незаконни) гражданските и човешките права. Налага властта си, основавана на
спекулативни интереси, които допринасят за нейния напредък не чрез отворена и коректна
информация, а по-скоро с умишлена дезинформация, стигайки дори до укриване на някои
реалности.
i>95

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: