I mercanti della salute marco Pizzuti
От биологичните радиации до откриването на биофо- тоните
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| От биологичните радиации до откриването на биофо- тоните Изследванията на Лаковски върху вибрационната енергия по онова време може биса изглеждали малко вероятни, нов същия период някои изследователи отиват още далече чрез хипотезите си за комуникация между клетките на растенията, които и от разстояние са в състояние да обменят информация. Научна фантастика Традиционната медицина отказва да даде вот на доверие в тази посока и тези предположения остават прерогативна единици учени. Въпреки това, днес е известно, чете дават основата на важни открития и перспективи. Историята на радиационната биология, тук набързо проследена, е друг пример за слепотата на науката към това, което е извън рамките на общите познания, и мъчителния път, който е принуден да измине всеки, опитал се да следва новостите. През те години наминалия век Александър Гурвич, рамо до рамо с Глеб франк - директор на Лабораторията по биофизика към Съветската академия на науките, потвърждава, че е наблюдавал експериментирането на взаимодействието от разстояние между живи системи и изказва предположението, че клетките започват да комуникират помежду си като истински предаватели. Гурвич поставя върха на стеблото на един лук (индуктор) в посока на стеблото на друга глава лук (детектор. Клетките, изложени към индуктора, се разделят много по-интензивно от тези от противоположната страна. Наблюдава също, че кварцова плочка, поставена между индуктора и детектора, не е интерферентна, докато едно стъкло напълно блокира комуникацията. Същият ефект се постига, ако индукторът се обърне към метално огледало по начин, по който неговото отражение да пада върху детектора). Гурвич споделя в заключение, че жив организъм може да излъчва светлинна радиация, която стимулира деленето на клетките. Тези лъчи попадат в ултравиолетовия спектър 106 , който преминава през кварца, но не и през стъклото. Дори и една UV лампа (която обикновено е опасна за клетките) ще има същия ефект, при положение че е смекчена хиляди пъти. Експериментът, известен како светлината на Гурвич и ли цитогенна радиация, показва за първи път, че ултравиолетовите лъчи нямат само отрицателни последици, но играят важна роля в размножаването и взаимодействието между живите клетки. Ултраслабата UV радиация по-късно е наречена митогенна радиация™ 1 . Тези резултати и досега не са в състояние да убедят научната общност, която счита доказателствата за недостатъчни. Подобни проучвания прави и Албърт Нодън, който през 1927 г. публикува изследванията сив сп. Учен, където твърди, че „жизнеспособните клетки в човешкото тяло излъчват електрони, които произлизат от истинска радиоактивност, чийто интензитет изглежда много по-значителен от тази, открита в насекомите и растенията 108 Особеността на неговите експерименти е в в това, че се провеждат в тъмна стая, подлагайки така живите индивиди (растения и насекоми) в близост до фотографската лента. През те години наминалия век съществуването на електромагнитни Вълни на биологична основа е проучвано и от лекаря Гуидо Кремонезе. Той публикува книга, неоткриваема в момента, където показва поредица от снимки на светлината на Гурвич т , на които се наблюдава широк спектър на дължините на вълните, където интензивността се променя в зависимост от сезоните, с максимален пик през пролетта. Кремонезе подчертава, че е разработил прост метод, за да получи изображения на мистериозната биологична радиация и всеки изследовател би могъл да ги възпроизведе 110 През те години експериментите се възобновяват от Уго Факини от Политехническия университет в Милано, който създава инструмент - фотоумножител, за наблюдение и преброяване на фотоните, излъчвани от биологичните организми. В началото на те години учените Влаил Казначеев, Симон Щурин и Людмила Михайлова извършват повече от експеримента в сибирския град Новосибирск, чрез които откриват, че колониите от живи клетки във вътрешността на кварцовите реципиенти комуникират помежду си, като излъчват някаква форма на радиация (вероятно ултравиолетова. Инфектирани с вирус клетки много бързо пренасят на другите същото патогенно поведение, въпреки че се намират в отделни съдове (реципиенти) 111 Впоследствие фотоните, свързани с цитогенната радиация, са наречени биофотони. Много внимателно са изучени от Фриц-Албърт Поп- биофизик от световна величина, според когото това са светлинни частици, носители на информация, регулиращи всички биохимични процеси (от раждането до регенерацията. Днес биофотоните са предметна научни изследвания в световен мащаб. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|