I mercanti della salute marco Pizzuti

Всички физически компоненти на вселената - от атомите до елементарните частици,
притежават специфична вибрационна честота, на която съответства определено състояние на материята. Човешкият мозък може да усвои много тесен диапазон от честоти, тъй като нивото на възприемчивост на нашите 5 сетива е много по-ниско от това на повечето животински видове и това показва колко е ограничено разбирането низа реалността. Освен чене можем да възприемем цялата физическа вселена, в която сме потопени, човешките сетива променят основните характеристики. Всяко същество приема вибрациите на материята (сноп от енергия, които са с колеблив характери затова всичко, с което влизаме в контакт, се проявява под формата на сблъсък между движещите се маси. Вибрациите,
усвоени чрез сетивата ни, се превръщат в електрически импулси от нервната система и се предават към мозъка под формата на електромагнитна информация. След като достигнат до централната нервна система, тези информационни данни се обработват от мозъка, който ги преобразува във вида на възприятие, на който сме свикнали. Това означава, че усещането за физически контакт с твърди неподвижни предмети, както възприятието на звуци,
изображения, миризми и вкусове, не са нищо друго освен творение на нашия ум. В резултатна това, света, който познаваме чрез сетивата си, е много различен от действителността.
Един животински вид го вижда по съвсем различен начин например кучетата възприемат ултразвуко- вете, а змиите - инфрачервените лъчи. „Човешкото същество има много
малки прозорци, отворени към неизмеримата гама на океана от вибрации очите и ушите
ни разкриват едва някоя октава” - споделя Лаковски
82
Квантовата физика, изследвайки интимната същност на тази материя, постепенно разкрива външните връзки между всички елементи, които на макроскопично ниво приемаме като отделни и различни. Реално Вселената не съществува като твърда материя и учените никога не са успели да идентифицират физическата тухла. На нейно място са открили само нематериална информация, която ние възприемаме като енергия или материя (а тя, на свой ред, е енергийно състояние. Понеже вакуумната енергия е навсякъде, означава, че всяко физическо същество се рее в един безграничен невидим океан.
Масите на телата постоянно произвеждат и приемат информация от околната среда под формата на вибрации и всяко вибрационно състояние на енергията или на материята съответствана определен честотен обхват. Материята е съставена от атоми, чието ядро
(енергия, концентрирана от силата на ядреното взаимодействие) вибрира с определена честота, която представлява нещо като документ за самоличност: веднъж позната,
автоматично може да бъде определен типът на атома, на който принадлежи
84
Човекът е така устроен, че може да види само някои от пръстените на цялата верига,
която свързва всички същества във Вселената, тена макроскопично ниво възприема като съвкупност от отделни и различни елементи, което в действителност е един континуум от различни аспекти в квантовия микрокосмос. За да могат да извършват своите жизнени функции, клетките ни, които са част от този континуум, създават потоци от електричество и от електромагнитни полета, с които е възможно да взаимодействат.
Въпреки липсата на теоретични основи, Лаковски е разбрал, че клетките, или основните органични единици на всички жизнени прояви, притежават интерактивни сензори с околната среда, в която излъчват и абсорбират електромагнитни вълни с висока честота. В книгата си Тайната на живота твърди, че клетките са подобни на
„микроскопични осцилиращи схеми“ с кондензатори бобина от биологичен материал,

който притежава капацитет, резистентности електрическа индуктивност. Движението на ток, който се колебае напреди назад, от едната до другата крайност на нишката (обвивката от тел) на една верига, генерира магнитно поле, което вибрира с определена честота (х пъти на секунда. Следователно, намалявайки значително размера на веригата, се получават много високи честоти. Лаковски стига до заключение, че случващото се в микроскопичните живи клетки е идентифицирано в малките усукани биологични нишки (хромозоми) в колебанията на веригата във вътрешността на клетката. По тази причина приема, че ядрото има функция на радиоклетъчен генератор (към този момент още не е била открита клетъчната мембрана).
През 1923 г. построява осцилатор (електрически генератор, наречен радиоклетъчен
осцилатор с множество дължини на вълните*
1
, и провежда първите опити, за да получи честотната лента на електромагнитното излъчване (честота и широчина) за терапевтични цели. Изработва го, подлагайки растения на въздействието на различни честоти и наблюдавайки реакциите на клетките. Когато решава, че е определил правилните честоти,
той ги насочва към вибрационната енергия на болните клетки, за да ги доведе до състояние на по-голяма жизненост. През 1924 г. тества биофизическите си откритията върху растения
Pelargonium Zonatum (мушкато, които преди това е заразил с bacterium tumefaciens, за да провокира образуването на туморни маси. Целият експеримент е извършен в прочутата университетска болница Питие-Сал- петриер в Париж под ръководството и наблюдението на медици и специализирани лаборанти.
Изненадващите резултати, показали ефикасността на вибрационната терапия на
Лаковски, са публикувани в бюлетина на Дружеството по биология на 26 юли 1924 г.
88
в резюме, от което става ясно:
определени радиочестоти стимулират ефективната биологична реактивност;
болните клетки реагират на радиочестотите по различен начин от здравите;
възможно е болните клетки да се върнат към естественото им вибрационно състояние чрез енергия, излъчвана от електромагнитните трептения, подходяща за лечение на тумори.
Лаковски заключава, че патологичното състояние на клетките е следствие от вибрационен клетъчен дисбаланс, който може да бъде предизвикан от множество фактори,
било то екзогенни (вируси и бактерии) или ендогенни (като стрес и депресия. Войната между здравите клетки и патогенните агенти се води и на вибрационно ниво, тъй като различната честота на вибрациите (горната или долната) на вируса или на бактериите предизвиква осцилаторен дисбаланс в клетките на организма. Здравата клетка, не можейки повече да вибрира в съответствие със собствените си физиологични ритми, е принудена да промени амплитудата или честотата на вибрациите си, докато не отслабне и загине. За
Лаковски принципите на енергийното лечение са в състояние да оздравят всеки тип болни клетки - растителни или животински
92
Един въпрос остава без отговор откъде идва енергията, която подхранва клетъчните трептения Лаковски предполага, че източникът е във вакуума, описан общо като етер:
„Интерастраяната празнина е изоставено понятие от момента, в който знаем, че този
вакуум е мястото на значителна лъчиста енергия../’
93
Според него бъдещите открития върху вакуумната енергия и други частици, които населяват микрокосмоса, ще разкрият тайната за произхода на материята и на биологичния живот, както и на явленията на взаимодействие от разстояние и всяка друга форма на биологична комуникация, която не се

проявява чрез електромагнитната енергия
94

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: