Таблица 1.9. Разпределение на населението по отношение на пол, възраст, доходи и безработица за 2007г – за поречие Места и Доспат
Параметри
|
За България
|
За региона
|
Естествен прираст (на 1 000 човека)
|
-5,4
|
-2,1
|
Съотношение между половете (жени на 1000 мъже)
|
1062
|
1062
|
Относителен дял на градско население (%)
|
70,2
|
57,6
|
Степен на възрастова зависимост
|
44,5
|
41,1
|
Степен на демографско стареене
|
100,6
|
101,5
|
Раждаемост (на 1 000 човека)
|
9,2
|
9,5
|
Смъртност (на 1 000 човека)
|
14,6
|
11,7
|
Детска смъртност (на 1 000 живородени деца)
|
10,4
|
7,8
|
Степен на бракосъчетаване (на 1 000 човека)
|
4,3
|
4,8
|
Степен на разводи (на 1,000 човека)
|
1,9
|
1,2
|
Таблицата показва, че понастоящем има слабо намаляване на броя на населението.При обща площ на водосборната област от 343 521 ха това дава 2.27 човека / ха осреднена плътност на населението. По отношение на европейските стандарти това е сравнително ниска плътност на населението.
Населението е основната движеща сила при икономическите и при свързаните с околната среда дейности. Броят на населението, структурата, нивото на образованост и т.н. дефинират икономическите дейности и по този начин и процеса на развитие.
Таблицата по-долу обобщава очакваното развитие на общинско ниво и включва селищата имащи отношение към реките, за които има риск. Процентите на нарастване се изчисляват като осреднен процент на нарастване през периода от 1999 до 2007 г.
Най-населените общини са Гоце Делчев (31 808д.), Разлог(21 478 д.), Сатовча (17 318 д.) и Банско (12 895 д.).( по данни от 2006 г.)
Таблица 1.10. Годишно нарастване на населението, в % за поречие Места и Доспат1
Община
|
%
|
2015
|
Община Банско
|
0,04
|
13654
|
Община Белица
|
-1,25
|
9304
|
Община Гоце Делчев
|
1,24
|
39534
|
Община Разлог
|
1,30
|
25144
|
Община Сатовча
|
0,48
|
19698
|
Община Хаджидимово
|
-0,69
|
10684
|
Община Якоруда
|
0,33
|
11602
|
Община Доспат
|
0,08
|
10446
|
Община Гърмен
|
0,00
|
16515
|
През следващите 5- 7 г се очаква нарастването на населението да покаже изменение близко до нула, т. е. в общи линии населението ще остане същото. Могат да бъдат отбелязани малки изменения в различните общини, обаче като цяло средната възраст на населението ще се увеличава.
Населението от ЗБР, включено в поречието на река Доспат е съсредоточено в:
- област Смолян – само населението в община Доспат;
- област Пазарджик – само населението от три села от община Велинград.
Населението за поречие Доспат е представено в Таблица 1.11.
Таблица 1.11. Разпределение на населението в поречието на река Доспат
по общини за периода 2003 – 2006 г.
Поречие
|
Област
|
Община
|
Населени места
|
Население 31.12.2003 Г.
|
Население 31.12.2005 Г.
|
Население 31.12.2006 Г
|
Доспат
|
Смолян
|
Доспат
|
с.Барутин
|
2 014
|
1 970
|
1 949
|
с.Бръщен
|
846
|
839
|
830
|
гр.Доспат
|
2 727
|
2 682
|
2 668
|
с.Змеица
|
1 758
|
1 684
|
1 649
|
с.Късак
|
821
|
822
|
822
|
с.Любча
|
1 020
|
999
|
976
|
с.Црънча
|
623
|
619
|
617
|
с.Чавдар
|
382
|
367
|
362
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо Община Доспат
|
|
|
|
10 191
|
9 982
|
9 873
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Пазарджик
|
Велинград
|
с.Медени поляни
|
729
|
729
|
722
|
|
|
|
с.Побит камък
|
654
|
669
|
669
|
|
|
|
с.Сърница
|
3 604
|
3 607
|
3 636
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо Община Велинград
|
|
|
|
4 987
|
5 005
|
5 027
|
ОБЩО ПОРЕЧИЕ ДОСПАТ
|
|
|
|
15 178
|
14 987
|
14 900
|
Населението от област Смолян, което попада в границите на Западнобеломорски район към 31.12.2006 г. е 9 982 души.В община Доспат е съсредоточено 7,6% от населението на областта.
Общо за басейна на р. Доспат към 31.12.2006 г. населението наброява 14 900 души.Като цяло динамиката на населението показва трайна тенденция към намаление.От 1994 г. до 2004 г. община Доспат е с колеблива тенденция: от +2,9 (1994г.) до – 2,5 (2003г.). И естествения и механичния прираст е отрицателен.Възрастовата структура и образователното равнище са близки до средните за страната.
От област Пазарджик на територията на Западнобеломорски район попадат само три населени места от община Велинград с общо население 5 027 души.
1.3.4.3. Демографска прогноза
А. Прогнозни варианти
Разработени са три варианта, условно наречени песимистичен, реалистичен и оптимистичен от гледна точка на броя на населението. И трите варианта предвиждат спад на населението на страната. Оптимистичният вариант предвижда най-нисък спад, съответно песимистичният – най-висок. Данните за броя и темпа на изменение на населението на страната по трите варианта са представени в Таблица 1.11 и Фигура 1.5
Таблица .12: Прогнозни варианти за промяна на броя на населението
на България до 2015 г. (в млн.ж.)
БЪЛГАРИЯ
|
2003 г.
|
2007 г.
|
2011 г.
|
2015 г.
|
2015/2003
|
Оптимистичен вариант
|
7.801
|
7.587
|
7.402
|
7.247
|
92.9%
|
Реалистичен вариант
|
7.801
|
7.563
|
7.337
|
7.139
|
91.5%
|
Песимистичен вариант
|
7.801
|
7.510
|
7.229
|
6.959
|
89.2%
|
Фигура 1.5 Прогнозни варианти за промяна на броя на населението на България до 2015 г.
(в млн.ж.)
Като базов вариант се приема песимистичният. При него се екстраполира трендът от анализирания предходен период 1998-2003 г. При другите два варианта се прави опит да се отчете влиянието на присъединяването на България към ЕС. Приема се хипотезата, че през близките години до присъединяването на страната ще има силен спад на намаляването, дължащ се на благоприятното действие на емиграцията и имиграцията. В следващия период от 3-4 години ще има „отрезвяване на оптимистичните очаквания”, което ще доведе до стабилизиране на темпа на спад на населението и от 2009 г. ще започне постепенен положителен, в смисъл намаляващ спад в броя на населението. Разликата между реалистичния и оптимистичния варианти е в различните предвиждания за влиянието на промените през тези етапи, т.е. за ключовите 2006 и 2009 години.
Различията между отделните варианти от гледна точка на темпа на спад на населението са представени на Фигура 1.6 .
Фигура 1.6 Спад в броя на населението в трите варианта (в хил. ж)
Посочените по-горе данни показват, че населението, живеещо на територията на Западнобеломорски район представлява около 8,28 % от това на страната и ще се променя с темп, по-нисък от средния за страната.
1.3.4.5. Сравнение на промените в броя на населението по поречия в рамките на Западнобеломорски район за басейново управление
Сравнителният анализ по поречия показва, че най-голям брой хора живеят в поречието на р. Струма (77,3 %). В поречие Места живеят съответно 20,34 %, и поречие р.Доспат – 2,36 %. Сравненията на темпа на изменение на населението показват (посочени в таблица 1.12 и фиг. 1.7), че в поречията на реките Струма и Места той е отрицателен, а в поречието на р. Доспат той е положителен, като тази неблагоприятна тенденция в демографското развитие е по-силно изразена за населението, живеещо в басейна на р. Струма. Представена е и прогноза за изменение броя на населението по поречия (фиг. 1.8).
Таблица1.13: Сравнително изменение на броя на населението по поречия в ЗБР
(по реалистичния вариант за периода 2003-2015 г.)
Реалистичен вариант
|
2003 г.
|
2007 г.
|
2011 г.
|
2015 г.
|
2015/2003
|
Места
|
130.3
|
129.6
|
128.8
|
128.3
|
94,88%
|
Струма
|
500.5
|
495.3
|
489.8
|
485.4
|
88,89%
|
Доспат
|
15.2
|
15.2
|
15.2
|
15.2
|
100,73%
|
Фигура 1.7. Сравнително изменение на броя на населението по поречия в Западнобеломорски район по реалистичния вариант за периода 2003-2015г. (в хил.ж.)
Фигура 1.8: Прогноза за изменение броя на населението по поречия за Западнобеломорски район по реалистичния вариант за периода 2003-2015 г. (%)
Специфични особености на Западнобеломорски район
Западнобеломорски район се характеризира със следните специфики:
Трансграничен характер на района
Характерно за Западнобеломорски район е, че основните реки Струма и Места, вливащи се в Егейско море са трансгранични между България и Гърция.
Реките Струмешница и Лебница (притоци на река Струма от първи порядък ) са трансгранични между България и Македония.
Река Драговищица (приток на Струма от първи порядък ) е трансгранична между България и Сърбия. Водосборите на посочените реки са дадени в Таблица 1.14.
Таблица 1.14 Водосборна площ на трансграничните реки
№
|
Трансгранична река
|
Площ на извън българска територия (км2)
|
Площ на българска територия (км2)
|
Обща водосборна площ (км2)
|
1
|
Драговищица
|
689,9
|
177,1
|
867,0
|
2
|
Лебница
|
122,1
|
196,9
|
319,0
|
3
|
Струмешница
|
1457,4
|
442,6
|
1900,0
|
|
Общо
|
2269,4
|
816,6
|
3086,0
|
Сподели с приятели: |