ПИСМА Скъпа Аида (Пише ти моята майка) Книгата ми хареса много. Не мога да повярвам, че в
една книга е написано същото, което аз мисля Планетата Земя е училище. Едно много трудно училище, защото има много материя и малко Дух.Човешките същества идват тук, за да се научат да управляват тялото си и други различни неща. Съществуват много училища, на различни планети, там се научават различни неща. Има също и планети – домове задушите. Аз
имам усещането, че идвам от Слънцето, на слънцето има чисти души. След това минах през Сатурн, защото е по-малко физичен от Земята. Сега мисля, че разбирам по-добре процесите на прераждането. На тази планета е много трудно да имаш физично тяло, затова душата трябва да влиза и излиза
много пъти в различни тела, за да се научи да ги управлява. Освен това е различно да бъдеш мъж или жена. Мъжете имат повече енергия. Жените дават от енергията сина своите деца, затова тяхната енергия става прозрачна. Мъжете губят по-малко от енергията си, но жените научават нещо много важно – когато раждат деца, те практикуват смъртта Когато бебето излиза от корема на майка си много приличана процеса, при който душата напуска тялото. Някои хора не знаят това и смъртта ги натъжава. Тези
хора вярват прекалено много, че съществува само материалното. Забравят, че живота идва от Бога което е от Бог – никога не свършва.Дори планетата земя да експлодира, тя пак ще продължи да бъде частица от Бога. Аз по-рано си мислех, че Бог е цялата Вселена, но един ден Бог ми показа празното пространство и ми каза Аз
съм също и това Нашата Вселена, другите вселени и космическата празнота никога не свършват, защото Бог няма край, нито начало. За да не се натъжават душите на хората, всички ние заедно трябва да говорим затова. Аида, от деня, в който те срещнах, аз
вече знам, че ние сме много и имаме една и съща мисия. Струва ми сече сега идват много души, за да помагат на тази планета. Това са хора мисионери С любов,
Сподели с приятели: