История за Дяволското гърло Пещерата дяволското гърло е на приблизително 175 000 години. Според някои легенди, тъй като е пропастна, още траките, хвърляли там труповете на починалите членове от племето и те потъвали в бездната, обвита с мъгли. Пещерата се свързва с Орфей. Неговата единствена и голяма любов била Евредика. След сватбата им, тя била ухапана от змия и Хадес- богът на подземното царство, я взел при себе си. Орфей решил да спаси любимата си и слязъл на долната земя. Свирил с арфата си и се молил на Хадес да му я върне. Трогнат от сълзите и най-вече от музиката Хадес казал, че ще му върне любимата, но при условие, докато не стигнат до горната земя, да не се обръща и да не я поглежда. Орфей си съгласил, но точно стигнали до изхода, той не чувал вече стъпките на Евредика и решил да се обърне, да види дали тя го следва. Тогава видял как сянката й се отдалечава, а според други легенди, се превърнала в каменна скала.
Орфей бил съсипан, защото за втори път губи Евредика. Започнал да плаче неудържимо, а на мястото, където падали сълзите му, се образувал малък извор.Днес там е олтарът на фигурата на Богородица. Орфей остава верен на любимата си 4 години след смъртта й. Това ядосва вакханките и те го убиват с камъни. Така душата на Орфей отива и остава завинаги при любимата му.
Според други легенди, там били хвърляни вождовете на тракийските племена, за да останат безсмъртни.
Интересни факти за Дяволското гърло
Пещерата е на 175 000 години, което на нас ни се струва много нали, но ако приравним тези години с човешките, това я прави млада пещера, колкото 7-8 годишно дете.
Образувала се в следствие на разместване на земните пластове и именно така се е оформила пропастта, непозната и неразгадана и до днес.
Открита е през 1961г от Елена Пъдарева и Никола Корчев.
Пещерата е след 100-те национални туристически обекта.
Температурата в пещерата е 8 градуса.
Първите опити за проучване на пещерата са направени от двама водолази Сияна Луцканова и Евстатий Йовчев от Варна на 21г и 22г. Те влизат в пещерата, за да проследят движението на водата и да проучат тази “ пропаст”, в която според местните жители: Който влезе, не излиза. Младите водолази се гмуркат, но с ползвани вече кислородни бутилки. Когато се опитват да дръпнат спасително въже, за да ги издъпрат останалите хора от екипа, този сигнал не бива разбран правилно. Въжето е отпуснато още повече и те загиват. По-късно са открити телата им, поставена е паметна плоча, а опитите да се разгадае тази мистерия спират.
Други опити да се проучи пещерата и движението на водата е именно с оцветяването й. Целта е да се установи дали от изхода извира една и съща река. Изненадата е голяма, че да, оцветената вода излиза навън, но чак след час по-късно.
Туристическият маршрут в пещерата се движи обратно на течението на водата.