Страхът е пътят към Егото и страданието.
Той ограничава живота, който можеш да изживееш, той те прави затворник. Страхът е репресия. Страхувайки се да не загубиш това, което имаш, страхувайки се да не загубиш властта, какво си готов да направиш, за да не загубиш този
комфорт Страхът е лукаво нещо, понякога той претендира да е добродетел. Страхуваш ли се да не си лош Страхуваш се какво ще си помислят за тебе Говорили лиса ти, учили лиса тече трябва да си добър, че само послушните ще получат награди. Че трябва да слушаш на работа шефа, авторитетите, за да получиш по-добра позиция,
по-добра служба, по- добра заплата, всичко е вимето на по-доброто, нали Тази добродетел добро ли е, или не Страхът ни спира да говорим, когато знаем, че трябва.
Страх ние да не ни се скарат, страх ние да говорим, когато възрастните говорят, страх ние да говорим, когато учителят говори, страх ние да говорим,
когато по-вишестоящият говори, твоето мнение няма значение, ти трябва да слушаш, да чуеш, какво казват, какво да направиш, къде сити, имали значение какво мислиш ти, какво прави страхът с теб Страхът е този, който те кара да оставиш твоя път, да напуснеш пътя на Дхарма ида поемеш по пътя на другите, да ги следваш където отиват. Това ли искаш Да се страхуваш ида следваш Страхът щете заведе при страданието, при безпокойството да не знаеш кога какво да направиш. Или замръзваме, или се паникьосваме. Егото, Аз-ът се
храни от страха до момента, в който не разберем защо ние нужно да се отървем от Егото. Защото, освобождавайки се от него, ще получим свободата да можем да се изразяваме. Ще използвам един мистичен стих от Св. Йоан от Кръс- та:
Тъмната Нощна ДушатаПрез тъмната нощ,Влюбен, о, щастлив късмет –Аз вървя незабелязано,Душата мие в покой.