Суетата на съществуването без Бог

От днес смятам да започна една серия от няколко проповеди върху книгата Еклесиаст. За сега до Нова година.

Това е книга, написана в жанр книги на мъдростта. Подобни в Библията са Притчи и Йов. Извън библейската традиция има древни семитски книги на мъдростта, които са съдържали притчи, поговорки, сентенции, истории. Те са били характерни за всички древни народи. Мъдростта се е ценяла високо. Има свидетелства за такава литература в Египет, Финикия, Персия, Вавилон. Имало даже такава категория – мъдреци, които са служели при царя и ние виждаме това в книгата Данаил. Мъдростта се е ценяла, събирала, пазела и предавала от поколение на поколение.

Книгата Еклесиаст е пример за такава традиция в Израил.

Тя е интересен „проект“. Авторът й тръгва от своя собствен житейски опит и стига до заключението, че животът на човека без Бог е безсмислен.

Това обяснява и песимистичния тон в началото на книгата. Първите две глави представят драмата на човека, който е тръгнал да търси смисъл на живота си във всичко друго, но не и в Бог. В един момент той казва: „намразих живота“ (2:17, 18).

Защо човек намразва живота? Сигурно ще си кажем, живее тежко, трудно, страда. Това не е главната причина. Има хора, които страдат и пак обичат живота. Човек намразва живота и всичко, което прави, когато изгуби смисъл.

Какво се случва, когато загубиш смисъл и намразиш живота? Желаеш да умреш.

България е на 12 място по самоубийства в света и на 15 място по самоубийства на тийнейджъри. Това е лоша класация. Тези млади хора са загубили смисъл.

През последните няколко години на криза се наблюдава един друг феномен – самоубийства на известни и много богати хора, които са преживели фалит или загуби. Ето един списък с такива имена:

1. Адолф Меркле - От спекулациите с акции патриархът губи стотици милиони евро и по този начин поставя на карта бъдещето на конгломерата си. "На мен ми е противоестествено да се откажа от нещо", гласи често цитирана мисъл на Меркле.

2. Патрик Рока имаше всичко - красива жена, три деца и една от най-големите империи, изградени върху бизнес с недвижими имоти. Той бе рекламното лице на процъфтяващата ирландска икономика, даваше хеликоптера си назаем на Бил Клинтън при всяко негово голф посещение в Ирландия и стоеше рамо до рамо с Тони Блеър на официални гала вечери.

3. Рене-Тиери де ла Виехуше, имал неблагоразумието да инвестира един милиард паунда във финансовата пирамида на Бърнард Мадоф.

4. „Енрон“. Крахът му в началото на 2002 г. беше най-големият корпоративен фалит в историята на САЩ. Вицепрезидентът на компанията Джон Клифърт Бъкстер бе намерен в мерцедеса си, недалеч от жилището си в Хюстън. Прострелял се в главата. В последното си писмо до жена си, Бъкстер е написал: „Винаги съм се опитвал да правя всичко по правилата. Но там, където преди имаше гордост, сега се е настанила една празнота“...

5. Стивън Гуд, шеф на водеща американска агенция за недвижими имоти Sheldon Good & Company, беше намерен мъртъв в автомобила си Jaguar.

6. Жоел Гамелин (55 г.) е останал в кабинета си в корабостроителницата на 23-ти декември по-миналата година, когато служителите му се отправили към служебния стол. Там, в стаята си, шефът погълнал отрова.

Всички тези хора преживяват дълбоко разочарование. Техният свят се срива. Техният смисъл е бил да успяват в живота, да печелят, да са на върха. Кризата не ги прави просяци, те са можели да продължат да живеят нормално от материална гледна точка. Но губят смисъла.

Самоубийството не е модерен феномен. Има един египетски ръкопис, датиращ от времето на Средно Египетското царство (1985-1773), който е озаглавен Dialogue between a Man Tired of Life and his ‘Ba’” диалог между Човекът, който беше уморен от живота и неговата душа. В този диалог човекът разисква със себе си желанието за самоубийство. Той е отчаян от живота, не вижда добро около себе си, няма никой, който да му покаже интимност. Той иска да се самоубие, но душата му го убеждава в противното.

Когато смисълът на нашия живот се ограничава до нещо временно – успех, любовна връзка, социален стандарт, кариера, деца, приятели и т.н. тогава лесно може да се отчаем ако загубим това, което ни дава смисъл.

Това ни показва и книгата Еклесиаст. Тя звучи съвсем съвременно. Сякаш е писана за постмодерния човек. Когато я чета си казвам: нищо ново под слънцето. Същите екзистенциални проблеми от преди 3000 години са актуални и днес.

Първите две глави на тази книга са в песимистичен тон. Авторът е преминал през търсене на смисъла в един живот „под слънцето“, т.е. далече от Бог. Така стига до най-ниските точки на своя песимизъм. На фона на това после ясно се очертава смисъла на живота, който се изразява във връзка между Бог и човека:

Екл. 1:212:13, 14

Традиционно се приема, че Соломон е авторът или някой, който е записал неговото преживяване.

Една от най-повтарящите се думи в книгата е „суета“ и тя определя „живота под слънцето“. През следващите минути ви каня да разгледаме някои аспекти на суетата на живота без Бог.

„Суета на суетите” – какво означава този израз?

1. Превъзходна степен

Авторът говори за най-голямата суета. На еврейски това е начин да се изрази превъзходна степен – цар на царете.

2. Значение на думата суета

Обикновено ние свързваме думата суета с грижата за външния вид. Но Библейското значение на думата е различно. Тук е използвана еврейската дума hebel. Тя може да означава пара, но се използва за да означи различни неща:

а) краткостта и несъстоятелността на живота – Йов 7:7-9, 16 – като облак, който не се връща.

б) нестабилност, непостоянство, неустойчивост – Пс. 62:7, 10

в) нищожност и безсмисленост – Йов 9:29

г) фалш и заблуда – Еремия 16:19; Захария 10:2

Ето всичко това е суетата, за която говори авторът. Човешкото съществуване е кратко и безсмислено, изпълнено с много лъжа, лишено от стойност и много крехко. Човешкият живот е толкова безстойностен и мимолетен, че е близко до несъществуването.

ІІ. Обхвата на суетата на съществуването без Бог – ст. 2, 3

Авторът тук използва една думичка, за да опише до къде се простира и какво обхваща тази суета на суетите. От началото на книгата до края (1:2-12:8) многократно ще чуем, че „всичко е суета“. Авторът дори изброява конкретни неща от живота.

- Цялата човешка дейност е суета – 1:14; 2:11

- Радостта и веселието са суета – 2:1, но и

- Мъката и скръбта са суета – 4:4, 7, 8; 5:10

- Животът е суета – 2:17; 6:12; 9:9

- Младостта е суета – 11:10

- Смъртта е суета – 3:19; 11:8

- Съдбата на мъдрите и съдбата на безумните е суета …

Когато авторът казва всичко е суета, с това той обхваща буквално всичко.

Но това „всичко е суета” засяга живота „под слънцето“. Този израз (29 пъти в Еклесиаст) е много разпространен в семитската култура и се среща в разни древни писмени езически източници. Според някои тълкуватели употребата му в книгата Еклесиаст обозначава съществуването без Бог. „Под слънцето“ е съществуване, което изключва Бог от сметките, от реда на нещата. То не взема предвид целокупността на нещата – Творец и творение. То разглежда творението изолирано от Твореца. Земята и небето (Бог и човека) при това съществуване не са едно цяло, земята е отделна и няма Бог, човек е сам. Нищо не се случва извън и отвъд този видим свят и този ограничен човешки живот.

Е, авторът казва – в този свят „под слънцето“ всичко е суета. Защо се раждаш и защо живееш?

„Под слънцето“ човек се появява за малко и изчезва. Няма Бог, няма продължение, няма вечен живот.

В следващите стихове Еклисиаст дава примери за суетата на човешкото съществуване под слънцето.

Това са примери, които рисуват фона на суетата на човешкото съществуване. На техния фон тя изпъква особено силно.

Човешката дейност и живот са поставени на фона на природата.

Каква е ползата от всичкия труд на човека? Еврейската дума за полза (yith-rone) тук е „остатък” и е търговски термин. В Стария завет тази дума се среща само в Еклесиаст и заедно с прозводните й 14 пъти. Какъв е остатъка или кярът, ползата. Какво остава в крайна сметка от всичко. Този въпрос е риторичен и отговорът се подразбира – нищо, няма никаква полза. Всичко е суета, пара, която се изпарява.

Труд (друга любима дума на авторът – „`amal“ – 38 пъти в Еклесиаст) тук е обобщаващо понятие, което може да означава умствено терзание, усилия, психическо и емоционално напрежение (Битие 41:51).

Така ли е наистина?

Каква е ползата от това, че човек се ражда, възпитава, учи, работи, изгражда дом, купува, продава, създава семейство, ражда деца, твори, руши? Има ли полза – няма. Един ден човек умира и всичко се лишава от смисъл, това ще постигне и неговите деца и внуци и т.н. Така че дали се радваш или страдаш, дали печелиш или губиш, дали успяваш или се проваляш, дали обичаш или мразиш – всичко това е само пара, която се появява и изчезва все едно, че никога не е била.

Интересна е картината с реките и морето – тя подсилва чувството за безполезност – реките текат и се вливат в морето, но никога не го пълнят.

Това, което прави впечатление е досадата, с която авторът коментира всички тези неща:

Ст. 8 - …

Природата, която е създадена да функционира перфектно с целия този баланс – слънце, вода, въздух, кръговрат, закони създава тягостно настроение на човека.

В Библията на други места имаме различно отношение към природата. Според еврейското мислене природата разкрива Божията сила. „Небесата разказват за славата Божия“ (Пс. 19).

Природата предизвиква възхищение и насочва човека към прослава на Бог.

Когато обаче изключим Бог от сметките – всичко изглежда досадно и тъжно. Всичко е монотонно и безсмислено и буди отвращение вместо възхищение, като се има предвид краткостта на човешкия живот.

А дори да се мисли за красотата на природата – окото не може да се насити, нито ухото. В крайна сметка остава едно дълбоко неудовлетворение в душата на човека.

На фона на историята човек отново открива безсмислието на своето съществуване. Самата история като че ли няма никакъв смисъл.

а) Принципно в човешката история няма нищо ново (ст. 9, 10)

Това засяга най-общо основните въпроси на живота – ценности, отношения. Със сигурност стандартът се е променил, преди 3000 години са живели по един начин, сега по друг. Технологии, наука.

Но основните човешки проблеми си остават същите. И днес хората се мразят и обичат. И днес проблемът със смъртта е основен. Същите чувства, същите амбиции, интриги, грехове, слабости и добродетели определят човешкото съществуване.

Но „няма нищо ново под слънцето“ означава и още нещо. В Стария завет „новото“ е свързано с Бог.

В Псалмите се говори за „нова песен“ (Пс. 33:3; 40:3; 96:1; 98:1) и това е свързано с Божията намеса в живота на човека (Пс. 144:9-11).

Исая говори за „ново небе и нова земя“, които Бог ще създаде.

Господ прави „нови неща“ (Исая 43:19; Еремия 31:22). Израил ще се нарече с „ново име“ (Исая 62:2). И най-вече Господ обещава да даде „ново сърце и нов дух“ да вложи вътре в човека (Езекиил 36:26).

Така че новото идва от Бог. Човек сам оставен под слънцето е обречен да повтаря все старото. Няма сили за чудо. Не може да измисли еликсир на младостта и вечния живот, нито рецепта за щастието.

б) В човешката история всичко е обречено на забрава

Предишните не се помнят и послешните и те също няма да се помнят.

Ако самият живот е кратък и безсмислен, поне паметта на човека да остане. Човешкият живот обаче е обречен на забрава. Тази забрава още повече подсилва досадата и болката от безсмислието.

Какво остава в историята? Животът на няколко известни личности. Но кой ги помни? Сега ако ви попитам за най-известните личности от историята, чийто живот е описан подробно колко факти от живота им ще ми изброите?

Знаете ли кой е Иван Мирчев Николов? Така се е казвал моя дядо. Аз знам много малко за него. Нямам спомени. Сигурно съм го виждал като бебе. Много малко са ми разказвали за него. Хората, които са го познавали след известно време ще починат и край – той е обречен на забрава. Нищо не е останало от неговия живот в спомените на поколенията.

Това е съдбата на всички хора – обикновените по-бързо ще бъдат забравени, великите ще бъдат помнени с техните произведения, постижения. До кога? Не знаем.

Това е животът „под слънцето“ – всичко е суета – кратко, крехко, нестабилно, и безсмислено.

Заключение:

И така, разсъждавайки върху живота без Бог, Еклесиаст стига до извода, че той е безсмислен. По-нататък в книгата ние ще видим, че появата на Бог променя нещата. Онова, което е било безсмислено и досадно става смислено и доставя удоволствие и радост на човека.

Ще се върнем пак на Еклесиаст 1 глава следващият път, за да видим как авторът навлиза още по-надълбоко в песимизма на един живот „под слънцето“.

Но, за да не оставаме с тази мрачна перспектива нека да видим отново края на книгата:

Съд – т.е. нещата не приключват тук под слънцето. Съдът е ново начало. Човек не е отговорен само пред себе си. Това отваря нови перспективи. Животът тук има смисъл. Ние трябва да успеем да открием красотата му.

Да откриеш смисъла, връзката с Бог – това променя перспективата на живота на човека.