Политики за ограничаване на инфлацията
Изборът на теоретичен модел на полиотика за ограничаване, както и конкретните инструменти и подходи, които ще се прилагат, зависят от приоритетите и политическата ориентация на управляващите икономически екипи. Важни са факторите, които предизвикват инфлацията, за да се изберат подходящи мерки за въздействие.
Връзката цени-заплати. Прилага се пряк контрол от страна на правителството върху цените и заплатите, и дори се замразяват. Тези мерки ограничават временно инфлацията ,но не премахват причините за нея.
Кейнсианска теоретична концепция – свързва се с механизмите на ефективното съвкупно търсене. То трябва да се стимулира и равнището на цените ще се понижи. Стимулиращата политика може да доведе до бюджетни дефицити, които трябва да се финансират с държавни заеми, а не с емисия на пари, за да не се подтиква инфлацията.
Неокласическа теоретична концепция – политиката води до ограничаване на паричната маса – балансиране на бюджета, ограничаване на социалните програми, приватизация, либерализация на икономиката и др.
Възгледът на монетаризма – инфлацията е парично явление и може да бъде ограничена чрез поддържане на парична маса в съответствие с реалните потребности от пари към съответния момент.
На съвременният етап политиките за контрол върху паричната маса се съчетават и с тези по отношение на валутния курс и лихвения процент. Акцентира се на контрола върху паричното предлагане чрез инструментите на паричната политика, контрол върху бюджетните ражходи, ограничаване навластта на монополите и др. Възможностите на правителствата в това отношение вече са под въпрос предвид глобалния характер на съвременната икономика.
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Когато е висока и е непредвидена, инфлацията влияе неблагоприятно на производството. Инвестициите спадат, интересът към дългосрочни проекти намалява, забавя се сериозно обновяването на мощностите и формирането на запасите от капитал. Става трудно да се поддържа оборотния капитал и производствената дейност силно се затруднява.
Въздействието на инфлацията върху икономиката се изразява и в преразпределение на доходите и богатството на населението. Инфлациата се отразява най-тежко на хората с фиксирани доходи. Кредиторите обикновено също губят, ако инфлацията е неантиципирана. Инфлацията води до повишаване на стойността на недвижимото имущество, но вложените в него средства като цяло са ибездвижени. Спестяванията се обезценяват, доходите ако не са приспособени номинално към инфлацията също.
Деформира се съотношението между цените, в резултат на което се преразпределят доходи и богатства, без това да е във връзка с целите и ценностите на обществото. Едни субекти извличат изгода за сметка на други; участниците в стопанския живот не могат да правят предвиждания и разчети. Това намалява мотивацията и активността и на бизнеса и на работещите.
IV. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Йонова, И., Макроикономика, 2015;
Спасов, Т.и колектив, Макроиконмика, 2010;
Марикина,М., Макроикономика, Нова звезда, 2012;
Кънев, М., Макроикономика, Мартилен, 2018;
Тодорова, Т.,Макроикономика, Учебни материали, 2020;
Сподели с приятели: |