Индексът на потребителските цени е статистическа средна претеглена величина, която служи като измерител на общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление. Изчислява се на основата на цените на стоки и услуги за крайно потребление на домакинствата, които са групирани в така наречените потребителски кошници.
Нормата на инфлацията или темпът на инфлацията, може да се изчисли посредством следната формула:
Ip – индекс (норма) на инфлацията;
CPIt – индекс на потребителските цени през текущия период;
CPI(t-1) – индекс на потребителските цени през определен предходен период, който е приет за база, т.е. 100.
Основното виждане е, че инфлацията е преди всичко парично явление. Тази хипотеза е широко приета и е наложена от школата на монетаризма в неокласическото направление на основата на формулата на Ирвинг Фишер, който я използва за първи път за да разкрие връзката между променливите, от които зависи количеството пари в обращение.
MV = PY, където:
M – парична маса;
V – скорост на паричното обръщение;
P – среден индекс на цените;
Y – реален обем на производство.
Скорост на паричното обръщение зависи от външни фактори, не се променя бързо и може да се приеме за константа. Икономиката функционира при пълна заетост, реаленият обем на производство също може да се разглежда като константа. Ако паричната маса М се увеличи, за да се балансира равновесието се увеличава равнището на цените. Затова паричните емисии трябва да бъдат поставени под контрол, да се ограничава бюджетния дефицит, да не се покрива с емитирането на нови количества пари. Според представителите на монетаризма инфлацията е парично явление и може да бъде държана под контрол единствено чрез ограничения върху нарастването на парите.
Видове инфлация
Инфлацията се проявява в много разновидности и съществуват различни класификации на видовете инфлация.
Класификацията може да се направи по различни признаци според следващата блокова схема (Схема 1).