Част от процеса на изграждане на кладенците е извършване на Опитно-филтрационни изпитвания и камерална обработка на получените резултати, а именно

Част от процеса на изграждане на кладенците е извършване на Опитно-филтрационни изпитвания и камерална обработка на получените резултати, а именно:

• 
  Прочистване на тръбните кладенци: ще се осъществи чрез ерлифтна уредба и компресор тип ПВ10 в продължение на 8 часа за всеки кладенец до пълно избистряне на водата. В процеса на почистване ще се следи количеството на изнасянето на пясъчните частици (суфозия).
  
• 
  Опитно водочерпене: след избистряне на водата в тръбните кладенци ще се проведе опитно водочерпене с потопяема помпа максимален постоянен дебит и продължителност 72 часа за определяне на филтрационните характеристики на водоносния пласт.
  

• 
  с максималния необходим дебит и продължителност 72 часа с проследяване възстановяването на водното ниво в рамките на денонощието. Максималният дебит за всеки от кладенците е следният:
  

• 
  С-4 – 1,1 л/сек.
  
• 
  С-5 – 1,4 л/сек.
  
• 
  С-7 – 1,0 л/сек.
  
• 
  С-8 – 1,5 л/сек.
  
• 
  С-9 – 1,4 л/сек.
  

4. 
   Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията:
   

Земята като природен ресурс ще претърпи изменения по време на изкопните работи за изграждане на кладенците, но ще има ограничен обхват. Излишните земни маси ще се извозват на депо, определено от общината.

Баластра и пясък и пр. ще се използува при изграждането на бетоновите водомерни шахти, възстановяване на настилките около кладенците и др.

Вода ще се използва по време на строителството в малки количества за нуждите на строителните работници, както и при необходимост за оросяване при изкопните работи, при разтоварителните работи и пр.

Строителните материали – бетон, глинест разтвор, тръби и др. ще се доставят от фирмата-изпълнител.

По време на извършване на строителните работи, инвестиционното предложение не включва използване, съхранение, транспорт, производство и работа с материали, които могат да бъдат опасни за околната среда и здравето на хората.

Експлоатацията на кладенците е свързана основно с ползване на природен ресурс – подземни води. Разчетените средноденонощни и годишни водни обеми, които ще бъдат използвани, са съответно:

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,1 л/сек.;

-Средногодишен воден обем – 28 382 м³/годишно.

-Сезонен обем на черпене – 18 662 м³

• 
  С-5 - градина зад Военния клуб:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,4 л/сек.;

-Средногодишен воден обем – 34 690 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 22 810 м³

• 
  С-7 - градина при храм „Света София”:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,0 л/сек.;

-Средногодишен воден обем – 25 229 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 16 589 м³

• 
  С-8 - градина при Галерия за чуждестранно изкуство:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,5 л/сек.;

-Средногодишен воден обем – 37 843 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 24 883 м³

• 
  С-9 - градина при паметника на Св. Климент Охридски:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,4 л/сек.;

-Средногодишен воден обем – 34 690 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 22 810 м³ .

4. 
   Отпадъци, които се очаква да се генерират – видове, количества и начин на третиране:
   

Строителството на обектите и неговата експлоатация ще доведат до формиране на отпадъци на площадката.

По време на строителството се очаква формирането на следните видове отпадъци:

• 
  Битови отпадъци от персонала, извършващ строителсвото на обекта;
  
• 
  Строителни отпадъци – смеси от бетон, глина, изрезки от тръби и др.;
  
• 
  Метални и дървени отпадъци;
  
• 
  Земни маси от изкопните работи;
  
• 
  Хартиени, картонени и пластмасови опаковки.
  

• 
  Битови отпадъци;
  
• 
  Смесени метални отпадъци от ремонт или демонтиране на съоръжения;
  
• 
  Строителни отпадъци – смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, изрезки от тръби и др.;
  
• 
  Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.
  

Строителните отпадъци и земните маси ще се събират и ще се извозват своевременно от площадката от фирма, имаща разрешение (регистрационен документ) за дейности с отпадъци и ще се депонират на място, определено от кмета на общината.

Металните и дървените отпадъци ще се събират отделно и предават за вторична преработка.

Хартиените, картонените и пластмасови опаковки ще се събират и извозват на базата на сключени договори от лицензирани фирми.

Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества ще се предават за третиране на фирми с Разрешително за дейности с такива отпадъци.

Смесени метални отпадъци, които ще отпадат по време на строителството и от ремонт на технологично оборудване, ще се събират и предават на физически или юридически лица, притежаващи Разрешително за дейности с този тип отпадъци.

4. 
   Информация за разгледани мерки за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда:
   

• 
  Всички процеси по подготовка на петте сондажни площадки, обезопасяването им, монтажа и демонтажа на сондажната апаратура да се извършват съгласно комплексните единни трудови норми за сондажни работи, нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда.
  
• 
  При изграждането и водочерпенето на тръбните кладенци да се спазват всички изисквания на "Правилник по безопасност на труда при геолого-проучвателните работи", Наредба №3/1996г. за “Инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и ПО” и Наредба № 6/1996 г. за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност на трудовата дейност.
  
• 
  При евентуални замърсявания на почвата с ГСМ от използваните машини в хода на проучвателните работи да се извърши изгребване на почвата на дълбочина 0,2 m под проникването, след което да се извърши рекултивация на терена.
  
• 
  В процеса на експлоатация да се провеждат собствени системни наблюдения върху количествата и качествата на добиваната подземна вода в съответствие с чл.174 от Закона за водите;
  
• 
  С цел опазване на поздемните води от замърсяване е необходимо при реализирането на инвестиционното предложение да се спазват забраните на чл.118а, ал.1, т.2-5 и чл. 118в, т.1 от Закона за водите.
  

4. 
   Други дейности, свързани с инвестиционното предложение (напр. добив на баластра, нов водопровод, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство, третиране на отпадъчните води):
   

4. 
   Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение:
   

4. 
   Замърсяване и дискомфорт на околната среда:
   

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение се очаква временно нарушаване на комфорта в района. Този дискомпорт ще се прояви по време на изграждане на тръбните кладенци, като завишаване на шумовите нива, запрашеност от техниката и транспортните машини с материалите за обекта, но няма да се окаже значително въздействие върху околната среда.

Реализацията на проектното предложение е свързана с отделянето на емисии на вредни вещества в атмосферата в резултат от работата на строителните машини. Тези замърсявания са в минимални количества и с малък териториален обхват, т.е. няма да се предизвика увеличение на фоновото замърсяване.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение не се очаква наднормено замърсяване и дискомфорт на околната среда.

4. 
   Риск от инциденти:
   

Осъществяването на инвестиционното предложение не предвижда извършването на дейности и изграждането на съоръжения, които могат да доведат до инциденти, застрашаващи околната среда и човешкото здраве.

1. 
   План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенни характеристики, както и за разположените в близост елементи на НЕМ:
   

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия”, разположен в североизточната част на градината. Територията й е в следните граници:
  

- от изток: - ул.”Г.Бенковски”

- от запад: ул.”М.Търново” (пл.”Княз Александър І”)

- от север: ул. Московска.

• 
  С-5 - градина зад Военния клуб, разположен разположен в северозточната част на градината. Територията на парка е в следните граници:
  

- от изток : ул. „Париж”

- от запад: ул. „Г.С.Раковски”

- от юг: бул. „Цар Освободител”.

• 
  С-7 - градина при храм „Света София”, разположен в източната част на градината. Територията й е в следните граници:
  

- от изток: ул.„11-ти август”

- от юг: ул. „Оборище”

- от запад: ул. „Париж” .

• 
  С-8: градина при Галерия за чуждестранно изкуство, разположен в североизточната част на градината. Територията й е в следните граници:
  

- от изток: Галерия за чуждестранно изкуство

- от юг-югозапад: ул.”Оборище” и пл.”Ал.Невски”

- от запад: ул. „Дунав”.

• 
  С-9: градина при паметника на Св.Климент Охридски, южната част на градината. Територията на градината е в следните граници:
  

- от запад: ул.”19-ти февруари”

- от север: ул.”Шипка”

- от юг: бул.”Цар Освободител”.

Географските координатите (WGS 84) на местата на тръбните кладенци (ТК) са следните:

Терените, предвидени за реализация на инвестиционното предложение, не попадат в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и в границите на защитени зони от мрежата “Натура 2000” по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

2. 
   Съществуващите ползватели на земи и приспособяването им към площадките на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи:
   

3. 
   Зониране или земеползване съобразно одобрени планове:
   

Парковите пространства попадат в устройствената зона „Зп” (Зона за градски паркове и градини), определена с ОУП и ИОУП на Столична община, със следните параметри:

• 
  допустима плътност на застрояване - 1%;
  
• 
  Кинт - 0,06;
  
• 
  минимална озеленена площ 85%.
  

Тревните площи и другите насаждения ще се поливат в периода 1 март - 30 октомври или 240 дни в годината.

4. 
   Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа:
   

Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски”, където ще бъдат изградени сондажните кладенци, не попадат на територията на:

• 
  национален парк или природен резерват или други защитени територии,
  
• 
  райони с неблагоприятни инженерно-геоложки условия (свлачища, срутища и др.),  райони с открит карст;
  

Инвестиционното предложение не попада в границите на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и водоизточници на минерални води.

Реализацията и в последствие експлоатацията на инвестиционното предложение не предполага оказване на негативно въздействие върху регенеративната способност на природните ресурси в района.

5. 
   Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение:
   

С цел обосноваване реализирането на инвестиционното предложение са разгледани две алтернативи по отношение на начините и възможностите за задоволяване на нуждите на Столична община от подземни води за поливане на тревни и дървесни насаждения и технически цели за парковото пространство.

Предпочитането на тази алтернатива означава поливането на зелените площи да продължи да се извършва с води от водопроводната мрежа. При тази ситуация няма да се използва наличният потенциал от подземни водни ресурси на територията.

Съоръженията за добив на вода са проектирани в района на подземно водно тяло (ПВТ) Порови води в Неогена– Софийска котловина (код BG1G000000N033).

За целта от неогенския водоносен хоризонт ще се осигури следното средно денонощно водно количество:

• 
  С-4 - градината при Национална художествена галерия – до 0,9 л/сек
  
• 
  С-5 - градината зад Военния клуб – до 1,1 л/сек
  
• 
  С-7 - градината при храм „Света София” – до 0,8 л/сек
  
• 
  С-8 - градината при Галерия за чуждестранно изкуство – до 1,2 л/сек
  
• 
  С-9 - градината при паметника на Св.Климент Охридски – до 1,1 л/сек.
  

Общото средноденонощно водно количество за 5-те сондажа е 5,1 л/сек.

Изхождайки от литоложкия разрез в района, подходящата дълбочина на сондажните кладенци е следната:

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия” – 54 м
  
• 
  С-5 - градина зад Военния клуб – 60 м
  
• 
  С-7 - градина при храм „Света София” – 45 м
  
• 
  С-8 - градина при Галерия за чуждестранно изкуство – 52 м
  
• 
  С-9 - градина при паметника на Св.Климент Охридски – 45 м
  

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въдух, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, паметници на културата и пр.
   

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве
   

Инвестиционното предложение е свързано с изграждането на тръбни (сондажни) кладенци за поливни нужди и технически нужди на територията на Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски”. Като бъдещи потребители на подземна вода, обектите се отнася към I-ва категория, съгласно чл.3, ал.1, на Наредба № 1/2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води Според химичния състав подземната вода е хидрокарбонатно-калциево-натриева, прясна с относително повишена минерализация – сух остатък 0,525 gr/l и умерено твърди – обща твърдост – 16, 0 °Н.

Черпената вода ще се подава директно към тръбите на поливните системи на парковите пространства, без да има досег с външната атмосфера и няма да променя състава си. Не се предвижда третирането й с химикали или друга обработка. При аварийни ситуации е предвидена възможност водите да се изливат в градската канализация.

Инвестиционното предложение не попада в санитарно-охранителни зони на източници за питейно-битово водоснабдяване.

Изграждането на тръбните кладенци е съпроводено с извършване на сондажни работи. За целта ще бъде използвана сондажна апаратура УРБ 2,5А с права циркулация на промивката. Задвижването на сондажната апаратура ще се осъществява чрез бензинов двигател с мощност 165 kW.

По време на строителството на сондажните кладенци ще бъде използвана товарна и транспортна техника. Тъй като строителните работи са предвидени да се извършат само в светлата част на денонощието и в много ограничен период от време (до един месец - около 15 дни за всеки кладенец), може да се твърди, че те няма да оказват шумово натоварване и неблагориятен здравен ефект върху населението.

Запрашеността при извършване на строителните работи в зависимост от състоянието на терена, влажността на въздуха, интензивността на работа, използваната строителна механизация и др. фактори по литературни данни може да е от 0.1 до 1.2 mg/m³ - т.е. понякога може да достигне до нива, превишаващи ПДК за населени места. Принципно тези емисии са ограничени в строителните зони на съоръженията по време и количества, тъй като строително-монтажните работи (СМР) ще се извършват само през деня и ще са с продължителност до един месец (15 дни).

По време на строителството е възможно запрашаване на площадките, като разпространението на праха ще зависи от посоката на въздушните течения. Препоръчително при извършване на строителните дейности да се предприемат действия, насочени към ограничаване разпространението на праховите емисии чрез оросяване на площадката. Като се има предвид, че експозицията ще е временна и че ще се предприемат мерки за намаляване на праховите емисии, считаме че неблагоприятният здравен ефект върху населението ще е минимален.

По време на строителството не се очаква шумът и емисиите от строителните машини няма да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението.

По време на изграждане и експлоатацията на сондажните кладенци не се предвиждат взривни работи.

По време на експлоатацията следва да се вземе предвид факта, че използването на сондажните кладенци не е свързано с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което няма предпоставки за оказване на неблагоприятен ефект върху хората и тяхното здраве.

2. 
   Климат. Атмосферен въздух
   

Разглежданият район подада в Европейско-континенталната климатична област, умерено-континентална климатична подобласт, климатичен район на високите полета на Западна Средна България и припланински и нископланински климатичен район в Западна Средна България.

Климатът на изследвания район се формира под въздействието на радиационния и циркулационния фактор, които от своя страна са подложени на активното трансформиращо въздействие на физикогеографската обстановка.

През летните месеци, стойностите на слънчевото греене са между 250 и 300 часа, а максимумът е изместен от юни към юли по циркулационни причини. Намаляването на общата облачност през август и септември поради доминирането на антициклонални състояния на атмосферата води до увеличение на продължителността на слънчевото греене спрямо юни и май, въпреки че през тези месеци продължителността на деня е по-голяма.

През зимните месеци сезонната сума на действителното слънчево греене е по-малка от юлската.

Относителното слънчево греене има максимум през август (около 65%) и минимум през декември - около 20%.

Средногодишната тем­пе­ра­ту­ра за Софийското по­ле е 10,2 ^оС, ка­то през различни го­ди­ни стойността й ва­ри­ра от 8,2 до 11,5 ^оС. Най-нис­ка е температурата през януари (сред­номе­сеч­на стойност 1,8 ^оС), а най-ви­со­ка - през юли (средномесечна стойност 21,0 ^оС). Абсолютният макси­мум на температурата е 38,8^оС, а аб­со­лют­ни­ят ми­ни­мум е -31,2 ^оС. Характерно за кли­ма­та на котло­ви­на­та е ин­верс­нос­т­та в температур­ния режим.

Средногодишната су­ма на ва­ле­жи­те в Софийското по­ле е 625 mm, като през годините се изме­ня от 385 до 960 mm (Колева, Пенева, 1990). В годишен аспект те се раз­п­ре­де­лят как­то следва: най-го­ля­ма е су­ма­та на ва­ле­жи­те през лет­ни­те ме­се­ци 194 mm и през про­лет­та 172 mm. През есен­та тя е 153 mm, а най-мал­ка е през зи­ма­та 107 mm. В София и околностите па­дат и по­рой­ни дъждове, най-чес­то през лет­ни­те ме­се­ци. Преобладаващи са валежи­те от дъжд. Сняг ва­ли сред­но 33 де­на в годината през пе­ри­ода но­ем­в­ри - март или април. Валежите са ми­ни­мал­ни в най-ниски­те час­ти на Софийската кот­ло­ви­на (500 - 550 mm) и се уве­ли­ча­ват с на­рас­т­ва­не на надморска­та височина, ка­то на Черни връх достигат до 1178 mm.

Средната годишна скорост на вятъра, както и режима по месеци могат най-общо да характеризират динамиката на въздушния пренос. Средногодишните скорости на ветровете са в интервала 1-3,0 м/с. Честотата на силните ветрове (над 14 м/с) е под средната за страната и в интервала 5-12 дни средногодишно.

За климатичните условия на района, в който ще се извърши изграждането на сондажните кладенци, може да се обобщи, че реализацията на инвестиционното предложение не би могло да окаже въздействие върху климата или върху режима и пространственото разпределение на стойностите на климатичните елементи на прилежащите територии.

Възможно въздействие върху атмосферния въздух може да се очаква по време на строително-монтажните работи. Въздействието може да се оцени като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват и без кумулативен ефект.

Експлоатацията на сондажните кладенци не е свързана с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което не се очаква въздействие върху атмосферния въздух.

3. 
   Води
   

Софийската котловина се отводнява от р.Искър и нейните притоци - р.Блато, р.Какач, р.Суходолска, р.Владайска, Перловската река, Слатинската река и р.Лесновска, които след обединяването си се вливат в р.Искър.

Река Искър има голям сравнително постоянен воден отток, като режимът на оттока е регулиран от изградената хидротехническа система (яз.Искър). Максималните водни стоежи на реката са установени през периода февруари-март и са пряко свързани със снеготопенето, а минималните през юли и август.

Притоците на р.Искър формират различни по постоянност оттоци, зависещи от падналите валежи и снеготопенето в оградните планини. В някои части притоците, преминаващи през гр.София, текат по коригирани корита и практически нямат връзка с подземните води от терасите им.

Осъществяването на инвестиционното предложение не е свързано с дейности, които да предполагат въздействие върху повърхностни води в разглеждания район, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията. Също от изключителна важност е и факта, че дейностите в инвестиционното предложение не са източник на отпадъчни води, които да бъдат зауствани на или в близост до разглежданата територия.

Подземни води

Според районирането, възприето за националната хидрогеоложка информационна система, разглежданият район принадлежи към Дунавски район за басейново управление на водите.

Съгласно схемата за хидрогеоложко райониране на Република България разлежданата територия попада в Софийския район на Междинната област. В хидрогеоложко отношение районът е добре изучен. Разпространение имат три подземни водни тела (ПВТ) с пресни подземни води: Порови води в Кватернера – река Искър (код BG1G0000Qal017); Порови води в Неоген-Кватернера – Софийска долина (код BG1G00000NQ030) и Порови води в Неогена - Софийска котловина (код BG1G000000N033). Настоящото инвестиционно предложение се отнася до изграждането на сондажни кладенци с водочерпене от Порови води в Неогена– Софийска котловина (код BG1G000000N033).

Частта от ПВТ, която е разгледана, обхваща територия в южната част на Софийската котловина, чиито граници практически съвпадат с границите на ПВТ. В разглежданата част от ПВТ формираният водоносен хоризонт е неограничен в план в района на проучване. За геометрични граници на хоризонта приемаме кръг с радиус 0,5км. То е формирано в кватернерни отложения – несортирани чакълести материали с глинесто-песъчлив запълнител, които се покриват от песъчливи глини. Средната дебелина на подземното водно тяло е 80 м. Добрата хидравлична връзка между водите в отделните пластове и близките филтрационни свойства дават основание хоризонтът да бъде разглеждан като еднороден във филтрационно отношение. Нивото на подземните води е на дълбочина от 4 до 6 m. Посоката на движение на подземния поток е на североизток с хидравличен градиент 0,009 .Подхранва се от инфилтрация на валежи и повърхностни води, както и от съседни водоносни хоризонти по границите на ПВТ. Дренира се от изградените водовземни съоръжения и речната мрежа (р.Искър и притоците и в некоригираните участъци). Свободните водни количества, които могат да се добият от ПВТ, възлизат на 113л/сек. Водата, формирана в ПВТ, е прясна, с обща минерализация от 0,3 до 1 g/l. Температурата й варира от 11 до 14⁰С (за безнапорната и плитко залягащатата напорна вода).

В района около проектните тръбни кладенци филтрационното поле е ненарушено, тъй като в зоната /кръг с радиус 0,5км/ няма изградени тръбни кладенци, експлоатиращи неоген-кватернерния водоносен хоризонт.

По сложност на хидрогеоложките условия ПВТ се отнася към I-ва група (с прости хидрогеоложки условия), а по степен на изученост – към ІI-та група (средно изучени хидрогеоложки условия) съгласно Заповед № 12/07.02.2007г. (изм. м.10.2007 г., последна актуализация от 01.01.2010 г.) на Директора на БД ”Дунавски район”.

За определяне на ресурсите е използван архивен доклад от 2008г. „Оценка на хидрогеоложките условия и проект за изграждане на 10бр. вододобивни съоръжения за нуждите на „Зелена система”. Параметрите за отделните кладенци са както следва:

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия”
  

• 
  Проводимост Т = 58 м²/ден
  
• 
  Кофециент на нивопредавене а = 725 м²/ден
  

където: А - комплексен параметър, зависещ от изчислителната хидродинамична схема на пласта и филтрационните му параметри. Определен е по формулата:

• 
  където : Т е проводимостта на пласта, 58 м²/ден;
  

След заместване се получава за A = 42,95 м²/ден;

Q^л_екс= 42,28 х 14,0 м = 617,29 м³/ден;= 7,14 л/сек

• 
  С-5 - градина зад Военния клуб
  

• 
  Проводимост Т = 51 м²/ден
  
• 
  Кофециент на нивопредавене а = 638 м²/ден
  

където: А - комплексен параметър, зависещ от изчислителната хидродинамична схема на пласта и филтрационните му параметри. Определен е по формулата:

• 
  където : Т е проводимостта на пласта, 51 м²/ден;
  

След заместване се получава за A = 38,06 м²/ден;

Q^л_екс= 38,06 х 13,9 м = 529,03 м³/ден;= 6,12 л/сек.

• 
  С-7 - градина при храм „Света София”
  

• 
  Проводимост Т = 74 м²/ден
  
• 
  Кофециент на нивопредавене а = 925 м²/ден
  

където: А - комплексен параметър, зависещ от изчислителната хидродинамична схема на пласта и филтрационните му параметри. Определен е по формулата:

• 
  където : Т е проводимостта на пласта, 74 м²/ден;
  

След заместване се получава за A = 54,01 м²/ден;

Q^л_екс= 54,01 х 12,08 м = 691,33 м³/ден;= 8,00 л/сек.

• 
  С-8 - градина при Галерия за чуждестранно изкуство
  

• 
  Проводимост Т = 123 м2/ден
  
• 
  Кофециент на нивопредавене а = 1 538 м²/ден
  

Използуван е хидродинамичният метод като е приета следната изчислителна схема в план и разрез (концептуален модел): съвършен кладенец в неограничен напорен водоносен хоризонт. Локалните експлоатационни ресурси са определени по следната формула:

където: А - комплексен параметър, зависещ от изчислителната хидродинамична схема на пласта и филтрационните му параметри. Определен е по формулата:

• 
  където : Т е проводимостта на пласта, 123 м²/ден;
  

След заместване се получава за A = 87,23 м²/ден;

Q^л_екс= 87,23 х 12,3 м = 1 072,93 м³/ден;= 12,42 л/сек.

• 
  С-9 - градина при паметника на Св.Климент Охридски
  

• 
  Проводимост Т = 95 м2/ден
  
• 
  Кофециент на нивопредавене а = 1 118 м²/ден
  

Използуван е хидродинамичният метод като е приета следната изчислителна схема в план и разрез (концептуален модел): съвършен кладенец в неограничен напорен водоносен хоризонт. Локалните експлоатационни ресурси са определени по следната формула:

където: А - комплексен параметър, зависещ от изчислителната хидродинамична схема на пласта и филтрационните му параметри. Определен е по формулата:

• 
  където : Т е проводимостта на пласта, 95 м²/ден;
  

След заместване се получава за A = 68,34 м²/ден;

Q^л_екс= 68,34 х 14,1 м = 963,59 м³/ден;= 11,15 л/сек.

Тревните площи и другите насаждения ще се поливат в периода 1 март - 30 октомври или 240 дни в годината. Необходимите средноденонощни и годишни водни обеми, съгласно изготвения проект, са както следва:

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,1л/сек.= 95 м³/ден;

-Средногодишен воден обем – 28 382 м³/годишно.

-Сезонен обем на черпене – 18 662 м³

Полученият локален ресурс от 7,14 л/сек е по-голям от максимално необходимия дебит от 1,1 л/сек. като едновременно с това е изпълнено и условието-Qmax< Q^л_екс< Q^р_екс.

• 
  С-5 - градина зад Военния клуб:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,4 л/сек. = 121 м³/ден;

-Средногодишен воден обем – 34 690 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 22 810 м³

Полученият локален ресурс от 6,12 л/сек е по-голям от максимално необходимия дебит от 1,4 л/сек. като едновременно с това е изпълнено и условието-Qmax< Qлекс< Qрекс.

• 
  С-7 - градина при храм „Света София”:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,0 л/сек. = 86 м³/ден;

-Средногодишен воден обем – 25 229 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 16 589 м³

Полученият локален ресурс от 8,00 л/сек е по-голям от максимално необходимия дебит от 1,0 л/сек. като едновременно с това е изпълнено и условието-Qmax< Qлекс< Qрекс.

• 
  С-8 - градина при Галерия за чуждестранно изкуство:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,5 л/сек. = 130 м³/ден;

-Средногодишен воден обем – 37 843 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 24 883 м³

Полученият локален ресурс от 12,42 л/сек е по-голям от максимално необходимия дебит от 1,5 л/сек. като едновременно с това е изпълнено и условието-Qmax< Q^л_екс< Q^р_екс.

• 
  С-9 - градина при паметника на Св. Климент Охридски:
  

-Максимален дебит на черпене -Qмах=1,4 л/сек. = 121 м³/ден;

-Средногодишен воден обем – 34 690 м³/годишно.

-Сезонен обем на черпене – 22 810 м³

Полученият локален ресурс от 11,15 л/сек е по-голям от максимално необходимия дебит от 1,4 л/сек. като едновременно с това е изпълнено и условието-Qmax< Q^л_екс< Q^р_екс.

Общото водно количество за 5-те броя сондажни кладенци е както следва:

-Проектен средноденонощен дебит на съоръженията– Qпр=5,1л/сек.

-Максимален дебит на черпене -Qмах=6,4 л/сек.

-Средногодишен воден обем – 160 834 м³ /годишно.

-Сезонен обем на черпене – 105 754 м³

Столична община планира да изгради пет броя сондажни кладенци (СК) със следните дълбочина, разположение, средноденонощен дебит и максимално водно количество:

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия” – 54 м, разположен в североизточната част на градината с проектен средноденонощен дебит Qпр = 0,9 л/с. и максимално водно количество – Qмах = 1,1 л/сек.
  
• 
  С-5 - градина зад Военния клуб – 60 м, разположен в североизточната част на градината с проектен средноденонощен дебит Qпр = 1,1 л/с. и максимално водно количество – Qмах = 1,4 л/сек.
  
• 
  С-7 - градина при храм „Света София” – 45 м, разположен в източната част на градината с проектен средноденонощен дебит Qпр = 0,8 л/с. и максимално водно количество – Qмах = 1,0 л/сек.
  
• 
  С-8 - градина при Галерия за чуждестранно изкуство – 52 м, разположен в североизточната част на градината с проектен средноденонощен дебит Qпр = 1,2 л/с. и максимално водно количество – Qмах = 1,5 л/сек.
  
• 
  С-9 - градина при паметника на Св.Климент Охридски – 45 м, разположен в южната част на градината с проектен средноденонощен дебит Qпр = 1,1 л/с. и максимално водно количество – Qмах = 1,4 л/сек.
  

Съгласно писмо изх.№ 5255/ 30.08.2013г. на БДУВ „Дунавски район” (вх.№08-00-8296/ 04.09.2013г. на РИОСВ-София), инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане на целите за опазване на водите и мерките за постигане на добро състояние на водите, заложени в Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на Дунавски район.

Осъществяването на инвестиционното предложение е свързано с издаване от БДУВ “Дунавски район” на разрешително за водовземане от подземни води чрез ново водовземно съоръжение по реда на Закона за водите. За целта от Столична Община е подадено заявление с вх.№ПВ2-00181/16.08.2013г. на БДУВ, за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане.

При спазване на заложените параметри и условия в разрешителното за водовземане, не се очаква въздействие върху ПВТ Порови води в Неогена – Софийска котловина (код BG1G000000N033).

4. 
   Почви
   

В обсега на разглежданата територия (Софийското котловинно поле) почвообразуващите материали са представени предимно от кватернерни и плиоценски отложения, а в хълмистите части, формирани от оградните планини - андезити, шисти, туфи, пясъчници, мергели, варовици и др. Характерни за разглежданата територия са Антропогенните почви (Fimic Anthrosols).

Антропогенните почви в очертанията на Столична община са преобладаващ почвен тип в строителните граници на София. Една част от тях са с нарушен строеж на профила, като най-често е засегнат хумусно-акумулативният хоризонт – отнет, засипан или примесен със субстрат от по-долу лежащите хоризонти на почви от разглеждания район, или от почвообразуващата скала. Нарушението се дължи или на пълното унищожение на естествените земи от покриването им със строителни обекти, или на промяната на естествения почвен профил следствие на неселективни изкопи, насипи, подравняване и пр. В зависимост от типа и вида на нарушение, най-често такива почви са изградени от различни по произход, състав и свойства пластове, които в повечето случаи съдържат голямо количество строителни примеси и скелетни фракции (чакъл и камъни), стъклени и пластмасови отпадъци. Това е причината насипните пластове да притежават влошени аерация, хранителен режим и да са със занижени показатели като продуктивна среда за растенията.

През последните години площта на физически унищожените и запечатани почви чувствително се е увеличила (особено в градския район) в резултат най-вече на неимоверното разрастване на строителството (предимно жилищно строителство и в по-малка част за изграждането на пътища, паркинги, настилки, спортни площадки, подземни съоръжения и други). На практика за по-голямата част от нарушените земи тотално и необратимо са нарушени екосистемните функции на почвите, филтрационните и водозадържащите им функции като регулатор на хидрогеологичния цикъл.

В градския район техногенното засоляване на почвите се установява повсеместно за антропогенните почви край основната пътна мрежа. То се предизвиква от използването на химически средства срещу заледяването на пътните платна – соли в течно и твърдо състояние. Преобладаващият вид на засоляването е сулфатно- хлориден.

“Замърсяването на почвите” е процес на натрупване на вредни вещества в почвите от естествен и/или антропогенен източник, чиито свойства и концентрации причиняват нарушаване на техните функции (екологични, икономически, социални и културни). Основните източници на замърсяване на почвите с тежки метали в градския район са автомобилния транспорт, ТЕЦ ("София", "Земляне", "Изток" и "Люлин”) и промишлените предприятия. Основната част от замърсяването се осъществява чрез атмосферен пренос на аерозоли и прах и в по-малка степен чрез инфилтрация. Този вид замърсяване за антропогенните почви в градския район най-вероятно има широк обхват на разпространение, но до сега проучвания са правени само в близост до големите транспортни артерии - бул."Цариградско шосе", бул."Хр. Ботев", "Цар Освободител", "Витоша" и кръстовища - (Файтонджиев, 1983; Братанова, 1988; Мънкова, 1989). Установяват се завишени концентрации на: олово - до 9 пъти над ПДК, за кадмия - до 2,5 пъти над ПДК, за цинка - 1,3-1,7 ПДК.

Изследвания на почвите в градските лесопаркове на Столична община (Борисова градина, Ловен парк, Западен парк, Северен парк) и локализации в оградните планини на Софийското поле (Германски манастир, с.Владая, м.Тихия кът, с.Градец и с.Дръмша) доказват връзка между близостта до локални източници на замърсяване (предимно транспорт) и съдържанието на Pb и Cd в мъртвата горска постилка на проучените почви. В по-ниска степен е антропогенното натоварване с Zn и локално с Cu. Установяват се ясни тенденции за миграция на изследваните тежки метали от мъртвата горска постилка в дълбочина на почвените профили (Дойчинова В., 2005, 2007). Този вид замърсяване на почвите не крие значими опасности от фитотоксично естество и във връзка с трансфера на тежките метали по хранителната верига, тъй като в градската част преобладава декоративна растителност.

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с дейности, които биха могли да окажат значително отрицателно въздействие върху почвите.

Замърсяването на почвите по принцип е възможно от атмосферния въздух, отпадъчни води и отпадъци. Реализирането на предложението не предвижда отделянето на емисии над допустимите норми, както и не предвижда дейности, които да доведат до замърсяване и физическо унищожаване на почвите.

5. 
   Земни недра
   

От направените геолого-хидрогеоложки проучвания на разглеждания район е установено, че в геоложкия строеж участват кватернерни отложения и неогенски седименти.

Езерни, речно-езерни и езерно-блатни утайки с неогенска възраст запълват цялото пространство на наложения басейн - Софийската котловита. Сред тях преобладават праховите песъчливи глини и рядко - типичните глини и диатомитните глини. Изключително неравномерно те се редуват с лещи и прослойки от глинести пясъци и разнозърнести пясъци. Сред глинестите разновидности, отложени направо върху скалната си подложка и край планинските склонове, се съдържат чакълести скални късове. На различни дълбочинни нива сред песъчливо-глинестите неогенски утайки са формирани два основни въгленосни хоризонта, с пластове от лигнитни въглища, прослоени с глини, богати на органични останки.

На базата на подробен анализ и интерпретация на избрани опорни сондажни разрези Б. Каменов и Е. Коюмджиева (1983) предлагат най-новата подялба на неогена в Софийския басейн и отделят следните задруги и свити: пъстра теригенна задруга и Софийска група (обединяваща Гнилянската, Новоискърската и най-горе лежащата - Лозенецка литостратиграфски свити). С молюскова фауна и полен, възрастта им се определя от меота до романа. Неогенски утайки, с максимална дебелина, са седиментирани в северната и североизточна най-дълбокопотънала зона на грабена, по течението на р. Блато и р.Лесновска. Сондаж Р1 при гр. Елин Пелин преминава цялата им дебелина от 1 km.

- Пъстра теригенната свита (N₁^m) Не се разкрива на повърхността. Долната й граница с донеогенската подложка е размивна. За горната й граница липсват достатъчно данни. Представена е от алтерниращи помежду си пъстроцветни плътни глини, песъчливи глини, алевролити, богати на слюда, пясъчници, пясъци и няколко въглищни пласта с дебелина до 2 m. Дебелината на свитата е от 30 до 400 m, като се увеличава в северна посока. Възрастта й е меотска.

- Гнилянска свита (gnN₁^p). Разкрива се като тясна прекъсната ивица в северната част на Софийската котловина между селата Балша и Кремиковци. Заляга върху пъстрата теригенна задруга или с размивна граница върху донеогенската подложка. Покрива се съгласно от седиментите на Новоискърската свита или от кватернерни образувания. Изградена е от чакъли, конгломерати и разнозърнести пясъчници. Нагоре в разреза се налагат пясъци, алевролити, глини със сивозелен до тъмнозелен цвят. Най-горната част на свитата се заема от Балшенския въгленосен член - представен от лигнитни въглища, оформящи един или няколко пласта, прослоени от сиви и черни глини, с обща дебелина от 10 до 95 m. Дебелината на свитата е до 60 m в разкритията, а по сондажни данни 100-150 m. Датирана е с понтска възраст (долно понтска). В свитата е формиран долният неогенски водоносен хоризонт.

- Новоискърска свита (niN₁^p-N₂^d). Разкрива се в северната част на Софийския грабен между селата Безден и Войняговци, като различно широка ивица удължена в изток-западна посока. Заляга с рязка геоложка граница върху седиментите на Гнилянската свита, а в западната част на грабена с размивна граница върху донеогенската скали. Покрива се съгласно от Лозенецката свита или от кватернерни образувания. Състои се от еднообразни сиви, сивосинкави или шистозни глини, латерално заместващи се в северна посока от песъчливи глини и пясъци. Дебелината на свитата е между 60 - 100 m в разкритията и между 350-400 m по сондажни данни. Възрастта й е понт-дакска. Свитата е практически слабо водоносна.

- Лозенецка свита (lN₂^d-r). Разпространена е почти в цялата Софийска котловина. Разкрива се между гр.Сливница и гр.София. Заляга съгласно с постепенен преход върху седиментите на Новоискърската свита или с размивна граница върху донеогенската подложка. Покрива се от кватернерни образувания с различен произход. Представя се от неравномерна алтернация на глини, песъчливи глини, алевролити, пясъци и чакъли. В основата й е отложен Новиханския член, който е представен от един въглищен пласт с дебелина до 2-3 m или от черни глини (в района на Костинброд). В участък Балша, Новиханският член е изграден от два въглищни пласта с дебелина 2-3 m с междупластие 20 m. Дебелината на свитата е до 240 m по сондажни данни. Възрастта й е дак-романска. В тази свита е формиран горният неогенски водоносен хоризонт със студени пресни подземни води.

К в а т е р н е р

Кватернерните отложения покриват по-голямата част от котловината. Най-широко са разпространени алувиалните отложения (aQp³,aQh) от заливната и надзаливните тераси на р.Искър, р.Лесновска и техните притоци. Представени са предимно от чакъли, гравий, разнозърнести пясъци и глини. Речните чакъли и пясъци се главният резервоар на големите запаси от безнапорни, студени, пресни подземни води.

Край планинските склонове на Витоша и Лозенската планина са образувани пролувиални конуси (prQh-p). Изграждат пролувиален шлейф с дебелина до 40-50 m. Изградени са от разнородни чакъли с песъчливо-глинест запълнител.

Делувиалните образувания (dQh) се натрупват в подножието на склоновете и заемат междуконусните понижения. Представени са от ръбести чакъли и песъчливо- глинест запълнител. Дебелината им достига до 6-7 m.

Алувиално-пролувиалните образувания са изградени от добре заоблени чакъли, на места до валуни, разнозърнести пясъци и глинести пясъци. Очакваният геоложки строеж в дълбочина на територията, в която ще се реализира инвестиционното предложение, е следният:

• 
  С-4 - градина при Национална художествена галерия”
  

• 
  С-5 - градина зад Военния клуб
  

• 
  С-7 - градина при храм „Света София”
  

• 
  С-8 - градина при Галерия за чуждестранно изкуство
  

• 
  С-9 - градина при паметника на Св.Климент Охридски