Информация за преценяване на необходимостта от извършване на овос

Тектоника на района

Софийската котловина представлява сложен асиметричен тектонски грабен. На север грабенът се ограничава от Задбалканския дълбочинен разлом, а на юг от редица разломни структури, които минават по северния ръб на Люлин Витоша и Лозенската планина. В своето развитие той непрекъснато се е понижавал, което благоприятства отлагането на мощна серия от езерни и речни седименти. Потъването се компенсира от непрекъснатото издигане на ограждащите го планини. При тези епирогенни движения се развива интензивна дизюнктивна тектонска дейност, която довежда до сложния тектонски блоков строеж на Софийския грабен, изпълнен с цяла система от антитетично пропаднали грабени и хорстове. Установени са две основни системи разседи:

- Разседи с посока СЗ-ЮИ и северна вергентност. Това е пояс от разседи, които ограничават грабена от юг и минават непосредствено северно от Люлин и Витоша. Те са най-старите по възраст разломи, тъй като засягат мезозойската подложка (сенона); тектонски оживяват и през по-късните периоди.

- Разседи с посока ЮЗ - СИ. Те са по-млади (след плиоцена) и напречно разположени спрямо по-старите разломи. По тях са се оформили долините на повечето реки, които се спускат от Витоша и Люлин - р. р. Банска (Какач), Суходолска, Владайска.

Независимо от възрастта и посоката си, разседите през кватернера "оживяват". Указание за това са мощните делувиални и пролувиални шелйфове по северните склонове на Люлин и Витоша, ограничени от разломи.

Физико-геоложки явления и процеси.

Развитието на физико-геоложките явления и процеси е в пряка зависимост от геоморфоложките, геоложките и хидрогеоложките условия в района.

От съвременните морфогенни процеси най-широко развитие има денудацията, която се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и в ровинна ерозия. Двата процеса са развити в окрайните части на котловината и ограждащите я планински склонове.

Съществуващите в миналото заблатявания край реките са практически премахнати и само на отделни места се появяват при покачване нивото на подземните води.

В резултат на реализацията на инвестиционното предложение за изграждането на сондажните кладенци в Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски”, се изключва вероятността от увреждане/замърсяване на геоложката основа и земните недра .

6. 
   Биологично разнообразие
   

Според геоботаническото райониране разглежданата територия попада в Европейската широколистна област, Илирийска провинция, Софийски окръг, Софийски район. В миналото Софийското поле е било заето от мезофитни горски екосистеми с доминиране на дръжкоцветен дъб и полски бряст, а понастоящем земите са селскостопански, като по-голяма част от южните склонове са покрити с ксеротермна тревна растителност с доминиране на белизма, луковична ливадина, валезийска власатка и др.

Районът около парковите пространства на Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски” е силно урбанизиран, като естествената растителност е почти унищожена.

Степента на озелененост на столицата се характеризира и чрез т. нар. вътрешноселищна зеленина, включваща зелените площи за ограничено ползване и тези със специално предназначение. Към тази категория принадлежат зелените площи на жилищните комплекси, които са сравнително достатъчни като територии, отредени за озеленяване, както и големите паркове на гр.София.

През последното десетилетие масово се реституират площи от зелената система на столицата и почти веднага се застрояват с жилищни или обществени сгради.

Към момента растителността в Парковите пространства на Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски” са в лошо състояние, като например:

• 
  Изчезнал е подлесът под масивите по периферията на парка и по могилата, както и някои декоративни видове храсти.
  
• 
  Площите с цветя в парка са сведени до минимум и невинаги се засаждат с качествен материал. Изчезнали са цветята във входната част на парка.
  

Територия на Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски” притежава ценни характеристики и рекреационен потенциал. Доизграждането на зелените насаждения е един от най-сериозните приоритети на Столична община, за постигането на който от особена важност е реализирането на настоящото инвестиционно предложение.

Гръбначната фауна на гр. София е от палеарктичен тип, т. е. от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини, като в този район се срещат и някои (ограничен брой) видове, характерни за най-южните части на Европа или за Средиземноморската подобласт на Палеарктика – т. нар. средиземноморски видове. Това се определя от географското положение на района на града, който обхваща част от високо поле (Софийското поле) в западната част от страната, заобиколено от високи (Витоша и Стара планина) и средновисоки (Люлин, Лозенска планина, Плана) планини и части от тези планини, с разнообразен климат и характерни температурни инверсии.

Видовият състав на фауната в Софийска община е силно намален, тъй като голяма част от територията на общината е силно урбанизирана или е обект на селскостопанска дейност. На територията на компактния град фауната е съсредоточена предимно в парковете и градините, където от гръбначните животни по-добре са представени птиците – кос, скорец, синигери, кълвачи и др. В резултат от нарастването на София и урбанизирането на околностите й някои птици са напуснали града и околоградската зона (черен щъркел, козодой, воден кос и др.). За града е характерен и синантропен животински комплекс от малко на брой видове, но с висока численост – домашно врабче, гугутка, плъхове, някои насекоми.

Синантропният статус на екологичните комплекси се определя в най голяма степен от завършените (или пълните) синурбанисти. В значително по слаба степен този статус определят развитите и началните синурбанисти, а в най слаба степен – двете групи синантропи, тъй като представителите на тези последни 4 групи се срещат както в населени места и други урбанизирани територии, така и в извънселищни територии (местообитания), докато пълните синурбанисти се срещат почти изключително в населени места и други обхванати от човешка дейност територии. Към тази група спадат белият щъркел, полудивият гълъб, гугутката, забулената сова, селската лястовица, домашното врабче, домашната мишка, сивият плъх, черният плъх, домашната котка и кучето. Само 11 вида са пълни синурбанисти, от които 6 вида са птици и 5 – бозайници. Завършени (пълни) синурбанисти се срещат във всички екологични комплекси на територията на Столична община. Такива, като брой, не са дадени за горите, но и за тях могат да бъдат посочени няколко вида, които, макар и да не се размножават на територията им, ги посещават при търсене на храна или вода – например видовете градска лястовица, домашно врабче, полудив гълъб, гугутка, но в този случай трябва да се отбележи, че обвързаността на тези няколко вида с територията на този екокомплекс е доста по-слабо изразена, отколкото обвързаността им с другите 9 комплекса, в които повечето от посочените пълни синурбанисти се и размножават.

В екологичните комплекси : Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски”, територията с плътно застрояване, естествените елементи са малко. Поради твърде малкото количество естествени елементи, улично и фасадно озеленяване и поради голямата плътност на сградния фонд, гръбначната фауна на този екокомплекс е бедна и основните размножаващи се и най-многобройни нейни представители са предимно от закритогнездещи и петрофилни (скалолюбиви) видове птици, като например домашно врабче, полско врабче, голям синигер, син синигер, обикновен скорец, чавка, обикновена кукумявка (от закритогнездещите) и градска лястовица, селска лястовица – по-рядка, полудив гълъб, черен бързолет, алпийски бързолет (от петрофилните видове), които тук се размножават изключително по различни сгради и съоръжения. Тук е силно присъствието на пълните синурбанисти - налице са 10 от общо 11 такива вида.

Влиянието на антропогенната дейност върху фауната се изразява в разкъсване и фрагментиране на хабитатите, оформяне на малки острови с растително и животинско разнообразие, в което отделните представители са подложени на силен антропогенен натиск. Прекъснати са и естествените им пътища за миграции и за поддържане на популациите.

Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски” са заобиколен от вече урбанизирана и силно антропогенизирана среда. Осъществяването на инвестиционното предложение е свързано с изграждането на нови съоръжения – сондажни кладенци. Предвидените за това дейности няма да предизвикат промяна във видовото разнообразие и унищожаване на местообитания на важни за биоразнообразието видове. По време на строителните работи възможното въздействие като безпокойство върху видовото разнообразие на фауната ще бъде минимално и кратковременно. Експлоатацията на съоръженията не предполага въздействие върху животинския свят.

7. 
   Ландшафт
   

Съвременната ландшафтна структура на територията на Столична община се формира въз основа на фактори, обособени в две основни групи – природни и антропогенни. От природните фактори се отчита значението на геоложката основа, релефът, климатът, водите, почвите и растителността, а също така и палеогеографското развитие на Софийската котловина през неогена и кватернера, когато се е формирала съвременната структура на природните ландшафти.

Град София се намира в умерено-континенталната, а над 1000 m н. в. – в планинската климатична област. Освен физикогеографските фактори, силно въздействие върху климата на София оказва и антропогенната дейност. Ландшафтът на Софийското поле е силно изменен от стопанската дейност, което води до промени в метеорологичните елементи и формирането на т. нар. “градски климат”. От своя страна градският “релеф” на застроените територии влияе върху елементите на микроклимата и особено върху посоката и скоростта на ветровете. Продължителността на слънчевото греене е най-малка през декември, а най-голяма – през юли и август. Напоследък се наблюдава тенденция към намаляване продължителността на слънчевото греене, особено през лятото, която може да бъде обяснена с интензивното замърсяване на атмосферния въздух над града.

Растителността е главен физиономичен компонент на ландшафта. Промените, които са настъпили през последните години, се дължат предимно на строителна дейност и разрастването на урбанизираните територии, в много случаи за сметка на гори и озеленени зони. Това е оказало негативно отражение върху микроклимата, естетическия облик на средата и нейния рекреационен потенциал.

Осъществяването на инвестиционното предложение е пряко свързано с последващото планирано възстановяване и обновяване на парковото пространство на Градината при Национална художествена галерия, Градината зад Военния клуб, Градината при храм „Света София”, Градината при Галерията за чуждестранно изкуство и Градината при паметника на “Св.Климент Охридски”

. Реализирането на предложението ще допринесе за възобновяване на естетичното състояние на отделните елементи на ландшафта.

8. 
   Отпадъци
   

Строителството на обектите и тяхната експлоатация ще доведат до формиране на отпадъци на площадките.

По време на строителството се очаква формирането на:

• 
  Битови отпадъци от персонала, извършващ строителсвото на обекта;
  
• 
  Строителни отпадъци – смеси от глина, бентонитов разтвар, тухли, плочки, изрезки от тръби и др.;
  
• 
  Метални и дървени отпадъци;
  
• 
  Земни маси от изкопните работи;
  
• 
  Хартиени, картонени и пластмасови опаковки;
  
• 
  Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.
  

• 
  Битови отпадъци;
  
• 
  Смесени метални отпадъци от ремонт или демонтиране на детайли от съоръжението (тръби и др.);
  
• 
  Строителни отпадъци – смеси от бетон, тухли, плочки, изрезки от тръби и др.;
  
• 
  Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.
  

Строителните отпадъци и земните маси ще се събират и ще се извозват своевременно от площадката от фирма, имаща разрешение (регистрационен документ) за дейности с отпадъци и ще се депонират на място, определено от кмета на общината.

Металните и дървените отпадъци ще се събират отделно и предават за вторична преработка.

Хартиените, картонените и пластмасови опаковки ще се събират и извозват до базата на сключени договори от лицензирани фирми.

Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества ще се предават за третиране на фирми с Разрешително за дейности с такива (опасни) отпадъци.

Смесени метални отпадъци, които ще отпадат по време на строителството и от ремонт на технологичното оборудване, ще се събират и предават на физически или юридически лица, притежаващи Разрешително за дейности с такива отпадъци

На този етап прогнозни количества на генерираните отпадъци не могат да се дадат.

9. 
   Шум и вибрации
   

По време на строителството на сондажните кладенци ще бъде използвана и товарна и транспортна техника. Допълнително шумово натоварване на средата ще има за ограничен период от време – само през дневния период и само на етапа на строителството (около 20 дни). В процеса на работа няма да се извършват взривни дейности и др. генериращи високи нива на шум. Въздействието ще е незначително, в рамките на допустимите параметри, ще се осъществява основно в светлата част на деня в кратки срокове, периодично и краткотрайно.

По време на експлоатацията шумовото натоварване се очаква да бъде в рамките на фоновите нива за района и шумовата характеристика на територията няма да се промени.

Строителната и експлоатационна дейност не е източник на вибрации в околната среда. Вибрациите, възникващи при някои специфични дейности, се ограничават в рамките на работната среда.

2. 
   Въздействие върху елементи от националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение:
   

3. 
   Вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно – и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно):
   

По време на строителството въздействието може да се оцени като: кракотрайно (в т.ч. само през светлата част от денонощието), временно (около 30 дни), с възможен кумулативен ефект върху въздуха и шумовото натоварване в района около съответния сондаж.

По време на експлоатацията – постоянно, положително, без кумулативен ефект.

4. 
   Обхват на въздействието – географски район; засегнато население; населени места:
   

- в района на инвестиционното намерение няма обекти, подлежащи на здравна защита.

5. 
   Вероятност от поява на въздействието:
   

6. 
   Продължителност, честота и обратимост на въдействието:
   

7. 
   Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда:
   

• 
  Всички процеси по подготовка на конкретната сондажна площадка, обезопасяването й, монтажа и демонтажа на сондажната апаратура, да се извършват съгласно комплексните единни трудови норми за сондажни работи, нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда.
  
• 
  При изграждането и водочерпенето на тръбните кладенци да се спазват всички изисквания на "Правилник по безопасност на труда при геолого-проучвателните работи", Наредба №3/1996г. за “Инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и ПО” и Наредба № 6/1996 г. за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност на трудовата дейност.
  
• 
  При евентуални замърсявания на почвата с ГСМ от използваните машини в хода на проучвателните работи да се извърши изгребване на почвата на дълбочина 0,2 m под проникването, след което да се извърши рекултивация на терена.
  
• 
  В процеса на експлоатация на сондажните кладенци да се провеждат собствени системни наблюдения върху количествата и качествата на добиваната подземна вода в съответствие с чл.174 от Закона за водите;
  
• 
  С цел опазване на подземните води от замърсяване е необходимо при реализирането на инвестиционното предложение да се спазват забраните на чл.118а, ал.1, т.2-5 и чл. 118в, т.1 от Закона за водите.
  

8. 
   Трансграничен характер на въздействията:
   

1. Копие на писмо на РИОСВ-София с изх.№ 08-00-8296/12.09.2013г.

2. Извадка от инвестиционната програма на СО за 2013г., одобрена с

Решение № 35/ 14.02.2013г. на Столичния общински съвет

3. Копия на актове за публична общинска собственост както следва:

С-4 - Акт № 925/ 25.09.2012г. на МРРБ и МП– СО, район „Средец”;

С-5 – Акт № 945/ 10.04.2013г. на МРРБ и МП - СО, район „Средец”;

С-7 - Акт № 395/ 09.11.1999г. на МФ – СО, район Оборище;

С-8 - Акт № 395/ 09.11.1999г. на МФ – СО, район Оборище;

С-9 - Акт № 931/ 12.11.2012г. на МРРБ и МП– СО, район Средец”.