Информация за преценяване на необходимостта от овос на инвестиционно предложение за

(по Приложение № 2 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения)

1. 
   ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.
   

1. ИМЕ, ЕГН, МЕСТОЖИТЕЛСТВО, ГРАЖДАНСТВО НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ – ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЕДИНЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ. …………………………………………………………..…….... Стр. 4

2. ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС. ………………………………………………………………………………………….……….…. Стр. 4

3. ТЕЛЕФОН, ФАКС И E-MAIL…………………………………………………………………………………………….…….……..Стр. 4

4. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТИ. ……………………………………………………………………………………………………..……....... Стр. 4

ІІ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

1. РЕЗЮМЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО. ……………………………………………………………………..……………………..…. Стр. 4

2. ДОКАЗВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ. ………………………………… Стр. 7

3. ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАЩИ И ОДОБРЕНИ С УСТРОЙСТВЕН ИЛИ ДРУГ ПЛАН ДЕЙНОСТИ………..…. Стр. 10

4. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ……………………….…………………………..…….. Стр. 11

4.1. Алтернатива за местоположение. ……………………………………………………………………………………………….. Стр. 11

4.2. Алтернатива по отношение на избраната технология. ………………………………………………………………….…..… Стр. 11

5. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПЛОЩАДКАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕОБХОДИМА ПЛОЩ ЗА ВРЕМЕННИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО ……………………………………………………………………………………………..…….. Стр. 12

6. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОЦЕСИ (ПО ПРОЕКТНИ ДАННИ), КАПАЦИТЕТ. ……………………………….…. Стр. 12

7. СХЕМА НА НОВА ИЛИ ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА………………………….…. Стр. 13.

8. ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ФАЗИТЕ НА ЗАКРИВАНЕ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕ…………………………………………………………..…………… Стр. 13

9. ПРЕДЛАГАНИ МЕТОДИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО. ………………………………………………………………………….……. Стр. 14

10. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА.

10.1. По време на строителството. …………………………………………………………………………………………………... Стр. 14

10.2. По време на експлоатацията……………………………………………………………………………………………………... Стр. 14

11. ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ГЕНЕРИРАТ - ВИДОВЕ, КОЛИЧЕСТВА И НАЧИН НА ТРЕТИРАНЕ……. Стр. 14

11.1. По време на строителството………………………………………………………………………………….……………....….. Стр. 15

11.2. По време на експлоатацията……………………………………………………………………………………………..……… Стр. 15

12. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА. ………………………………………………………………………………………………………………… Стр. 16

13. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (НАПРИМЕР ДОБИВ НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, НОВ ВОДОПРОВОД, ДОБИВ ИЛИ ПРЕНАСЯНЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ). ……………………………………………………………………………………………………….. Стр. 17

14. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДРУГИ РАЗРЕШИТЕЛНИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ………… Стр. 17

15. ЗАМЪРСЯВАНЕ И ДИСКОМФОРТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. ……………………………………………………………… Стр. 17

16. РИСК ОТ ИНЦИДЕНТИ. …………………………………………………………………………………………………….…… Стр. 17

ІІІ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

1. ПЛАН, КАРТИ И СНИМКИ, ПОКАЗВАЩИ ГРАНИЦИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ДАВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ, ПРИРОДНИТЕ И АНТРОПОГЕННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КАКТО И ЗА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА И НАЙ-БЛИЗКО РАЗПОЛОЖЕНИТЕ ОБЕКТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗДРАВНА ЗАЩИТА, И ОТСТОЯНИЯТА ДО ТЯХ. ………………..… Стр. 18

2. СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕТО ИМ КЪМ ПЛОЩАДКАТА ИЛИ ТРАСЕТО НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И БЪДЕЩИ ПЛАНИРАНИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ. ……….... Стр. 18.

3. ЗОНИРАНЕ ИЛИ ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ СЪОБРАЗНО ОДОБРЕНИ ПЛАНОВЕ. ……………………………………………….. Стр. 1.8

4. ЧУВСТВИТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ, В Т. Ч. ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ, УЯЗВИМИ ЗОНИ, ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕБНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ, ПИТЕЙНИ И ХИГИЕННИ НУЖДИ И ДР.; НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА. …………………………………………………...…. Стр. 18

5. КАЧЕСТВОТО И РЕГЕНЕРАТИВНАТА СПОСОБНОСТ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ……………………………….… Стр. 19

6. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКИ РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ..……….…….. Стр. 19

ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ).

1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ, ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, МАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ, АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, АТМОСФЕРАТА, ВОДИТЕ, ПОЧВАТА, ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ЛАНДШАФТА, ПРИРОДНИТЕ ОБЕКТИ, МИНЕРАЛНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА ЕДИНИЧНИ И ГРУПОВИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, КАКТО И ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ И АНТРОПОГЕННИ ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ, РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ И ТЕХНИТЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ, РИСКОВИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ - ШУМОВЕ, ВИБРАЦИИ, РАДИАЦИИ, КАКТО И НЯКОИ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ…………………………….………………………………………. Стр. 19

1.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве. …………………………………………………………………..……………….. Стр. 19

1.2. Въздействие върху земеползването. …………………………………………………………………………….….………….... Стр. 19

1.3. Въздействие върху материалните активи. ……………………………………………………………………….……………... Стр. 20

1.4. Въздействие върху атмосферния въздух. …………………………………………………………………………………..…… Стр. 20

1.5. Въздействие върху водите, почвата и земните недра. ……………………………………….………………………….…….. Стр. 20

1.6. Въздействие върху ландшафта природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата. …………………………………….…… Стр. 20

1.7. Въздействие от различните видове отпадъци и техните местонахождения. ……………………………….…………..…… Стр. 21

1.8. Въздействие от шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми. ………………...…. Стр. 21

2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ДО ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ……………….…………..... Стр. 22

3. ВИД НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО (ПРЯКО, НЕПРЯКО, КУМУЛАТИВНО, КРАТКОТРАЙНО, СРЕДНО- И ДЪЛГОТРАЙНО, ПОСТОЯННО И ВРЕМЕННО, ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО). ……………………………………………………….. Стр. 22

4. ОБХВАТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО - ГЕОГРАФСКИ РАЙОН; ЗАСЕГНАТО НАСЕЛЕНИЕ; НАСЕЛЕНИ МЕСТА (НАИМЕНОВАНИЕ, ВИД - ГРАД, СЕЛО, КУРОРТНО СЕЛИЩЕ, БРОЙ ЖИТЕЛИ И ДР.). ………………….…………….. Стр. 24

5. ВЕРОЯТНОСТ НА ПОЯВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. …………………………………………………………………………. Стр. 24

6. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ЧЕСТОТА И ОБРАТИМОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ……………………………………………. Стр. 25

7. МЕРКИ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ КОМПЕНСИРАНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА. …………………………………………………………………………………………..…………… Стр. 26

8. ТРАНСГРАНИЧЕН ХАРАКТЕР НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА. ……………………………………………….…….………………. Стр. 27

Настоящата информация за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е изготвена съгласно писмо на РИОСВ-Пазарджик с Изх. № КД-01-3511/24.11.2015 г. и в съответствие с Приложение № 2 към Чл. 6 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Приета с ПМС № 59 от 7.03.2003 г., обн., ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 г., изм. и доп., бр. 3 от 10.01.2006 г., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 29 от 16.04.2010 г., бр. 3 от 11.01.2011 г., бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 30.11.2012 г.).

1. 
   Информация за контакт с възложителя:
   

Пълен пощенски адрес: 44 00, гр. Пазарджик, ул. „Граф Игнатиев“ 22

Телефон, факс и е-mail: тел: 034 44 39 40; факс: 034 44 39 40; GSM 0887 855 303;

Управител или изпълнителен директор на фирмата - възложител

Деян Иванов Иванов

Лице за контакти: Деян Иванов, GSM 0887 855 303; e-mail: deyan_ivanov@hotmail.com

1. 
   Резюме на предложението.
   

“Инертни материали ” ООД е собственик на имот 000898 по КВС на землището на с. Величково с начин на трайно ползване „Рибарник“. Дружеството иска да изгради система от басейни включени в рециркулационна система като всички съоръжения ще са разположени в халета. Това е ново строителство, без да се променя предмета на производствената дейност на имота.

Рециркулационните системи, макар и бавно, навлизат в рибния бранш. На този етап са масово разпространени в Западна Европа, защото при тези системи дневната консумация на добавена вода в басейните е до 10% от общия обем. Това е изключително нисък показател за използването на този фундаментален природен ресурс – водата и затова в държави като Германия, Холандия, Дания, където цената на водата е висока, рециркулационните системи се налагат все повече и повече. Освен това, т.к. всички съоръжения са на закрито в сгради, в една рециркулационна система е възможно да се контролира температура, ниво на разтворен кислород, Ph, тоест всички важни за съществуването на рибите параметри. Това е важно и за инвеститора, който може по своя преценка да променя вида на отглежданите риби – бяла риба, пъстърва, шаран и др. Процесът в една рециркулационна система е следният: водата от басейните, замърсена с рибешки фекалии и остатъци от фураж се филтрира от филтър за твърди частици и след това се транспортира до биофилтъра, където амоняка и нитратите се обработват бактериално, след което водата се обработва с УВ лъчи, обогатява се с кислород и се връща в басейните. Планираният капацитет на стопанството е 200 тона риба, а 180 тона е очакваната производителност на годишна база. Общата използвана площ за конкретната инвестиция ще е в рамките на 4 декара.

У нас няма утвърдени официални нормативи за производството на риба в басейни с рециркулация на вода. В световната практика са възприети няколко метода за установяване на нормите за отглеждане на риба в басейни, които не са фиксирани, а препоръчителни, доколкото като правило са условни, тоест в максимална степен зависят от параметрите на водата. Приетите в теорията и практиката нормативи са съобразени със следните нормативни изисквания:

1/ Съотношението между площта на басейновото стопанство и количеството на произвежданата продукция (обвързана с площта на стопанство) следва да бъде такова, че да не се допуска замърсяване на басейните със съпътстващото това производство отделяне на ексременти /фекалии/, свързано с изхранването на рибата с фураж.

2/ Благоприятстващи това съотношение фактори:

• 
  Използване на висококачествени балансирани фуражи с хранителен коефициент от 1:1 до 1:1,1.
  
• 
  Стриктно спазване на технологията на басейновото производство на риба по отношение на режима за хранене, който е подчинен на условието - многократно, дозирано порционирано хранене. С това се постига двоен ефект – екологичен /минимален отпад на фураж при минимално отделяне на екстременти/ и икономически /максимално оползотворяване на фуража, който е твърде скъп и е най-голямото перо в издръжката на производството.
  

- Съгласно възприетите в света норми, съотношението на обемите на басейните в м³ и броя на рибите се препоръчва да бъде 1:50, тоест на 1 м³ обем да съответстват 50 кг. живо тегло риба. Този коефициент е средна величина, тъй като при по-малките по размер риби /до 1кг./, трябва да е по-нисък от 1:50, обикновено 1:25, а при по големите / например 10 кг екземпляри/ може да достигне дори до 1:100.

Последното обстоятелство е особено важно, защото за разлика от всички останали производства, свързани с използването на вода, при отглеждането на риба животът и доброто състояние на продукцията е в пряка зависимост от качеството на водата. В тази връзка се определят производствените параметри, за да се гарантира безпроблемен производствен и технологичен цикъл.

За гарантиране на правилното отглеждане на рибата, инвеститора следва да осигури спазването на следните основни изисквания на проекта:

• 
  Използване на качествени фуражи и спазване на съвременната технология за хранене /многократно нормирано и порционирано хранене/, при които обстоятелства се постига среден хранителен коефициент от 1,1;
  
• 
  Спазване на технологичния режим във всичките му фази и форми;
  
• 
  Прилагане на механизация за системно сортиране на рибата в отделните басейни;
  
• 
  Постоянен мониторинг на основните параметри на водата /температура, кислород, Ph/.
  
• 
  Осигуряване на висококвалифициран персонал за управление и обслужване на производството.
  

Гарант за това е и задължителното условие за внедряване и прилагане на системите за качество и за безопасност на продукцията - ISO 9000 и НАССР.

Основните елементи на производството, които гарантират качеството на продукцията и поддържане на екологичния баланс на водата като среда за отглеждане на рибата /липса на замърсяване над допустимите норми / са:

• 
  стриктно спазване на технологията на басейновото отглеждане по отношение на:
  

- посадка на зарибителния материал;

- строго контролиран процес на храненето на рибата - дозирано, порционирано, многократно /по технологична схема в зависимост от температурата на водата и нивото на разтворения кислород/

• 
  използване на висококачествени балансирани, концентрирани и екструдирани /плаващи/ гранулирани фуражи с хранителен коефициент около 1-1,1, което гарантира практически 100% оползотворяване на храната и липса на замърсяващи средата отпадъци /екстременти/
  
• 
  непрекъснат контрол на всички основни параметри и показатели на водата и самият факт, че рибата изисква изключително високо качество на водата и самата тя е индикатор за това.
  

Същността на технологията на този вид отглеждане на риба се свежда до изграждането на система от басейни и различни по размер филтри за твърди частици, биофилтри, оксигенератори, УВ лампи, които се разполагат по начин и ред, регламентирани от технолозите. Предимствата на технологията са следните:

• 
  Непрекъснат контрол на всички параметри на водата и създаване на идеални условия за развитие на рибата;
  
• 
  Хранене без загуби на фураж;
  
• 
  Висока производителност от единица водна площ;
  
• 
  Ограничени до минимум рискове от природни бедствия и недоброжелателни човешки дейности;
  
• 
  Минимален брой обслужващ персонал на база пълна автоматизация и др.
  

1. 
   Прилагане на гъсти посадки (голям брой риба на единица воден обем) и постигане на по-високи добиви в сравнение с класическото рибовъдство.
   
2. 
   Използване на висококачествени гранулирани фуражи, нормирано хранене и строг контрол върху разхода на фураж при максимално оползотворяване на храната.
   
3. 
   Компактност на стопанствата, което улеснява технологичните операции и контрола върху тях, както и опазване на продукцията.
   
4. 
   Възможност за механизация и автоматизация на технологичните процеси.
   

Обект на постоянен мониторинг и контрол са всички технически, технологични и експлоатационни параметри на производството, както следва:

• 
  Технически параметри - херметичност на конструкцията, конструктивна цялост на басейни и филтри;
  
• 
  Технологични параметри (ежедневен контрол) - температура, кислородно съдържание, pH на водата, наличие на смъртност и незабавно отстраняване на евентуален технологичен отпад, посадка на рибата във всеки басейн и дневен прираст; дневен норматив за хранене (дневна дажба) – по схема;
  
• 
  Експлоатационни параметри: начално, междинно и крайно тегло на рибата в басейните, здравословен статус на рибата (от хайверното зърно до последния стадий), периодично и системно сортиране на рибата в басейните, съдържание и качество (годност) на фуражите (съгласно сертификатите за качество).
  

Изграждането на това стопанство ще доведе до възстановяване и ускорено развитие на рибовъдството в страната като цяло и до издигането на неговото технологично ниво.

Допълнителен ефект от изграждането на стопанството ще бъде оказан върху технологичното развитие и усъвършенстване на технологията за преработка на рибата, включително и върху разнообразяване на асортимента на предлаганите на пазара рибни продукти при гарантирано качество и безопасност.

Реализацията на инвестиционното намерение включва: Проектиране, строеж на помещение с размер 50 м. на 80 м.,доставка на оборудване и технологии за отглеждане на рибите и управление на производството.

Предвижда се инвестиционното намерение да бъде реализирано в имот 000898 по КВС на землището на с. Величково с начин на трайно ползване „Рибарник“, общ. Пазарджик

Планът /идейния проект/ за разполагане на оборудването е съгласно /по-долу представената фигура на площ около 4 дка.

Характера на инвестиционното предложение и спецификата на работните процеси не предполагат образуване на отпадъчни води.

Достъпът до мястото е осигурен чрез съществуващите общински пътища и инфраструктура общ. Пазарджик

2. 
   Доказване на необходимостта от инвестиционното предложение.
   

Компетенциите на Европейския съюз по отношение на рибарството се основават на същите разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност (Римския договор), както разпоредбите за земеделието, като последните обхващат отношенията, свързани с регулиране на рибарството. По-конкретно, това са разпоредбите на чл. 32-38 от Договора за създаване на Европейската общност, които регламентират селското стопанство.

Макар и част от Общата селскостопанска политика, рибарството придобива самостоятелно значение и неговата правна уредба оформя една автономна политика, наречена Обща политика по рибарство. Общата политика по рибарство (ОПР) е основният инструмент за управление на рибарството и аквакултурите в Европейския Съюз (ЕС). Съвкупността от правила и механизми за експлоатацията, преработването и търговията с риба и други водни организми формира Общата политика по рибарство. ОПР е създадена с цел управление на ресурсите и изпълнение на изискванията, залегнали в Договорите за създаване на Европейската общност. Рибите се смятат за естествен и подвижен ресурс и съответно за обща собственост. Договорите, които учредяват Европейската Общност (ЕО) поставят условие за съществуването на единна политика в тази област, т.е. необходимост от въвеждането на общи правила, приети на ниво ЕО и приложими в страните членки.

Първите общи мерки в отрасъл “Рибарство” са разработени през 1970 г. Те се отнасят за достъпа до риболовни акватории, пазари и структури. Прието е, че риболовците на ЕО трябва да имат равен достъп до водите на страните членки. Запазва се обаче правото на местните рибари да ловят риба в местни води с цел малките съдове да имат достъп до традиционни пристанища. Предприети са и мерки за създаване на общ пазар на риба и рибни продукти.

С оглед модернизиране на риболовните съдове и бордовите съоръжения е създадена съответната структурна политика. Тези мерки придобиват още по-голямо значение, когато през 1976 г. страните членки, следвайки международните тенденции, се съгласяват да разширят риболовните си акватории от 12 на 200 мили от техните брегове. Те решават също, че е най-добре ЕО да управлява рибарството във водите, които са под тяхна юрисдикция, както и да защитава интересите им по международни договори. След тежки преговори, през 1983 г. се създава Общата политика по рибарство на ЕС.

Общата политика по рибарство на ЕС има за цел:

• 
  Осигуряване устойчиво развитие на сектора чрез отговорен риболов и опазване на рибните ресурси;
  
• 
  Дългосрочно обезпечаване на пазара и преработвателната промишленост с качествени риба и рибни продукти на приемливи за потребителите цени;
  
• 
  Осигуряване на добър стандарт на живот на лицата, заети с риболовни дейности.
  

Общата политика по рибарство на България е изразена в Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (2014-2020 г.).

Пълноправното членство на България в ЕС постави страната пред нови възможности, но и пред нови предизвикателства с оглед необходимостта да се отговори на изискванията в областта на рибарството – провеждане на Общата политика по рибарството на ЕС в България и осъществяване на структурната политика посредством усвояването на средствата от Европейския Фонд по Рибарството (ЕФР) за България.

Както е заложено в Националния стратегически план, стратегическата визия за сектора е насочена към превръщането му в конкурентоспособен, модерен и динамичен, базиран на устойчиво развитие на рибарството и аквакултурата, както и към подобряване качеството на живот в рибарските области.

Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” е основният инструмент за постигане на тази визия заедно с другите финансови инструменти (различни от Европейския фонд по рибарство), които ще бъдат използвани от българските институции.

В условията на засилена конкуренция след членство в Общността, е необходимо предприятията в областта на рибарството да преминат процес на реконструкция и модернизация. За тази цел в съответствие с изискванията на Регламент на Европейската комисия № 498/2007, разписващ подробните правила за прилагане на Регламент на Съвета на ЕС № 1198/2006 за създаването на ЕФР, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е разработила Национален стратегически план за рибарство и аквакултури, представящ начина на приложение на структурната политика на ЕС в България като част от Общата политика по рибарство и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (2014-2020 г.).

Съгласно чл. 254 от Договора за ЕО, Република България получи Нотификация от Генералния секретариат на Европейската Комисия (ЕК), както и Решение на Комисията от относно одобряване на Оперативната програма за подпомагане от Общността чрез ЕФР в България за програмния период 2014 – 2020 година.

Основни цели на приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултури” са:

• 
  Да се модернизира подсектор “Аквакултура” и да се приспособи този подсектор към пазарните перспективи и очаквания;
  
• 
  Да се поддържа устойчив риболов и риболовен флот в река Дунав;
  
• 
  Да се подобри преработката и маркетинга на продуктите в сектор “Рибарство”.