Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| МЕДИЦИНАТА МЪЛЧИ Д-р Хамер каза, че е напълно възможно да се отслаби ефектът от синдрома на Даун, ако се помогне на Ана да излекува своя слухов конфликт. За тази цел родителите трябвало изцяло да отстранят от заобикалящата я среда стърженето на циркуляр, както и на всички други шумове. Това не било лесно за бащата на Ана, чиято работа изисквала използването на този инструмент. Въпреки всичко, родителите положили всички усилия и поради това били богато възнаградени. За първите шест месеца развитието на Ана започнало да нараства с такива бързи темпове, че било трудно да се повярва. През този период тя пораснала с 10 см – нещо, което до този момент се считало за невъзможно при деца със синдром на Даун! Лицето ѐ губело все повече и повече от характерните монголоидни черти и в момента се долавя само много леко кривогледство, когато Ана е уморена. Сега тя може да тича и да скача, подобно на всяко шестгодишно момиче. Не е останала и следа от парализата. Дори и фината ѐ моторика, като например вдяването на конец в игла, е еднаква с тази на връстниците ѐ. Въпреки, че все още не говори добре колкото тях, Ана може да бъде разбрана от всеки. „Всеки ден тя учи нови думи и може да ги употребява в изреченията по правилен начин”, казва щастливата майка. Нощните безпокойства и изначалният страх на Ана от силни шумове изчезнали много бързо. След шест месеца на пълна тишина родителите започнали съзнателно малко по малко да я излагат на нормалните битови шумове. Обяснявали на Ана как функционира кафе машината например, докато работела; или я водели от време на време в работилницата на баща ѐ, където той ѐ показвал Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 245 циркуляра и как работи с него. По този начин, като нараствали интелектуалните ѐ умения, Ана се научила да понася заобикалящите я шумове и да живее с тях. От друга мозъчна томография д-р Хамер заключил, че все още има и един втори проблем, който изглежда бил свързан с нещо около бащата на Ана. И наистина малкото момиче постоянно питало: „Тати кога дойде?” Като производител на органи, бащата често отсъствал дни или седмици, когато трябвало да монтира орган в църква някъде из страната. Поради тази причина д-р Хамер посъветвал родителите да се събират заедно цялото семейство всеки уикенд, независимо дали бащата трябвало да направи усилие и да се прибере или майката и дъщерята да отидат при него. Това родителско усилие също било възнаградено, защото сега Ана е в състояние да се справя много добре с отсъствието на баща си. Развитието на Ана се случвало със същата скорост, с която се лекували огнищата на Хамер (ОХ). Най-големите скокове били направени през първите шест месеца. Оттогава майката казва: „Всеки ден е малко по-добре”. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|