Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
254
Отслабнах с около 20 кг, загубих косата си и изглеждах като оцелял от Аушвиц. Бях готова да умра.
Направих си файл „Смърт” на компютъра, който съдържаше завещанието ми и последните писма до съпруга ми. Смъртта беше за предпочитане пред живот с химиоотрова. Това положение продължи четири месеца.
Още един конфликтен шокПрез март бях приета в местната болница, тъй като кръвното ми налягане беше толкова ниско, че органите ми бяха готови да откажат. В болницата ми направиха скенер и откриха абсцес с размерите на футболна топка в пелвиса ми (тазовата кост, бел. прев.), който е бил там от операцията преди три месеца. Приемането на допълнителна доза химиоотрова за този абсцес щеше да ме направи изключително слаба.
Така че, ето ме в местната болница в компанията на
д-р Хепи и д-р Дуум и Глуум, които четири дни не можаха да се разберат как да ме лекуват. Аз исках да остана в болницата, но д-р Хепи настояваше да се преместя в университетската болница, която беше на един час път оттук.
Говореха така, сякаш бях нечия собственост! Не ставаше въпрос за мен, а за егото на лекарите. Д-р Хепи победи и ме преместиха в университетската болница.
Докато бях там ми сложиха тръбичка с помпа за външната рана, която би трябвало да смуче от абсцеса в таза ми. Когато ми поставяха помпата бях легнала на масата. Лекарят вмъкна тръбичката и аз изпитах ужасна болка.
Болеше толкова силно, сякаш някой натъпква нагорещен до червено ръжен в ректума ми. Естествено, очаквах да боли отпред,
където се вмъкваше тръбата, но не и отзад. Да усетя тази болка отзад за мен бе пълен шок. Болеше толкова много, че можех единствено да скимтя и казах: „това боли”. Хирургът отговори: Добре. (дълга пауза) Сега вече знам, че е на точното място.
Сподели с приятели: 
