Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
327
Лекарствата са всичко друго, но не и безвредни. Някои от ранните химиотерапевтични агенти са били причина за голям брой смъртни случаи в рамките на няколко седмици лечение и по тази причина не са приложими на пазара. Лечението с цитотоксични агенти за много пациенти означавало да минат живи през ада. Те губели косата си, апетита, повръщали, губели енергия и страдали от възпаления. След време някои лекари започнали да се питат дали многообещаващите цитотоксини биха могли да направят нещо повече, освен да стопят метастазите и то само временно.
През септември 1985 г.
Клаус Томсон, сега покойник, но по онова време директор на гинекологичното отделение на Университетската болница Епендорф в Хамбург, заявява на международен конгрес в Берлин: ”Трябва да се подготвим, че ще чуем все повече лекари да казват:
Не бих позволил да ме лекуват по този начин.”
Десет години по-късно, епидемиологът Улрих Абел от Университета в Хайделберг хвърля съмнение върху ефективността на химиотерапията.Той прекарал една година в разглеждане на няколко хиляди публикации за химитерапията и бил шокиран да разбере, че ”за повечето видове тумори по органите не съществува доказателство, че химиотерапевтичното лечение – по-специално на все по- популярната високо дозирана терапия - би удължило или подобрило качеството на живот на пациента”.
Редица
известни онколози са съгласни, но това не е спряло разпространението на химиотерапията.
Може би също така и защото лекарите не са искали да признаят на своите пациенти, че са безпомощни пред лицето на рака, това токсично лечение става една от медицинските догми.
По този начин всички били доволни. ”Лекарят е щастлив, защото може да предложи нещо, пациентите са щастливи, защото могат да вземат нещо и индустрията е щастлива”, казва д-р Ягер, гинеколог, практикуващ в Дюселдорф.
Той настоява, че вместо да се губят милиони за скъпоструващо химиотерапевтично лечение е по-добре да се пренасочат средствата за превантивно наблюдение.
Прогресът на химиотерапията по-скоро може да се разглежда като облекчение на страданието, причинено от същия метод. В ранните дни тези клетъчни токсини така отслабвали пациентите, че те трябвало да бъдат наблюдавани в болница. Сега има лекарства за изгубената коса, за повръщането, за загубения апетит, диарията и констипацията; много видове химиотерапия могат дори да се прилагат на амбулаторно болни и пациентите едва понасят повечето пристъпи на повръщане. ”По този начин”, обяснява онкологът д-р Оверкамп, „най-накрая бях в състояние да сложа мокет в офиса си.”
Изчислявайки
близо тримесечен период, Оверкамп предписва на своите 1100 болни от рак пациенти медикаменти на стойност 1.5 милиона евро. На национално ниво приходите от цитостатични агенти възлиза на 1.8 милиарда евро за периода август 2003 – юли 2004 г. - увеличение от 14% в сравнение с изминалата година.
Последния бестселър са антитела, способни да разпознават ракови клетки. И отново производителите предвкусват успеха – обаче, ясно свидетелство за живото удължаващи свойства при пациенти в терминален стадий липсват. Междувременно конкурентния връх, създаден от новите антитела води до традиционните, по-стари цитотоксини, които агресивно се пробутват на пазара.
През десетилетията лекарствената индустрия е представяла цитостатичните агенти в непрекъснато разгръщащи се форми. През седемдесетте имало 5 одобрени агенти, през деветдесетте броят им скача до 25. ”Ако всеки път на пазара се появява нов агент, значи е направен малък прогрес”, казва
Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
328 д-р Хьолзел,
епидемиолог от Мюнхен, „и следователно би трябвало да видим забележителен напредък през последните десетилетия. Но регистрите на болните от рак не отразяват нищо подобно.”
Еднакво трудно е и да се открие нещо, което да посочва подобрен процент преживяемост в изследователско-информационните брошури на лекарствената индустрия. За пациентки с метастазирал карцином на млечната жлеза, само 10 изследвания например споменават, че специфичен коктейл от цитостатични агенти действа по-добре за удължаване на живота, отколкото друг продукт. Но поради факта, че неизброими сравнителни проучвания са били осъщесвени,
според д-р Абел, епидемиолог в Хайделберг, „статистически значима разлика в реалния брой проучвания се очаква просто да бъде продукт на случайноста.”
Защитниците на химиотерапията обичат да се позовават на две проучвания, потвърждаващи ползите от лечението. В едното проучване френски изследователи сравняват процента на подобряващите се при 724 пациенти с метастазирал рак на гърдата; процентът на оцелелите три години след поставяне на диагнозата (и лечението между 1983 г. и 1993 г.) се увеличил от 27% на
43% (1994 г. – 2000 г.)
За епидемиолога д-р Хьолзел обаче, това разкритие е резултат от заблуда. Очевидно лекарите достигнали до диагнозата за метастазирал рак на гърдата в периода от 1994 г. до 2000 г. - по-рано и по-бързо в сравнение с предишните случаи. И тъй като болестта не прогресирала твърде бързо след поставяне на диагнозата и понеже очакванията за живот били по-високи, изследователите изчислили повече дни до смъртта, което от своя страна би могло да обясни подобрения процент преживяемост – при липсата на какъвто и да е вид терапия.
Друг документ
цитира правилно открития, направени публично достояние през август 2003 г. от изследователи от Университета на Тексас в Хюстън. Според публикацията петгодишният ръст на преживяемост при жени с метастазирал рак на гърдата, бил подобряван непрекъснато от 1974 г. до
2000 г. - от 10% на 44%. Статията съдържа преглед на цитостатични агенти, за които се твърди, че са направили възможен този невероятен напредък.
Но има едно възражение: проучването сравнява жени с и без метастази. ”Последните групи били разстрогнати, защото включвали пациенти с по-благоприятна прогноза”, признават авторите на тази прочута статия някъде в текста.
„Голямата спънка при онко медицината е пълната липса на систематизирана документация”, протестира Хьолзел от гледна точка на погрешните заключения. Неговата критична оценка и търсенето на научна почтенност и твърди доказателства, базирани на изследвания едва ли ще нарушат покоя на индустриалната съвест, защото тя се справя много добре без каквито и да е доказани ползи за неизлечимо болните от рак пациенти.
ЙОРГ БЛЕХ
http://learninggnm.com/documents/spiegeldoc.html
Сподели с приятели: