Презентацията може да се гледа на този адрес

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
356
Медицината, такава каквато я познаваме, е основана на концепцията, че болестите са неизправност или повреда на организма, че се причиняват от патогенни микроби, от злокачествени ракови клетки, от дефектни гени или от слаба имунна система. Съществува и система от рискови фактори, за които се смята, че увеличават риска от заболявания. Такива рискови фактори са фамилна обремененост, токсини, тютюнопушене, електромагнитно замърсяване, геопатична радиация, дефицит на хранителни елементи, хранене, хормони, стрес и т.н.
През по-голямата част от живота си аз вярвах в това. Изпитвах и страх. Страхувах се, че може да се разболея от рак и че ще трябва да премина през това – мастектомия, лъчетерапия, химиотерапия.
Но един ден всичко това се промени напълно. През 1999 година, докато бях в Австрия, ме поканиха на лекция за Германската нова медицина. Отначало се колебаех, защото медиите непрекъснато докладваха, че този д-р Хамер е шарлатанин, луд, психопат, който лишава своите пациенти от животоспасяващо лечение, в случая химиотерапия. Това беше и причината, поради която му бе отнето правото да практикува медицина. Аз реших да продължа и сама да си съставя мнение.... В крайна сметка стигнах до заключението, че това бе възможно най-добрата наука, дълбоко закотвена в ембриологията. Д-р Хамер бе в състояние да обясни естеството на болестите, въз основа на биологични принципи, които са приложими за всяко човешко същество. Той формулира пет биологични закона, чрез които осигурява научно доказателство за това, че болестите не са грешка на Природата, а всъщност представляват смислени биологични специални програми, създадени да подпомагат организма по време на неочакван дистрес (беда, нещастие, страдание)....
Ето как самият д-р Хамер е преживял откритието си:
„Откриването на специалните биологични програми на Природата беше наистина едно откровение. Единствено животът сам по себе си може да напише такава драма. Без смъртта на моя син и последвалият рак, истинската същност на болестите може би нямаше да бъде разкрита още десетилетия, тъй като конвенционалната медицина се отдалечава от тайната”.
Нека да навлезем в тайната на Новата медицина. Първо ще разгледам накратко Петте биологични закона, за да разберем по-лесно темата тази вечер.
Първият биологичен закон казва, че всяко заболяване произлиза от биологичен конфликт.
Този биологичен конфликт се различава от ежедневния стрес, дори и от изключително силен стрес или дистрес, например загуба на работа, разделяне от любимо същество, получаване на диагноза рак или нещо друго, което е напълно неочаквано. От биологична гледна точка неочаквано означава,

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
357 че ситуацията е била пагубна за човека, който не е бил подготвен и за да се подкрепи той в такава неочаквана криза и да се улесни решението на конфликта, незабавно се активира една изпълнена със смисъл специална биологична програма, създадена точно за тази ситуация. Тази биологична програма ангажира психиката, мозъкът и органът.
Въз основа на изучаването на десетки хиляди мозъчни томографии д-р Хамер открива, че строго специфичен тип конфликт винаги повлиява на една и съща зона в мозъка. Това влияние се вижда на томографията като ясни концентрични кръгове във формата на мишена. Д-р Хамер открива, че именно от тези мозъчни центрове се контролира болестта и болестните симптоми.
Нека да погледнем примера, който имаме: на тази томография се вижда конфликт в областта от мозъка, наречена двигателен или моторен кортекс.
Двигателният кортекс контролира движенията на мускулите. Биологичният конфликт, свързан с мускулите е „не мога да избягам, не мога да избегна, чувствам се заклещен, възпрепятстван”, което причинява парализа на мускулите. Това се наблюдава при МС, АЛС или т.нар. синдром на Гилен-
Баре. Каква е биологичната цел на парализата, какво е значението ѐ. На биологичен език парализата, неспособността за движение е свързана, е еквивалентна на рефлекс за фалшива смърт, защото в природата обикновено хищникът напада жертвата, когато тя се опитва да избяга.
Затова отговорът е „тъй като не мога да избягам, ще се престоря на мъртъв”. Човешкият мозък е кодиран със същата програма за оцеляване.
Нека да разгледаме томографията. Снимката показва афект в десния двигателен кортекс и по-точно в зоната, управляваща мускулите на лявата ръка, защото има кръстосване на връзките от мозъка към органа. Това показва, че индивидът е преживял двигателен конфликт с лявата си ръка.
Например не е могъл да избута някого настрани, не е могъл да се защити, лявата му ръка е била спряна.
На тази снимка виждаме как стресиращото преживяване на ваксинирането би могло да причини такъв конфликт. Жената държи здраво детето и то не може да избяга... В зависимост от интензивността на конфликта симптомите могат да варират от слабост в лявата ръка до пълна парализа. Симптомите ще продължават докато съзнанието получава тези древни сигнали така да се каже.
Мнението, че болестите се причиняват от отрицателни мисли е много разпространено в наши дни.
„Вярванията могат да те разболеят”, „отрицателните мисли предизвикват болести”, „болестите са болести на ума” са разпространени изрази. Но работата на изследователи като Брус Липтън или д-р
Джо Диспенца в областта на биологията, са много ценни. По отношение на болестите обаче, техните обяснения все още се базират на старата медицинска парадигма и на концепцията, че болестите са повреда или дисфункция. Дисфункция на молекулярно ниво, както казва Брус Липтън. Но изследванията на д-р Хамер през последните 30 години ясно показват, че теорията за предизвикващите болести мисли и вярвания е неправилна. Ето защо ние, хората, споделяме тези биологични конфликти с всички видове. Подобно на всички живи същества и ние преживяваме конфликти на загуба, конфликти на раздяла, конфликти на изоставяне, конфликти на страх от смъртта, екзистенциални конфликти, конфликти свързани с гладуване, конфликти свързани с

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
358 тревоги в семейството, териториални конфликти, сексуални конфликти, конфликти на атака, конфликти свързани с възпрепятстване. Психиката моментално регистрира подобна опасност.
Разбира се, усещането за даден конфликт е строго субективно. То се определя от социални и културни условия, от знанията ни, от очакванията ни, от ценностите ни, от вярванията ни. Т.е. биологичната преценка на ситуацията, биологичният прочит на конфликта определят коя биологична програма ще бъде задействана. Асоциацията на специфичната тема на биологичния конфликт се случва за части от секундата, в подсъзнанието и засяга целия организъм – психика, мозък и съответния орган.
Пример: Жена получава шокираща новина, че съпругът ѐ е катастрофирал и е загинал. В този момент тя може да преживее конфликт на загуба, който ще засегне яйчниците ѐ. Може да преживее и конфликт на раздяла, засягащ млечните канали на дясната ѐ гърда, ако е деснячка. Това са подробности, които д-р Хамер е открил. Вярванията не могат да обяснят това. Вярването, че може би
, смятам
, вероятно е да се разболея от рак, не може да определи коя гърда ще се разболее... Тази жена може да преживее още и екзистенциален конфликт, засягащ бъбреците ѐ („Как ще продължа живота си!“). Може да преживее и конфликт – глад („Не знам как ще се издържаме, как ще си осигуряваме храната“), което ще засегне черния ѐ дроб. Може да преживее и конфликт – тревога в семейството, ако е загрижена за това какво ще правят децата ѐ без баща. В този случай ще бъде засегната млечната жлеза на лявата ѐ гърда. Или може да преживее и конфликт на възпрепятстване
– „Какво ще правя сега?“. Тя може да преживее конфликт на възпрепятстване и когато получи шокиращата новина и се почувства прикована за земята. Тогава ще бъдат засегнати мускулите на краката ѐ и тя може да усети слабост в крайниците си или нещо повече.
Виждаме колко е важно да знаем за работата на д-р Хамер, така че когато получим такъв шок и имаме някакви симптоми, да знаем защо те се появяват точно в този момент.
В момента, в който биологичната асоциация вече е осъществена, се задейства съответната специална биологична програма. Това ни води до Втория биологичен закон, според който всяка специална биологична програма има две фази, при условие, че има решение на конфликта.
Нормотония, симпатикотония, ваготония – това са термини, свързани с автономната ни нервна система. Обичайно през деня ние се намираме в състояние на стрес или симпатикотония, а през нощта – в естествено състояние на почивка, наречено ваготония. ДХС означава Дирк Хамер синдром. Д-р Хамер го е нарекъл така в памет на своя син Дирк, чиято неочаквана трагична смърт е причинила рак у самия него. В момента, в който имаме такъв ДХС – неочакван конфликтен шок – обичайният денонощен ритъм се прекъсва и ние навлизаме в биологична програма. Нека да видим какво се случва: В момента на ДХС, в момента на стартиране на програмата и по време на активната фаза на конфликта е ангажиран целият организъм, за да намери решение на конфликта. От началото на ДХС автономната нервна система моментално превключва на продължително състояние на симпатикотония, което води до безсъние. Тогава обикновено се събуждаме около 3 часа сутринта, мислейки за конфликта. Но за това си има определена причина – допълнителните часове на будуване и фокусирането върху конфликта дават възможност да се намери решение възможно най-бързо. Това е изключително важно, защото колкото по-кратка е активната фаза, толкова по- кратка ще бъде и лечебната.
Активната фаза се нарича още и студена фаза, защото в състояние на стрес кръвоносните съдове се свиват и затова имаме студени ръце по време на цялата активна фаза. Може да започнете да се наблюдавате... Ако не можем да решим веднага конфликта поради някаква причина, трябва да се

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
359 опитаме да го омаловажим, да минимизираме конфликтната маса, което от своя страна ще минимизира и симтомите на активната фаза.
Нека да се спрем на органа. Ще обясним какво се случва, благодарение на биологичния компас на
Германската нова медицина. Да започнем с активната фаза. През това време целият организъм е ангажиран с намирането на решение на конфликта, затова ако има нужда от повече тъкан, улесняваща решението, конфликтно свързаният орган ще отговори с клетъчна аугментация или клетъчна пролиферация. Затова по време на активната фаза се откриват тумори като например в дебелото черво, в белите дробове, в черния дроб, в панкреаса, в млечните жлези, в простатата, в матката, но също и увеличени сливици. Всички тези състояния са свързани с биологични конфликти, които д-р Хамер е идентифицирал.
Обратният принцип е приложим за всички органи и тъкани, които се контролират от главния мозък.
Затова ако е нужно по-малко тъкан, улесняваща решението на конфликта, конфликтно свързаният орган отговаря със загуба на тъкан – остеопороза, некроза. И тези състояния също са свързани със строго специфични биологични конфликти, които д-р Хамер е идентифицирал. Тук има и друга категория тъкани, управлявани от главния мозък, като например мускулите, тъканта на втрешното ухо, островните клетки на панкреаса, които не отговарят на конфликта с клетъчна аугментация, клетъчна пролиферация или загуба на тъкан, а със загуба на функция. Такива състояния са мускулна парализа, загуба на слух, диабет и др.
Изследванията на д-р
Хамер са свързани с ембриологията.
Вземайки под внимание развитието на човешките органи, той открива, че връзката между психика, мозък и орган е силно свързана с трите зародишни листа
– ендодерма, мезодерма и ектодерма. Всички органи, които произлизат от един зародишен лист, се контролират от същата област в мозъка. Така например всички органи, произлизащи от ендодермата, се контролират от мозъчния ствол. Всички органи, произлизащи от ектодермата
, се контролират от кортекса
. И поради вродената връзка с психиката, на практика всяка клетка знае как да отговаря, за да улесни решението на конфликта.
Пример: Ако жена преживява конфликт на тревога в семейството по отношение здравето на детето си, мезодермалните клетки на млечната жлеза, контролирани от малкия мозък, незабавно започват да се размножават. Биологичната цел на тази клетъчна пролиферация е да се осигури повече мляко за детето, за да се увеличи шансът му за оцеляване. Именно тези допълнителни клетки на млечната жлеза формират образувание, наречено тумор. Ако жената не кърми детето си биологичната

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
360 програма пак се активира, защото на биологичен език женската гърда е синоним на хранене и грижа. Всяка женска (човек и животно) е родена с този биологичен отговор, който е кодиран в клетките на млечната жлеза, в мозъчните клетки, които контролират млечната жлеза, както и в психиката на жената. Поради тази причина ракът на гърдата, както и другите тумори, съществуват от началото на живота.
Ето защо, приятели, не бива да се страхуваме нито от рака, нито от която и да е болест, особено когато видим какво се случва в лечебната фаза.
Щом се реши конфликтът, целият организъм се ангажира за възстановяване на нормалното фукциониране на засегнатия орган. Първо автономната нервна система превключва в състояние на продължителна ваготония, принуждавайки организмът да си почива по време на този процес. И сега имаме екшън – всички допълнителни клетки, които са се образували по време на активната фаза на конфликта, сега се разрушават и отстраняват. Клетъчната загуба се заменя и възстановява от нови клетки и се наблюдават симптоми, които са познати на всички: умора, защото организмът е в състояние на продължителна ваготония; висока температура и възпаление, дължащи се на увеличения кръвен поток към засегнатата тъкан; оток – лечение винаги се осъществява в течна среда и причинява болка; секрети, защото остатъците от възстановителната работа трябва да се елиминират и това става чрез урината, чрез изпражненията, чрез кожата, чрез храчки (в случай на белодробен рак), чрез вагината (в случай на рак на матката); нощни изпотявания – те се наблюдават само когато работи туберкулозна бактерия, защото в лечението участват бактерии и гъбички. Това ни води до Четвъртия биологичен закон, разглеждащ ползотворната роля на микробите.
Д-р Хамер открива и потвърждава, че гъбички и микобактерии, които са най-старите микроби, се контролират от стария мозък и тяхната функция е да разграждат и премахват клетки, които са вече ненужни. Така че инфекции като кандидози или други бактериални инфекции, се случват само по време на лечебната фаза. Туберкулозните бактерии и гъбичките премахват и тумори – белодробни, чернодробни, тумори на млечната жлеза, на панкреаса и т.н. – тумори, които се контролират от стария мозък. Ако човек няма необходимите микроби, например поради свръхупотреба на антибиотици, туморът остава на мястото си и се капсулова.
Лечението също така включва белите кръвни телца и т.нар. антитела. Това е едно от най- вълнуващите прозрения, които имаме благодарение работата на д-р Хамер – че имунната система, разглеждана като отбранителна система срещу микроби, ракови клетки и токсини, е всъщност една

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: