Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
са много опасни – всъщност, въобще не съществуват
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| са много опасни – всъщност, въобще не съществуват”. Тъй като много старателно и задълбочено проучил отново литературата относно онези „други вируси” и въпреки това все още не могъл да открие нито един лист, който да даде някакво доказателство, той насърчил хората да не вярват на него, а да питат институциите, организациите и самите специалисти. Тази идея била подета от майките. Отговорите били оповестени. През септември 2001 г. е издадена немската книжка „Ваксините – геноцидът на третото хилядолетие” от Щефан Ланка и Карл Крафълд и в нея те твърдят, че все още няма доказателство за нито един (свързан с медицината) вирус. Зародилото се движение (наречено „Кlein-klein aktion”, „Много малки стъпки”) има немски уебсайт: www.klein-klein-aktion.de от който са преведени следващите материали. От почти една година ние питаме специалистите, политиците и медицинските институти и искаме научно доказателство за съществуването на такива вируси, за които се твърди, че причиняват болести и затова изискват „имунизация”. След почти една година, ние не сме получили дори и един конкретен отговор, който да ни даде доказателство за съществуването на тези „ваксинирани вируси”. Заключението е неминуемо – нашите деца все още се ваксинират въз основа на научните стандарти от 18-ти и 19-ти век. През 19-ти век Робърт Кох имаше нужда от доказателство за вирус, за да докаже инфектирането; по времето на Кох такова доказателство би могло да се намери само чрез директно наблюдение и охарактеризиране на вирусите, тъй като съответната технология не е била налична по това време. Методите на модерната медицина основно са се променили през последните 60 години и то благодарение на електронния микроскоп. И въпреки това, всичките тези вируси, срещу които се имунизираме, никога не са били изследвани отново, използвайки тази технология? Няколко изображения и тълкувания, които ни бяха дадени, за да посочат, респективно да опишат (охарактеризират) вирусите, ние показахме на д-р Ланка, който ни даде своя кратък коментар: Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 394 „Общото за всичките тези снимки е, че авторите им не могат да потвърдят, че представят вирус, докато не осигурят достоверна публикация, описваща как и от какво е бил изолиран вирусът. Такива достоверни публикации няма цитирани никъде. Нещо повече, в цялата научна литература няма дори и една публикация, в която за „вирусите в медицината”, изпълнението на първия постулат на Кох, да е дори признато. Това означава, че няма доказателство за това, че от хората с определени болести, вирусите – които се считат отговорни за тези болести – са били изолирани. Въпреки всичко, точно това се твърди публично. Сега, относно снимките: 1. Много от снимките са цветни. Това е достатъчно доказателство, че те са художествена творба на дизайнери, защото снимките от електронен микроскоп винаги са в черно и бяло. 2. Изображенията на т.нар. ХИВ, морбили и вариола вируси ясно показват, както и отчасти от описанието, че това са клетки, в които вирусите могат, както се твърди, да се открият. Следователно, нищо не е било изолирано. Снимките всъщност показват клетки и типични ендогенни части в тях. Тези структури са добре известни и служат за междуклетъчен обмен. Противоположните вируси от същия вид – които са винаги с един размер и една и съща форма (плътност) – се различават по размер и форма (плътност) и затова не могат да бъдат изолирани. 3. При грипния, херпес, ваксиния, полио, адено и ебола вируси всяка снимка показва само една част; никой не твърди, че те са изолирани части, камо ли пък части, изолирани от човешко същество. Те са части от клетъчни структури, т.е. типични артефакти, което значи: структурите се появяват след неподходящо фиксиране и изсушаване на пробите, докато се подготвят за наблюдаване с електронен микроскоп. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 395 4. „Изолираните” полио вируси са изкуствени частици, произлизащи от всмукване на голямо количество индиферентна маса през много тънък филтър във вакуум. Тяхната структура (нехарактерните структури) се различава ясно от тази на „вирусите” в клетките. Тук информацията е съществена, а именно че биохимичната характеризация на онези „изолирани” вируси, въпреки че се претендира за „изолиране”, такова никога не е публикувано никъде или някой твърди за такава характеризация. 5. Снимката на „вируса” на хепатит В не показва изолирани структури, а аглутини. Това е научен, медицински термин за протеини от кръвта, които са слепени заедно, като съсиреци, което е типично при коагулация. По такъв начин кръглите, а също и кристалните структури се определят в зависимост от състоянието на кръвната проба. В резюме трябва да се каже, че тези снимки са опит за измама, извършена от изследователите и медицинските учени, които твърдят, че тези структури са вируси или дори изолирани вируси. До каква степен замесените журналисти и автори на учебници имат нещо общо с тази измама, съзнателно или само от грубо нехайство, аз не мога да кажа. Всеки, който започва проучване в медицинската литература, бързо ще намери изявления и обяснения, че първият постулат на Кох не може да бъде изпълнен. Как тези автори, които защитават съществуването на вируси могат да си затворят очите за това, си остава загадка.” Би ли могло изразът „заразяване” = ”дар” (отрова/токсин) = „вирус” от 18-ти и 19-ти век, да се появи в 20-ти век в компоненти от клетката, които са наречени „вируси”, тъй като електронният микроскоп е бил конструиран през 1931 г.? И за да се скрие това, „причиняващите болести вируси” често са описвани, но никога изолирани? И тогава те използват привидно логични обяснения за отравянията и вредните въздействия от ваксиниране, както Луман (1995 г.) писа за симптоматиката на хепатит В, която е наблюдавана за пръв път през 1985 г. вследствие на ваксина против едра шарка и през 1938 г., вследствие на ваксина против дребна шарка. Страниците в учебниците показват само структури в клетки и нищо, което да прилича на изолиране и следователно да е хомогенно, еднородно. Биохимичната характеризация, която е решаваща, напълно липсва. Робърт Кох и колегите, проф. Ръш, проф. Макс фон Петенкофер, проф. Вирхов са посочили например, чрез експерименти и чрез наблюдения на правилата на Хенле-Кох, че чрез предаване на бактерия - предполагаемото директно заразяване - е невъзможно да се причини същата болест Така, че Робърт Кох променя третият постулат на своя учител, немският анатомист Хенле, във вида, че поколението на подобни симптоми при експерименти с животни би могло да е достатъчно, за да се докаже тази хипотеза за причината за болестта, основно хипотезата за инфекциозната бактерия. Затова не ме изненадва фактът, че проф. Алфред Фишър пише в своята книга „Лекции върху бактерии” през 1897 г. (!): „... както е вярно за много инфекциозни заболявания фактът, че не се взима под внимание не само добавената бактерия, но също не се коментира и неизвестната предразположеност на индивида.” Щефан Ланка, декември 2001 г. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 396 Преведено от - http://www.neue-medizin.com/lanka2.htm Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|