Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
138
ИНТЕРВЮ С Д-Р ХАМЕР ОТНОСНО ГЕРМАНСКАТА НОВА МЕДИЦИНАИнтервюто бе преведено от аудиокасетъчен запис, направен в Германия от издателство „Amici di
Dirk”, Кьолн, през 1992 г.
То е своего рода въведение към „Новата медицина” на д-р Хамер и неговите книги „Ракът - болест на психиката” и „Завещание на
Новата медицина, том 1, Онтогенетична система на туморите, включително рак, левкемия, психози и епилепсия”.
Тази информация ще ви запознае с предмета на тези книги.
Въпрос –
Д-р Хамер, какво Ви подтикна да изследвате рака и да правите връзка между психика и болест?Не съм се занимавал с това до 1978 г. Бях лекар по вътрешни болести и работех в университетската клиника 15 години, пет от които като професор. Имах също така и
частна практика няколко години, до 1978г. След това се случи нещо ужасно: докато спял на една лодка, синът ми, Дирк, бил прострелян, без причина, от
един луд, италианския принц. Това бе ужасен шок за мен, изненадващ и съвсем неочакван, така че нямах сили да реагирам.
Всекидневните събития или конфликти обикновено не ни „хващат неподготвени”, в смисъл, че не сме били бдителни по отношение на тях. В повечето случаи имаме възможност да предусетим нормалните конфликти, с
които се сблъскваме в живота, но конфликтите, за които не сме били способни да се подготвим и които причиняват безпомощност и невъзможност да се реагира, създават всъщност панически шок. Ние ги наричаме биологични конфликти.
През 1978г. аз развих рак на тестисите от такъв биологичен конфликт, т.нар. „конфликт на загуба”.
Тъй като никога не съм бил сериозно болен, се зачудих да не би състоянието ми да има нещо общо със смъртта на сина ми.
Три години по-късно, като шеф на вътрешни болести в онко- гинекологичната клиника на Университета в Мюнхен, имах благоприятната възможност да изучавам пациентки с рак и да сравнявам моите открития, за да видя дали техния механизъм на получаване на рак е същият като моя; дали те също са преживели неочакван шок.
Открих, че всички,
без изключения, са преживели същия тип биологичен конфликт като мен. Те бяха в състояние да си спомнят шока, последващите го безсънни нощи, загуба на тегло, студени ръце и началото на растежа на тумора. От този момент гледната ми точка бе коренно различна от всичките общоприети медицински концепции и когато представих тези открития пред моите колеги, те ми дадоха ултиматум – или да се отрека от откритията си, или да напусна клиниката незабавно!
Сподели с приятели: 
