Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
245 циркуляра и как работи с него. По
този начин, като нараствали интелектуалните ѐ умения, Ана се научила да понася заобикалящите я шумове и да живее с тях.
От друга мозъчна томография д-р Хамер заключил, че все още има и един втори проблем, който изглежда бил свързан с нещо около бащата на Ана. И наистина малкото момиче постоянно питало:
„Тати кога дойде?”
Като
производител на органи, бащата често отсъствал дни или седмици, когато трябвало да монтира орган в църква някъде из страната. Поради тази причина д-р Хамер посъветвал родителите да се събират заедно цялото семейство всеки уикенд, независимо дали бащата трябвало да направи усилие и да се прибере или майката и дъщерята да отидат при него. Това родителско
усилие също било възнаградено, защото сега Ана е в състояние да се справя много добре с отсъствието на баща си.
Развитието на Ана се случвало със същата скорост, с която се лекували огнищата на Хамер (ОХ).
Най-големите скокове били направени през първите шест месеца. Оттогава майката казва: „Всеки ден е малко по-добре”.
Сподели с приятели: