Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
243
СВИДЕТЕЛСТВОСИНДРОМ НА ДАУН (от Бен)
„Германската нова медицина говори сама за себе си!” Швейцарското списание „Цайтеншрифт” бр.27/2000 г.Момиче със синдром на Даун преодолява генетичния проблем чрез колективни усилия за разрешаване на нейния конфликт.
Знанията, събрани от този случай биха могли изцяло да променят разбирането ни за функциите на гените.
ГЕНИТЕ НЯМАТ ПОСЛЕДНАТА ДУМА, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО Днес Ана е на шест години и е едно весело, очарователно и щастливо момиче, което играе и говори добре със своите връстници.
Това не означава, че винаги е било така.
Това генетично състояние води до неправилно умствено развитие, до по-силно или по-слабо изразени недъзи и до типичните монголоидни черти на лицето – къс врат, отворена уста и кривогледство.
Медицинските власти са диагностицирали умствено изостаналата Ана като доста недееспособна
(повече от 60% физически дефекти, включително и частична парализа на краката).
Родителите са опитали всичко.
Бащата и майката на Ана, която е лекар, са се възползвали от всички видове официално признати лечения за деца със специални нужди, но не са имали резултат.
Майката в крайна сметка се примирила с неизбежното, тъй като вярвала, че знае всичко възможно относно непоправимите увреждания
при синдрома на Даун, а именно, че част от третата хромозома се прикрепва към 21-вата генетична двойка, която определя пола на човешкия индивид.
Самият термин „синдром” ясно показва, че медицината все още не е намерила точния отговор за болестта.
Като последна възможност, родителите на Ана се свързали с д-р Рике Герд Хамер,
създателят на Германската нова медицина. Това било през есента на 1998 година. По това време Ана била на четири години и половина.
Умственото
ѐ развитие останало на ниво едногодишно дете.
Трябва да споменем, че по време на 40-годишната си медицинска практика д-р Хамер нееднократно е работил в Детска неврология и Детска психиатрия, като се е изправял пред предизвикателството на Даун синдрома там.
Той казал на отчаяните родители, че е виждал много такива деца отново да стават повече или по- малко нормални и че е само въпрос на „намиране на правилния ключ за проблема на тяхното дете”.
Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
244
„Когато го намерите - казал той, - резултатите биха били впечатляващи”.
Най-важното било първо да се открие точно какъв тип стрес на психиката би могъл да отключи това състояние.
Например, недъгавата малка Ана показвала малко странно поведение.
Когато чуела някакъв силен шум, тя залепвала ръцете си на ушите, сякаш изпитвала силна болка. Единствено мяученето на котка предизвиквало такава отбранителна реакция в нея. Обаче тя реагирала дори още по-силно на шумове от циркуляр.
Оказало се, че този циркуляр стържел непрекъснато точно до къщата на Ана през първите няколко месеца от живота ѐ, когато са били отрязани стотици дървета около къщата. И още нещо, нейният баща правел църковни органи и доста често използвал циркуляр в работилницата си, която се намирала до къщата.
Когато д-р Хамер видял мозъчната томография на Ана,
той наистина открил слухов конфликт („Не искам да чувам това!”) на нея. Но той смятал, че този конфликт е предизвикан от слаб, все още активен по-стар слухов конфликт. Затова майката на Ана, след един
дискретен разпит от д-р Хамер, си спомнила, че през цялата бременност работела в сграда, която се ремонтирала. Заглушителните шумове от пневматичните чукове се чували от сутрин до вечер. „Шумът беше постоянен и толкова силен - казва тя, - че разтърсваше костите на човек и ти идваше да избягаш.”
Фетусът е бил изложен на този ужасен грохот и би могло да се каже, че
е причината за недъга на Ана. С тази нова информация д-р Хамер отново окуражил родителите, въпреки че никога не е твърдял, че може да лекува синдрома на Даун. Майката на Ана каза след това за него: „Някои хора имат едновременно въшки и бълхи. Той дори и да не беше в състояние да махне въшките на Ана, поне можеше да махне бълхите”.
Сподели с приятели: