Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| ДА СЕ ЧУВСТВАШ ИЗОСТАВЕН Да се чувстваш изоставен, изолиран, пренебрегнат или забравен е едно от най-трудните и сериозни емоционални преживявания. По природа ние сме социални същества. Родени сме с копнежа да бъдем свързани с другите. Да бъдем заедно с любим, с приятели, с родители. Д-р Хамер е открил, че изоставянето е свързано с бъбреците ни и по-точно с бъбречните тубули. За да разберем по-лесно това, ще разгледаме различните бъбречни тъкани и функцията на бъбреците. , Бъбречните тубули са най-старите тъкани на бъбреците. По време на ембрионалното развитие те са се образували първи от най-стария зародишен лист – ендодермата. И подобно на всички ендодермални тъкани, бъбречните тубули се контролират от мозъчния ствол. Бъбречният паренхим е тялото на бъбрека. Той се контролира от средния мозък, който се намира между стария и главния мозък и произлиза от мезодермата. Паренхимът се състои от милиони нефрони, които филтрират кръвта и образуват урина. Тубулите събират тази урина и през бъбречното легенче, уретера, пикочния мехур и уретрата тя се изхвърля. Трябва да имаме предвид, че урината съдържа около 95% вода и около 5% пикочни субстанции. Солевото съдържание на телесните течности, особено на кръвта и амниотичната течност, е същото като изотоничната солева концентрация на морската вода – 9 промила. Това е индикация, че човешкият организъм произлиза от океана. Бъбречното легенче и по-точно вътрешното покритие на легенчето, е най- младата тъкан на бъбрека и следователно произлиза от най-младия зародишен лист – ектодермата и се контролира от най-младата част на мозъка – мозъчният кортекс . Но сега ще се съсредоточим върху бъбречните събирателни тубули. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 362 Тубулите са свързани с една от най-значимите програми за оцеляване, която произлиза от времето, когато нашите еволюционни предци са живеели във водата и изхвърлянето им на брега е представлявало животозастрашаваща ситуация. В подобна ситуация клетките на тубулите започват незабавно да се размножават. Биологичната цел на тази пролиферация е да се затворят изходните филтри и да се задържи водата, за да се предпази организмът от изсъхване. Тази програма за задържане на вода е жизнено важна, защото без вода всички метаболитни процеси в тялото спират. Д-р Хамер открива, че нашите тубули отговарят по същия начин, когато се чувстваме като риба на сухо, когато сме изоставени, изолирани, пренебрегнати, забравени или сами. Затова и конфликтът, свързан с бъбречните тубули се нарича конфликт на изоставяне ; наричаме го още и екзистенциален конфликт – да чувстваш страх за нечий живот. Диагнозата рак например, може да провокира такъв екзистенциален конфликт или когато препитанието ни е под въпрос. В този случай усещането, което изпитваме е „Загубих всичко” – загуба на дом, на любим, на родител, на дете, на партньор – някой, който ни е карал да се чувстваме сигурни, у дома си (физически и емоционално). В момента, в който се случва конфликтът на изоставяне, се засяга областта в мозъка, която контролира бъбречните тубули и програмата се задейства. Започва клетъчна пролиферация в тубулите, която затваря изходните филтри, предизвиквайки задържане на вода. Но тялото задържа не само вода, а и креатинин (съдържа се в пикочните субстанции). Задържането на креатинин се определя като уремия. Креатининът е отпадъчен продукт от метаболизма на протеините и обикновено се отделя чрез урината. Но при критично събитие, като един екзистенциален конфликт, бъбрекът рециклира креатинина в протеин, за да снабди тялото с храна. Защо? Защото за нашите еволюционни предшественици подобен биологичен конфликт е означавал не само опасност от изсъхване, но и заплаха от глад, по-точно от протеинов дефицит. И за тази спешна ситуация майката Природа е създала още една специална програма, която да преобразува токсини (като креатинина) в храна, за да даде шанс на организма за оцеляване. Не е ли това прекрасно?! Степента на задържане на вода зависи от интензивността на конфликта. Ако сме запознати с ГНМ дори и един малък конфликт на изоставяне ще бъде забелязан. Обувките ни стискат, панталоните са тесни, пръстите са подути, пръстените – тесни, чорапите се отбелязват на краката ни и уринираме по-малко. Поради намаленото производство на урина тя е концентрирана и тъмно жълта. Това е добър начин за наблюдаване на активността на бъбречните събирателни тубули. Задържането на вода е причина и за покачване на теглото. 1 литър вода се равнява на около 1 кг тегло, затова ако започнем да пълнеем, въпреки че правим физически упражнения и не сме променяли храната си и не можем да отслабнем, то най-вероятната причина за това е конфликт на изоставяне. При продължителен активен конфликт на изоставяне, човек може да напълнее значително. На практика водата се задържа в мастните клетки. Затова независимо от приеманите калории и дори без да преяжда, човек може значително да напълнее. Реабсорбираната вода на практика раздува мастните клетки. Това няма нищо общо с неправилното хранене. Този, който е роден с по-малко мастни клетки ще задържа по-малко вода и следователно ще пълнее по-малко – в това всъщност се състои разликата. Работата и изследванията на д-р Хамер обясняват и нарастващия брой деца със свръх тегло. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 363 Децата са много чувствителни, особено когато са малки. Те преживяват конфликт на изоставяне, когато са оставяни в детска градина или ясла, когато родителите им нямат време за тях, когато им се роди братче или сестриче и им се обръща по-малко внимание, когато се чувстват нежелани, когато не се чувстват част от групата – от групата вкъщи, от групата в детската градина, от групата в училище. Насилието – физическо или сексуално - от член на семейството, може да причини тежък конфликт на изоставяне. Децата преживяват такъв конфликт и когато член от семейството си отиде, например ако почине дядо, баба или единият от родителите се изнесе. В немския език думата изоставяне означава „да бъдеш оставен без душата на майка си” – колко истина има в тези думи. Работата на д-р Хамер обяснява и често срещаните бъбречни проблеми при домашните любимци. Те страдат ужасно, когато са пренебрегвани или изоставяни и това може да се види в очите им. Ако изоставянето или екзистенциалният конфликт продължава дълго време и е много интензивен, клетъчната пролиферация в тубулите ще образува тумор. Дали ще се засегне левият или десният бъбрек е произволно. Всеки бъбрек има три комплекта тубули и тумор се развива в един от тубулите на единия бъбрек. В никой случай няма причина за паника, защото туморът никога не е злокачествен, той има определена биологична цел. Нека да видим какво се случва по време на лечебната фаза. Когато конфликтът се реши, пролиферацията в тубулите моментално спира и се активират туберкулозни бактерии и гъбички, които започват да премахват тумора. Съгласно Четвъртия биологичен закон Тб бактериите и гъбичките са най-старите микроби, населяващи най-старите тъкани и премахват туморите от тези тъкани, когато конфликтът е бил решен. Когато участват Тб бактерии, в лечебната фаза се наблюдава туберкулоза на бъбрека. В нашите географски ширини се приема, че хората не би трябвало да имат Тб бактерии и бъбречната туберкулоза се нарича нефротичен синдром. В Третия свят обаче тя все още се нарича туберкулоза или може би СПИН. Когато участват гъбички, като например Кандида, в лечебната фаза се наблюдава кандидоза на бъбречното легенче – гъбична инфекция на бъбрека. Но съгласно Четвъртия биологичен закон не гъбичките или Тб бактериите са причина за инфекциите, а напротив – те помагат в лечението на рака. Само симптомите – възпаление, висока температура, мътна урина, нощни изпотявания – се определят като инфекция. Има още едно важно нещо в лечението на бъбрека, което трябва да имаме предвид. Това е Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|