Ситуационният подход в детската градина и интеркултурното възпитание Като цел на ситуационният подход може да се определи усвояването на знания и умения в ежедневните ситуации в детската градина, в които децата се учат да действат автономно и компетентно. Създаването на мотивация за участие в различните дейности, които влияят върху цялостното развитие на децата и тяхната активна позиция,
предопределят до голяма степен резултативната страна на процесите на обучение и възпитание в предучилищна възраст.
Ситуационният подход предполага използването на разнообразни ситуации.
Ситуационният подход в детската градина поставя следните изисквания към учителите:
Използването на подходящи педагогически форми и методи на работа, които да съдействат за развитие на културата на познание и културата на общуване у децата.
Обучението да е съобразено с потребностите и интересите на децата, с техните възрастови и индивидуални особености.
Стимулирането на когнитивното, емоционално-волевото и социално развитие на децата да се осъществява в различните видове ситуации, в предучилищните заведения.
Усвояването на знания и умения от децата в различните ситуации трябва да даде простор за развитие на изследователската им дейност, за формиране на собствена позиция, в която се изразява отношението им както към околната действителност и заобикалящите ги възрастни и деца, така също и към самите себе си.
В педагогическата работа на детските заведения, посещавани от деца с различен етнически произход, неминуемо се преплитат различни изисквания в контекста на интеркултурното им възпитание:
- Стремеж към премахване на социалната и говорната изолация на малцинствените деца.
- Изтъкване на позитивните страни на отделните деца с цел да не се развие у тях чувството за малоценност.
- Поощряване на комуникативните умения и съвместни действия между децата от различни етнически групи.
