Интеркултурното възпитание в дг
Изтегляне 21.55 Kb.
|
Свързани:
2. Философски подходи при формирането на образователната политика, 6. Макрополитиките по отношение на училищното образование в България, Дипломна-работа, 5. Водещите тенденции свързани с политиките по отношение на училищното образование в съвременния свят, Функции на директора, ИГРИ ПО Български език
| - Включване на родители от малцинствата в педагогическата работа в детската градина.
Стимулиране на развитието на говорните умения на децата Стимулирането на говорните умения на децата от предучилищна възраст се разглежда като една от основните задачи на педагога в детската градина и се осъществява в различни познавателни, игрово-познавателни и практически ситуации. При ситуационния подход различните видове ситуации се явяват изходен пункт в педагогическата работа и при тяхното осъществяване на преден план се вземат интересите и потребностите на децата. Стимулирането на активността им в различните ситуации неминуемо предполага и наличие на комуникативни умения, които се формират както в процеса на взаимодействие между деца и възрастни, така и в процеса на взаимодействие между самите деца.От съществено значение за развитие на говора и формирането на понятия е опитът, който децата са придобили, когато действат с предметите и влизат във взаимоотношения със заобикалящите ги деца и възрастни. При усвояването на знания от децата с различен етнически произход, се имат предвид следните особености: Децата учат по-лесно, когато действат с определени предмети, тоест трябва да им се предоставя възможност да се запознаят с качествата и свойствата на предметите, като действат непосредствено с тях. При усвояването на знания е необходимо да се включат повече сетива: не само зрението и слуха, но и обонянието, вкусовите и тактилните умения, за да се придобие по-цялостна представа за предметите. В семейството детето за пръв път се учи да говори, да общува с родителите и близките си. Децата от различен етнически произход в семейството за първи път усвояват определени образци и норми на поведение, което неминуемо се отразяват на контактите им с други хора. Отношението на децата към околните до голяма степен се дължи на вниманието, с което те са обградени в къщи. Понятията емоционален комфорт и психоемоционално напрежение са две понятия в психологическата литература, които характеризират различни емоционални състояния. С първото се обозначава максималната степен на удовлетвореност, а с втората емоционално преживяване, неблагоприятно емоционално състояние, свързано с неудовлетвореност на основни жизнени потребности. Върху формирането и развитието на тези емоционални състояния влияят следните фактори: условията на живот в семейството негативното отношение между членовете на семейството личностните им особености Тези фактори се отразяват върху цялостното формиране на децата, включително и върху развитието на говорните им умения. Някои деца от малцинствата се нуждаят от повече време за своите изказвания, други не са в състояние да коригират грешките си, трети се чувстват несигурни в знанията си. Това доказва необходимостта от индивидуален подход с децата, в чиято основа са залегнали за индивидуалните различия. Те според Платонов могат да се разгледат на четири нива: различия в подструктурата насоченост /интереси,желания/ индивидуални различия в подструктурата опит/знания, умения/ различия в подструктурата психични процеси усещания, възприятия, памет, мислене, чувства, воля и въображение. индивидуални различия в подструктурата биопсихични свойства на личността темпераментови, полови, възрастови. На фона на тези различия може да се подчертае, че всички деца притежават както позитивни, така и негативни страни, които трябва да се имат предвид при възпитанието им. Като основа за стимулиране на говорното им развитие служат именно позитивните страни на личността им. В практиката се наблюдават случаи, при които децата с различен темперамент и приблизително еднакви познания, имат различни адаптивни възможности: част от тях по-трудно, а други по-лесно се адаптират към новите условия, към връстниците и към различните дейности в предучилищните заведения. Индивидуалният подход дава възможност работата с децата да се индивидуализира по отношение на техните интереси и достигнато ниво на цялостно развитие, което включва и говорните им умения. Организирането на различни кътове в детската градина насочва детето към избор на дейност, които са значими за него, осигуряват му възможност за собствена изява и удовлетворение от достигнатите резултати. Свободният избор на съвместна дейност поощрява детето да развие комуникативните си способности. Разнообразните дейности в детската градина по различен начин стимулират комуникацията между децата. Играта като доминираща дейност в предучилищна възраст, оказва позитивно влияние върху развитието на говорните умения. Наред със СРИ, значение има и играта-драматизация, която синтезира в себе си игрова култура, художествена реч, изобразително изкуство, музика и танц. Творческото претворяване на взаимоотношенията между героите от литературните творби, техните мисли и чувства, създават наслада, обогатяват естетическите възприятия на децата, у тях възниква желание за овладяване на изразителна реч. Не само в подготовката за игра, но и в процеса на разгръщането и като самостоятелна дейност, децата от различните етнически групи се явяват и интерпретатори на художествени образи и едновременно с това проявяват свой собствен стил за изразяване на мислите и чувствата си. Играта-драматизация намира място в планираните ситуации по развитие на речта, като целта при тях е насочена към задълбоченото възприемане и осмисляне на дадено произведение, развитие на говорните и комуникативни умения на децата. Значението на предучилищния период за интеркултурното възпитание на децата може да се изрази най-обобщено със следния цитат на Клафки: Основите на развитието на светогледа, възприемането на проблемите, следователно ограничаване на хоризонта на мислене и интересите на децата в рамките на непосредственото им обкръжение, или в рамките на собствената култура, нация, държава или напротив, отвореността за по-нататъшни интелектуални перспективи могат да бъдат формирани в индивидуалното развитие на човека много рано. Пропускаме големи възможности и по отношение на обществената ни ситуация необходимости, когато развитието на едно по принцип интеркултурно съзнание за решаване на определени проблеми не започне съвсем рано, следователно още в семейството, предучилищните заведения и след това продължи в училище. Разбира се трябва да се избягват прекомерно високите изисквания, тоест те трябва да са съобразени с нивото на когнитивното, емоционалното и нравствено развитие на децата. Изтегляне 21.55 Kb. Сподели с приятели:
|