Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 41 Четири седмици след бягството си на юг, Мак отново мина край Ангела на север и се опита да се убеди, че днес крилата му бяха разперени в знак на приветствие и че скулптурата изобщо не отговаряше на прякора „ръждивия ексхибиционист“. Макар че той заслужаваше точно такова посрещане. Мак мина покрай масивния търговски център, край градския паркинг, където слънцето хвърляше отблясъци върху предните стъкла на стотици автомобили, после излезе от центъра и предградията и се озова насред тучните зелени поля, разкошно разцъфтели в средата на май под необятното синьо небе с разпилени перести облаци. Със затаен дъх от красотата на това място, Мак едва дочака да стигне до отклонението на магистралата. Скоро той пое по лъкатушния път между ливадите, после сви по Военния път, изопнат като гръбнак на зелената шир. Мак беше високо сред хълмовете, гледката от двете страни се простираше докъдето му стигаха очите и от време на време той настигаше хора, които вървяха по Адриановия вал. Спомни си първото си идване тук, когато се беше държал като разглезен осмокласник на историческа екскурзия от училище и добави преживяването към списъка с неща, за които се разкайваше. Когато Мак видя указателната табела за Бриндли, той спря колата и изключи двигателя. Теглеше го желанието да отиде там, но нямаше да е разумно да се появи изневиделица. Той включи отново двигателя и продължи по пътя, опитвайки се да се настрои на позитивна вълна и в продължение на няколко километра се занимаваше с мисълта за Филида. Техните отношения бяха доста хладни след разкритието за О’Дауд и две седмици преди Мак да се отправи на север, Филида беше казала на него и Тес, че един щедър дял от парите на О’Дауд, ако те нямаха нищо напротив, трябваше да бъде похарчена за нещо, което щеше да го ядоса много в покрайнините на Бат имаше клиника с добра рехабилитационна програма за алкохолици и макар тя да не се смяташе за такава (в този 311 момент Мак и Тес забиха погледи в обувките си), престоят там навярно щеше да й подейства добре. Тес и Мак очакваха Филида да промени решението си, но нищо подобно не се случи. При последното посещение на Мак Филида изглеждаше бледа и изтощена, но успя да се усмихне кисело на голямата чаша портокалов сок на масата пред нея. Двамата с Тес бяха решили да приемат всеки изминал без инциденти ден като добър знак. Мак стигна до познатия гърбав мост и острия завой на пътя и зави нагоре по платното. Дърветата се бяха разлистили и хвърляха шарена сянка на пътя до парка край езерото. На слизане от колата той си повтори обещанието, което беше дал на Джо, преди да напусне Бат: никакви лъжи, никакви сладки приказки, никакво угодничене, никакви ласкателства, никакво спотайване и дебнене зад ъглите. Мак щеше да удържи на своето обещание и на думата, която беше дал на Кресида. Той щеше да приеме наказанието си като мъж. Може би след наказанието щеше да дойде прошката. Бедата беше, че тук мантрата на Джо звучеше още по-страшно. Мак се поколеба и погледна към леярната, онова място с пещта и грамадните, тежки чукове, наковални и клещи. После се появи мисълта за Дженифър и той тръгна към къщата. — Не вярвах, че ще слезеш от колата — извика Дъг, отваряйки вратата. Той беше препасан с кафява кожена престилка и зад ухото му имаше молив. Лицето му беше непроницаемо, дебелите вежди бяха застинали в безизразна черта. — Събирах смелост. — Е, след като я събра, можеш да се разкараш. Ако си дошъл тук за още мръсотия, аз не продавам. — Не, ти грешиш. — Мак знаеше, че сега не биваше да се държи наперено или самоуверено. — Дойдох да се извиня на хората, най-вече на Джен, да обясня защо направих онова, което направих… — Голям артист си, нещастнико. Мак си спомни времето, когато беше „авер“, а не „нещастник“ и почувства стягане в гърлото. Дъг се подпря на рамката на вратата и скръсти ръце. — Коженото яке също е добро. Ново ли е? Заедно с колата? Сигурно си прибрал добри пари. |