Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Джен щеше да те обикне. Ти щеше да обикнеш Джен. Филида го наблюдаваше от другата страна на масата, докато Мак се опита да поднесе със свободната си ръка чашата до устата си. — Ръцете ти треперят по-силно от моите — отбеляза тя и на лицето й се появи нещо, което подозрително много приличаше на сърдечна усмивка. 308 ГЛАВА 40 Дженифър успя да преодолее обсадата от журналисти на пътя, като легна на задната седалка в колата на Брайони, която я закара до библиотеката. Сега журналистите бяха по-малко — пикантната история вече се развиваше в Холивуд — но Брайони я придружи до задния вход на библиотеката за всеки случай. Дженифър беше придърпала качулката на суичъра над лицето си и когато някакъв слаб мъж с отегчен вид изникна пред тях и се представи като журналист от нюкасълски вестник, Брайони му налетя със зловещ боен вик, на който я беше научил Дани в сватбената им нощ и който той самият беше научил, пътувайки с отбора по ръгби в Нова Зеландия. Дребният човечец побягна с такава скорост, че се блъсна заднешком в един уличен стълб и се отдалечи на куц крак. Дженифър се качи директно в офиса на втория етаж, където общо взето прекара целия ден, опитвайки се да свикне с присъствието си там. Беше й трудно да определи кое чувство беше взело превес в нея, срамът или унижението. Двете се бяха преплели в мрачно, задушаващо нещастие, което я изолираше от всички останали. Колко ли отчаяна беше изглеждала в неговите очи. Колко лековерна. Той беше надушил нейният глад за внимание и го беше нахранил. Фактът, че само няколко човека знаеха за нощта, която тя беше прекарала с Мак, не й носеше никаква утеха. Всички знаеха за нейното увлечение по него. Прелъстена и измамена. Но всичко това беше повърхностна болка в сравнение с откритието, че блаженството на споделената любов е било мираж. Гневът и огорчението се смесваха с това разбито блаженство и може би щяха да изплуват по-късно, но сега сърцето я болеше толкова силно, че ръката й подсъзнателно пропълзяваше до дясната страна на гърдите, сякаш искаше да го утеши. Лайънъл беше старателно любезен и за щастие се въздържаше от предложения за масаж и други лечебни методи, докато Шийла я 309 разсейваше с разкази за последните подвизи на Рийс. Тя спомена историята с Мат/Мак само два пъти, единият път с думите „Стига си се измъчвала. Аз също се заблудих от стегнатото му дупе“ и „И все пак не разбирам, като се сетя как те гледаше от читалнята…“ Дженифър изяде сандвичите си на бюрото, без да усеща вкуса им, а после Брайони дойде да я прибере. Този път пред библиотеката не дебнеше слабичък мъж с отегчен вид, а журналистите около фермата бяха намалели значително. Затова пък на двора ги очакваше един ланд роувър. — Искаш ли да го видиш? Ако предпочиташ, мога да го отпратя? — предложи Брайони. Още един човек, който не беше гледал Мак през розови очила и не беше допуснал да го заблудят. Джен заслужаваше всичко, което Алекс би могъл да й каже. Те седнаха заедно в хола, Бренда дипломатично остана в коридора, а Алекс изрази съжалението си, задето Дженифър е била наранена и добави, че за него Мат Харпър беше история. На Джен й се искаше да можеше да го изтрие със същата лекота от сърцето си, но се почувства признателна за съчувствието и когато Алекс се пресегна и улови ръката й, тя не я отдръпна. Неговата ръка беше сигурна, позната и крепка. Не беше мираж. |