Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено не­що



страница26/29
Дата15.06.2023
Размер95.96 Kb.
#118068
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29
Искове. Видове искове
ІІ. Съдебни заседания. Броят на заседанията по делото не е предопределен и е различен за всяко дело. Законът обаче цели, да ускори исковата защита и за да я направи икономична се стреми да съсредоточи разглеждането на делото в най- много две заседания: заседание по подготовка на делото (първо заседание) и заседание по решаване на делото (второ заседание).
Подготвителната фаза има за задача да подготви делото за разглеждане и решаване в следващата фаза. Тя преминава в закрито разпоредително с.з., в което делото бива подготвено. В това заседание по силата на чл. 140, ал. 1 ГПК съдът извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, както и на другите искания и възражения на страните, и се произнася с определение по всички въпроси. Чл.140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата; (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото; (3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Подготовката на делото се състои в попълване на делото с це­лия отнасящ се до него фактически и доказателствен материал. Първото нещо, което съдът следва да провери е дали искът е редовен и допустим. Новата проверка на ИМ се налага поради това, че първото разпореждане на съда не е окончателно (в смисъл, че може да оттегли разпореждането) по отношение на факта, че ИМ е редовна и допустима. В отговора на ИМ ответникът може да направи възражение, че искът е недопустим и съдът е длъжен да извърши проверка по това възражение. След като счете, че исковете са редовни и допустими съдът се произнася по исканите доказателствени средства и насрочва с.з. по същество.
Когато в отговора по чл. 131 са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и пак това първо по делото заседание (закрито, разпоредетилно) няма да бъде с.з. по същество. Съдът в з.з. насрочва делото за разглеждане в о.с.з. и се изпращат призовки на страните, заедно с определението за допусткане на доказателствата.
Когато съдът е действал по чл. 140, ал. 1 ГПК, в определението си той може да съобщи на страните проекта си за доклад на делото /чл. 140, ал. 3/, както и да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.


Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница