„Истина и метод (Х. Г. Гадамер)
Изтегляне 129.5 Kb.
|
Свързани:
Лекции Философия на историята
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
Когато говори за „разбирането изобщо“, Гадамер има предвид не разбирането като някакъв акт на субективността, извършван съзнателно и методологически избистрено в рамките на някаква научна дейност, а разбирането в смисъла на Хайдегер – като „модус на битие на човека“. С други думи, става въпрос за „дейност“, която маркира целия опит на човека със света; изначална характеристика на човешкото битие, която логически предшества всякакво последващо познание – от каквато и сфера да е то, – доколкото е неизменен компонент на човешкото първично отнасяне към света и в този смисъл конституира фундамента на човешкия опит със света преди всичко друго. В този смисъл всички характеристики на разбирането ще бележат с необходимост човешкия опит, а с това и човешкото познание. Може би основното, което Гадамер наследява от Хайдегер, е снемането на субект – обектното отношение от пиедестала на фундаментално отношение между човека и света за сметка на по-първичното „разбиране“. С това е свързано и наследяването на определен вид не-пълно-самоналичие и не-пълна-определеност на разбираните неща във всеки акт на отнасянето ни към тях. Друг момент от мисленето за разбирането от страна на Хайдегер, който е като възприет от Гадамер и доста важен и основен за него, е активността на самото разбирано. Човекът трябва да е отворен към битието и да се вслушва в него – в това той следва да се остави да бъде воден. Гадамер иска да прокара отношението на разбиране като основополагащо за познавателния подход в науките за духа. При него то е вече едно по-методически осмислено (колкото и Гадамер да иска да избяга от тази дума) отношение към самите съществуващи неща, то е херменевтика. Проведено в такива параметри, разбирането обещава да даде решение на един от главните проблеми, стоящи пред философията и науките за духа като цяло в културно-историческия контекст, в който се намира Гадамер – липсата им на автономна гносеологическа база и подход. Разбирането дава на Гадамер възможността да изгради един херменевтичен модел, който да превърне философията в дело на най-собствения, най-автентичния начин, по който човек може да познава и който рязко се разграничава от метода на науките за природата. Разбирането отговаря както на вече наложилата се теза за историчността и крайността на човека и неговите познавателни способности, така и на изискването за представеност на самите неща в познанието. Ключовият проблем за всяка херменевтика е проблемът за многозначността на езика. Гадамер центрира дискусията върху херменевтиката от гледището на частнохуманитарните науки. В стратегията за решаването на проблема за многозначието, поначало съществуват два подхода: единият предполага, че независимо от многообразните значения на даден текст, последващи неговото тълкуване, е наличен един първоначален, постижим по методически път смисъл. Вторият подход изключва възможността на такова наличие и утвърждава безкрайната многозначност на текста, която се осъществява в разни интерпретации. В този си облик философската херменевтика не е методология на хуманитарните науки, а е рефлексия върху общите условия на разбирането. Тя изхожда от предпоставката, че тази рефлексия не може да се състои в частните науки, нито пък да се проведе от философска теория, построена върху патологията на някоя от тях. Бихме имали всички основания да смятаме, че само описваме нашите илюзии, но има и съществена част за наличието на истината. Истинното описание на илюзията едва ли се различава съществено от истинното описание на истината. Въпросът е , че това гледище може да не обяснява всички възможни илюзии. Или обратно - една илюзия да не е отговор на всички възможни въпроси при прочита. Според Гадамер от една страна, хевменевтиката е съвсем логично следствие от мисленето на разбирането като модус на битието. Херменевтическото разбиране получава универсално значение, доколкото отвъд него не можем да престъпим – то маркира по фундаментален начин отнасянето на човека към света. От друга страна, Гадамер сякаш много лежерно се отнася към въпроса за отношението на херменевтиката към науките за природата – то е или само вторично, или пък – още по-добре – може да се окаже, че е и по-сериозно, но знае ли човек. Подобна лежерност по този въпрос не би следвало обаче да му подобава. Ако разбирането ще играе възприетата от него фундаментална роля, едно обективно познание в науките за природата би следвало да е доста трудно аргументируемо или най-малкото възможността за такова би следвало да е проблем, на който да се обърне сериозно внимание. Самият Гадамер държи на това направеното в Истина и метод да не се определя като теория на познанието, нито по-конкретно като методология на науките за духа. Подходът му към обсъжданите въпроси е по-широко философски – както видяхме, той си поставя за задача да изследва феномена на разбирането, мислено като модус на битие. Правейки това, той въвлича в обсъждането най-вече науките за духа. Някак безгласно е склонен да „позволи“ на науките за природата да правят „сериозна наука“ – обективна, универсална, безспорна – някъде встрани на цялото му начинание. Това не твърде ангажирано отношение на Гадамер към универсалността на херменевтическото, що се отнася до всяко познание, ни служи за това да изведе на преден план факта, че той явно съзнателно допуска положението разбирането да не разбива понятието за същност, щом като допуска възможността за обективно, универсално познание в природните науки. БИБЛИОГРАФИЯ. Гадамер Х. Г.,,Истина и метод“, 1997 г., Плевен, изд. ЕА. The ‘World’ of Donald Davidson: Some Remarks on the Concept, в електронно списание „Philosophia“ 1/2012, стр. 210-219. 2. Химеричното равновесие в херменевтиката на Ханс-Георг Гадамер, приета за публикуване в електронно списание „Philosophia“. https://philosophia-bg.com/archive/philosophia-142016/the-transcendental-logic-of-immanuel-kant-as-onto-logic/ Кант, И. Критика на чистия разум. София 1967г. , с. 165 Стефанов, И. От Имануел Кант до Николай Хартман. С., 2005. с. 156-157. Кант, И. Критика на способността за съждение. С., 1993. с. 52. Цонева, И. Естетическото… С.12. Корет, Е. Шьондорф, Х. Философия на …с. 138-139. Донев, Г. Феноменологичната десубстанциализация на мисленето. В: Кант и диалогът на традициите. Благоевград. , 2004.с.55. Хайдегер, М. Кант и проблемът за метафизиката. София 1997. с. 27. The ‘World’ of Donald Davidson: Some Remarks on the Concept, в електронно списание „Philosophia“ 1/2012, стр. 210-219. Химеричното равновесие в херменевтиката на Ханс-Георг Гадамер, приета за публикуване в електронно списание „Philosophia“. Херменевтиката на Гадамер и християнският догмат за Троицата и Въплъщението - Списание NotaBene (notabene-bg.org) Ханс-Георг Гадамер - Философия за ученици и студенти — iKant.info | Ида Маркова. Изтегляне 129.5 Kb. Сподели с приятели:
|