№1 Предмет на философията на историята
1765г. Волтер пише за философията на историята като умозрение на човешката култура.
Хердер си задава въпроса съществуват ли неизменни закони (инвариантното) в историческото развитие
исторически факт – главно понятие във философията на историята
Кое прави от един факт исторически?
Първият критерий е отношението на историческия факт към системата от социални ценности:
- свобода - религиозна вяра - социална справедливост
- достойнство -права -материални блага
- семейство - човешки живот - мир -сигурност
Вторият критерий е фактът да оказва влияние на последващи процеси – т.е. да променя историята.
Наука ли е философията на историята?
Аргументи „против”:
Според Шелинг историческите факти са индивидуални и неповторими. Предметът на историята е миналото и това, което се променя във времето. Т.е. липсва елементът „неизменност” (който трябва да присъства в една наука или научна система).
Шопенхауер смята, че в историята всичко се повтаря. В науката има субординация на понятията (т.е. подчиненост, йерархия, взаимна обусловеност). В историята, според него, няма субординация, а координация. Следователно историята е знание, а не наука.
Попър казва, че няма определена гледна точка – тя може да бъде религиозна, социална и пр. (т.е. няма нищо неизменно).
Три критерия за откриване на инвариантното:
1. посока – в каква посока се движи цивилизацията – прогрес или регрес
2. форма – (право)линейно развитие или цикъл (кръговрат)
3. двигател / фактор на развитието:
- съдба (фаталистични концепции)
- бог (теологически концепции)
- природа (детерминизъм; закономерност)
- човека (индетерминистически концепции)
№2 Неокантианска философия: Винделбанд, Рикерт
Неокантианството критикува Кант „отдясно”, т.е. елиминиране на всички материалистически елементи. То е и реакция срещу ирационализма и позитивизма (натурфилософията). Неокантианците са убедени, че философията може да бъде (строга) наука.
Сподели с приятели: |