Иван Вазов Каква е ролята на седемнайсетата глава от творбата в сюжета на Вазовата повест?
След края на Сръбско-турската война (1876)
Изтегляне 21.03 Kb.
|
Свързани:
Немили 10.глава
- Навигация на страницата:
- Краят на повестта
- Повествователят
| След края на Сръбско-турската война (1876)
Накратко е представена информация за неуспеха на българи, руснаци и черногорци да удържат редута, и за липсата на подкрепа от страна на сръбските войски. Въпреки че развръзката на битката при Гредетин за българите е трагична, тя има изключително значение – проявеният от тях героизъм умива лицето им, запушва устата на клеветата и показва истинската им същност на герои, които заслужено получават похвали и награди от руския пълководец генерал Чернаев. Краят на повестта Повествователят съобщава каква е съдбата на „нашите приятели“ – така той нарича хъшовете, герои в повестта. Последните редове от ХVII глава пресъздават атмосферата на следосвобожденската действителност. Жалка е участта на единствения оцелял в боевете при Гредетин герой от повестта – Македонски. Духът на новото време е чужд за хъшовете. Подвигът им е потънал в забрава. Силните на деня са враждебни към „балканските орли“ и те отново са „в клетка“. Последното изречение от повестта – „Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?...“, е израз на болката на повествователя, който още в ХV глава разочаровано констатира, че епохата на „великите героизми“ се е оказала подменена от „епохата на дребните характери“. Повествователят В ХVII глава говори единствено повествователят. Именно той е този, който би могъл да разкаже най-точно какво се е случило с героите от дистанцията на отминалите години. Тук се проявява стремежът на Вазов да представи правдиво историческите факти, с които са обвързани житейските истории на героите от творбата. За да придаде достоверност на разказа за трагичния край на хъшовете, повествователят преплита имената им с имената на действителни исторически личности ‒ генерал Черняев, генерал Сикорски, капитан Райчо Николов. Словото на повествователя е изпълнено с дълбоко съпричастие към героите, което чрез местоименната форма за 1 лице, множествено число в израза „нашите герои“ се предава и на читателя. Хъшовете са „нашите герои“ не само защото чрез повестта „Немили-недраги“ сме опознали и тях, и техния свят, но и защото, насочвани от повествователя, сме ги приели като хора, които будят у нас симпатия, съчувствие, възхищение. В ХVII глава повествователят пряко оценява хъшовете като герои, а саможертвената им смърт ‒ като подвиг. Ето защо така трагично отеква финалното изречение. Изтегляне 21.03 Kb. Сподели с приятели:
|