Иван вазов под игото

131
тоя ум не ще остане я! Умът дохажда по нататък. Па като се обичат,
нека се вземат. С обич и сговор да си живуват, както господ дал. Ами тъй по-хубаво ли е?
— А бе то момичето глупак, ама и него го не оставят на мира от изкушения лукавих — подзе дядо поп; — отде да си е чапкънин, за него наднича, де да си е песен, за него приказва. Какво ще правиш?
Хората от едно правят сто, от мравката аслан! И ето сега Милка
Тодоричина прочута! Аз казвах на баща й да хване тоя мечи син,
Рачка, кога дойде при момичето, па надве-натри да ги обулчи и —
свършена работа: булото туря перде на всичко.
— Нали думаха по-напред, че чорбаджи Стефчова син щял да взима Милка? — попита една гостенка. — Тогава момичето беше още на честта си.
— То за колко души пущаха досега! Излезе само лошо име на девойката — обърна се една друга.
— Та знайте ли? Стефчов Кириак ще се годява за Лалка
Юрданова? — обади се третя.
Тия думи промушиха с остър шиш доктора.
— То се знае, на Стефчова окото бяга на голямо. — забележи попът.
— А Милка благодарна ли е от Рача? — попита Огнянов, за да отклони разговора.
— Нали ви казвам? Ходи скришом у момичето, вика се — искат се. Не трябва маяне: да им метнат едно було, та да патаса светът. Боже,
Исусе Христе, прости… сгрешихме се с мирски соблазни… А утре е
Свети Андрей. Ганчо, налей по едно от долноречното, че ни пресъхнаха гърлата. Анке, Михалчо, хай вървете си, татовата, легнете.
Вие сте малки деца.
Децата станаха и се отдалечиха с недоволен вид; тях ги живо занимаваха приказките за кака им Милка Тодоричина.
— Според мене, да оставят тая Милка свободна; защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов.
Дядо поп изгледа Кандова.
— Как, да се не венчава? — попита в недоумение.
— Да я оставят свободна, и тя има човешки права — каза натъртено студентът.

132
— Ама как свободна? Да си дигне ризата на прът ли? Да се разберем де!
— Странни понятия за човешките права — забележи Николай
Недкович.
— Щом не стеснява свободата на другите, може да живее, както обича, няма нищо — обясни Кандов.
— И ако стане най-разкошна, пак няма нищо? — попита попът.
— Как най-разкошна?
— Республика де! — поясни нетърпеливо попът.
Кандов го погледна в недоумение.
Недкович му разправи ниско значението, което попът произволно даваше на тия думи.
— Тук е работата за принципа — отговори важно Кандов. —
Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа, наследие от варварските епохи.
— Демек, какво излазя от това? — попита попът, който не разбра нищо.
Кандов продължи обърнат към Огнянова и Недковича:
— Съвременната наука признава на жената еднакви способности с мъжа и равни права с него. Тя е била до днес жертва на цял ред глупи предразсъдки, които са стягали в железни окови волята й; тя е пъшкала под бремето на унизителни задължения, наложени ней от тиранията или животинските инстинкти на мъжете. Цяла върволица форми и узаконения са създадени за нея, да я препъват на всяка стъпка в живота!
Кандов говореше с убеждение. Той беше честно сърце;
неразборчивото гълтане утопиите на разни социалистически доктринери беше смутило в него понятията за истина и лъжа;
звучните слова и окръглените модни фрази значеха за него повече от реалната правда на живота; но той беше поразен от новостта им и желаеше да блесне с тях. Кандов страдаше от болезнения идеализъм на средата, дето бе живял досега. За да се отрезви, стигаше да постои няколко време в България.
— И що значат, кажете ми — продължи студентът, — ония громки думи: целомъдрие, брак, съпружеска вярност, свети майчини

133
обязаности и други нелепости? Просто експлоатация на слабостта на жената!
— Гаче го чете на книга! — пришушна си попът.
— Господин Кандов — възрази Недкович, — всеки разбран човек съчувствува на идеите, които изказахте в началото. Но вие правите вратоломен скок и падате в безумна крайност. Вие отхвърляте законите — не на мъжа вече, а на природата; вие подравяте вечните основи, на които стои човешкото общество. Какво ще стане в света,
ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото й призвание?
Тук дядо поп разбра и се намуси.
— Аз искам еманципацията й.
— Пардон, вие искате деградацията й — обърна се Огнянов.
— Господин Огнянов, чели ли сте философите, които са писували по женския въпрос? Съветвам ви да ги четете.
— Кандовче! Кандовче! — обърна се попът. — Ами ти чел ли си евангелието?
— Чел съм… някога.
— Ти знаеш ли там, дето казва: Жены, своимъ мужемъ повинуитеся? И по-нататък: Сеги ради вставитъ человекъ отца своего и матеръ и прилепится къ жени своеи?
— Аз се основавам само на здравата наука, дядо попе.
— Ами от господьовата наука коя е по-здрава? — подзе сърдито дядо поп. — Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Бракът е тайнство великое. Без брак може ли се бе, синко? Тогава защо е черквата, защо е вярата, защо са свещеници,
когато хората ще се развъждат като свинете — без венчавка, без благословия божия?
Вратата се отвори и Ганчо влезе.
— Навън, у Милкини, страшна врява — каза той.
— Каква врява?
— Не зная добре — отговори Ганчо със заекване, — но ми се чини, че Бакърджийчето е затворено там. Цялата махала се е събрала.
— Ако е Рачко, сещам се какво ще стане — каза дядо поп. —
Хайде, момчета, да идем да видим; може дядо ви поп да дотрябва там.
Без попска благословия нищо не става. Нека Кандовчето да си бъбре.
Когато той отиваше, аз се връщах.

134
Всички излязоха.

135

Изтегляне 3.72 Mb.

Сподели с приятели: