Иван вазов под игото
IX. ОГНЯНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВА
Изтегляне 3.72 Mb. Pdf просмотр
|
| IX. ОГНЯНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВА Заседанието, под ръководството на Огнянова, се продължи. Каблешков си отиде. Него го беше втресло. Много важни въпроси се разгледаха. Между тях въпросът за защитата на града, защото жителите му бяха постоянно нащрек, плашени от мълвата за турско нападение. Ганчо Попов бе натоварен с устройството на тайната стража, която нощя щеше да пази краищата на града. Приеха се още разни предпазителни мерки за приспиване бдителността на полицията. Прочете се писмото от панагюрския комитет. То беше дълго и съдържаше куп наставления, заповеди, разпореждания до комитета, действията на който трябваше да хармонират с общия план на организацията на въстанието. То носеше подписа на Бенковски. Странджов представи сметка за куршума и барута, които е приел и раздал, както и за склада на пушките, недоплатени още и затова задържани в К. — Значи, въоръжението добре отива — забележи Огнянов. — Можем да посрещнем цял табор с огън и да се държим двайсет дена на шанцовете — каза поп Димо. Шанцове никакви нямаше, разбира се; попът наричаше така ниските загради на бостаните извън града. — Но ако ни бият с топове? — попита Недкович. — То лошо! — каза поп Димо угрижен. — И ние можем да поставим — забележи господин Фратю; — аз на драго сърце давам нашия дървен кутел. Той ще гърми като круп… Така да дадат и други! Така ще стане цяла артилерия. — И Фратю изгледа гордо наоколо си. — От твоя кутел нищо не става… Да сбираме пукнати кутли от бабичките, то е смешно даже да се говори — възрази Огнянов; — а пък топове че трябват, трябват. Единият им гърмеж действува страшно на неприятеля… Могат да се направят топове от черешови дънери, извъртени хубаво и обвити здраво с обръчи. Такива топове е имало и в поляшките въстания. Мнението на Огнянова се одобри и прие едногласно. 253 — Букчето ще ги работи — каза Мичо. — Букчето? Та ние се знаем — извика Огнянов. — Познаваш го, кацаря? Той е славен! — каза докторът. — А черешови трупове? Кой ще си даде черешите да му ги отсекат? — попита Врагов. — Ах, това е дребна работа — каза Недкович; — аз се наговарям с тая грижа! — Прието, с устройството на артилерията се натоварва Недкович — каза Огнянов засмян. — Сега да минем на друг въпрос. Какво имаме още, Ганчо? — Имаме най-главното: въпроса за парите. Николчо ни прати хабер от К., че ние трябва най-късно утре да доплатим пушките и тозчас да ги приберем и донесем тука: той се страхува да стоят повече в магазията му… Бои се, че подушили нещо турците. — Това е важно — каза Огнянов, — трябва да побързаме… Може да си изтегли тоя човек страшно, ако се хване оръжието, па и други… — Остави, ами стоте лири, които изпратихме, отиват на вятър — забележи Соколов. — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта… Колко лири трябват още? — каза Огнянов. — Без малко двесте лири. — Имаме ли ги? — попита Огнянов. Комитетът се зае живо за този въпрос. Предлагаше се от волни помощи да се събере сумата. Това се отхвърли като неосъществимо. Мичо Бейзадето предложи да се вземат школските пари и после да ги повърне бъдещето княжество на общината, но и това предложение падна. Тогава се предложи заем у Курката, като подпишат всичките. Но и това предложение се провали надолу с главата, като най- неприемливо. Въпросът за парите задави всички други, но изход не виждаха. Всички тия работи, които сега възбуждат усмивка, тогава се мислеха и вършеха от хора инак сериозни. Обаятелният блясък и новостта на предприятието, гледано през призмата на въображението, замъгляваха разсъдъка им. Само фанатическата вяра в едно нещо докарва до такова заслепление ума. Огнянов слуша всички тия разговори намръщено. 254 — Аз ще ги намеря парите! — каза той изведнъж. Всички го изгледаха учудени. — Отде ще ги вземеш? — попита Врагата неволно. — То е моя работа — отговори Огнянов. Тоя ответ пресече смелостта за други питания. Ганчо Попов поиска думата. — Господа, вече е късно, та преди да се дигне комитетът, нека свършим и тая работа. Има някои нови членове, които не са се още подписали на протокола на съзаклятието. Нека заповядат да си турят имената. И той положи дивита пред тях. Новите членове бяха Врагата, господин Фратю и Кандов. Последните двама подписаха без колебание, но първият стори това не без вътрешна борба. — Братя — обърна се той смутено, — ами ако се хване тая книга? Отивам си за права бога… — Как за права бога? Не си ли съзаклетник и революционер? — попита Франгов. — Такъв съм, братя, но аз имам къща. — И ние имаме — туряй там името си, да има черно на бяло — каза поп Димчо сърдито. — Врагов, срамота! — извика Огнянов строго. Врагата подписа със съкрушен вид. Но вместо „Христо Врагов“, както в търговските си писма, той се подписа с изменени слова: „Ристо Врагата“, както произнасяха името му. Той употреби тая хитрост за всеки случай… |